Конкурс: Лиляно моме...

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Трима сме. Пазим един голям сервиз. От осем сутринта до осем вечерта. Има техника, има компютър и камери, които гледат вместо нас. И сензори, които пищят. Най-често заради някой помияр, който е преодолял оградата. Тогава хвърляме чоп и един ходи до участъка, за да го прогони.
Обаче... Обаче шефът мина по обяд и остави заплатите. За три месеца, защото фирмата най-мрази да плаща. Не сервиза – той си снася яйцата редовно. Нашата. Е, смилиха се... И ние к’во? Румбата/най-младият/ отърча до капанчео отсреща и купи две бутилки гроздомицин и кило домати. Доматите още стоят, но онова с градусите е на свършване... Добре, че и смяната върви.
- „Лиляно моме...” – набира глас Румбата.
- На пъпа ти излезе – бавно превърта надебелелия си език Жоро.
Лиляна е една от чистачките. И те са три. Идват сутрин от шест до девет. За стотачка на месец. Двете са около четиридесетте, а Лиляна е към трийсет. Но е хубава – черноока, стегнато дупе и гърди, които пърхат като запрени гълъби под блузката.
- Ша я сбъркам – замечтано скръцва със зъби Румбата. И пак: - Лиляно моме....
- Нали трите живеят заедно? – опитва се да мисли Жоро.
- Заедно.
- Ами да им идем на гости – с огромно усилие успява да сглоби изречение шефът.
Щом и на него му се е причукало, значи наистина са прекалили с пиенето.
- Стефкоо!
Стефко съм аз. Трезвеният, щото съм се прецакал да дойда с колата.
- Ша на закараш – удря на масичкато Румбата. – Плащам бензина!
Първо сдаваме дежурството на другата смяна. Трудно, защото и те се радват неистово на парите и се отчитат с още две бутилки ракия. После, към единайсет вечерта, разнежени ми помагат да натоваря колегите в колата.
- Лиляно моме! – реве Румбата.
Шефът също е зает – опитва се да се задържи седнал на предната седалка, без да се килне напред или встрани. Някъде по средата на пътя младокът се свлича на задната и потъва в дълбок сън, озвучен с мощно хъркане. Шефът обаче поизтрезнява от тръскането из дупките и честите спирания на светофарите.
- Какво да правим при ония кучки ?– почудва се сепнат. – Губене на време...
Вдигам рамене – все ми е едно. В смисъл – дали ще спят в колата или на дивана в Лилянини.
- Да идем в къщи – отсича, стреснат от поредния хрип от гръцмуля на Румбата. – Ракия имам, мезе имам...
На първото кръстовище давам мигач надясно и подкарвам към блока на Жоро. Паркирам с доста зор в теснотията отпред. Но това е нищо пред проблема със събуждането на половия атлет.
- Лиляно моме... – ознаменува той влизането си в съзнание.
Полутъмно стълбище. Асансьор с мижава светлина. Скърцане и дрънкане на врати. Заставаме пред Жоровата, той уцелва бравата някъде между десетия и двадесетия опит и отключва. И тогава нещата излизат от контрол. Изведнъж Румбата тръсва глава, дръпва напред и с боен вик/естествено, „Лиляно моме”/ нахълтва в апартамента. Шефът е със забавени реакции, а аз блокиран на опашката.
С лошо предчувствие откривам нашия плейбой в спалнята. Успял е да дръпне завивката на спалнята. Жената на Жоро – горещо е, мамка му! – е легнала да спи гола. И сега мига на ярката светлина на четири крушковия полилей и с една ръка прикрива гърдите си, с другата – слабините. Устата й е отворена в ням вик, който, ако получи реализация, би срутил тавана, а очите й са изскочили от орбитите си поне една педя.
Румбата се клати над нея така, че всеки момент може да я захлупи.
В спалнята най после влиза и Жоро.
- Шефе – извръща се младокът и лицето му е сгърчено в отврат. – Тая ти е акран.../оригва се/... и грозна. Аз не ща. Чукай ти...
И се килва – за щастие! – назад. Жоро се спъва в главата му и го затрупва. А аз скачам напред и затискам устата на Жоровица, защото от първите й децибели стъклата на прозореца прозвъняват...

5

И да не е истина - истинско е!
Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите