Конкурс: Доброволец ползва бастун не по предназначение

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Едно време имаше ДОТ. Преведено на български, ще рече Доброволни отряди на трудещите се. Ех, и трите думи вече не са в употреба... Българинът какво прави сега доброволно? Какво е това отряди? Ни партизански, ни пионерски ги има вече. А за трудещи се...
Та бях член на ДОТ на младини. Сложа нова риза след работа, надяна една червена лента на лявата ръка. И едни ми ти жълти букви греят на червения фон... И по улиците. Ние сме двама, в средата милиционер. Вървим наперени, ученички ни гледат с разпърхани сърца, а младежи – със завист и респект...
Ех, младост! Сега си давам сметка, че девойките не са почервенявали за червената ми лента с жълти букви... Ама аз се отклоних... Да ти кажа каква лоша шега ми изигра ДОТ-миналото.
Всеки ден правя една обиколка. Накратко - пригаждам байпасите на сърцето към света. Имам си спирки. Пред „Билла”-та, в градинката преди светофара и на спирката на шестицата. Уф... на нея стана фала, да.
Та седя най-вдясно и гледам, че иде пустата. Спря далече, почти двайсет метра от знака за спирка. Това е нарушение, да знаеш... Добре, де – за ДОТ-а... Хората се качиха. Обаче оня каруцар не тръгва. Гледам – срещу него тича циганин с голяма чанта. Ама голяма, ей! Аха! А след него не по-малко запенен се носи полицай. С дясната ръка на кобура на пистолета!
Колко съм гонил като член на ДОТ тия от египетското племе... И съм ги хващал, щото бях млад и без байпаси! Един преди двайсет години... Добре, няма да се отклонявам.
Това, дотаджийското ми съзание, ми изигра лоша шега. Мисля си – ясно! Мангалът е краднал и служителят на реда го преследва. Какво трябва да направи един порядъчен гражданин, особено ако е минал през стоманените редици на ДОТ и гимназистки са се просълзявали от юнашкия му вид?... Правилно: да окаже помощ на органите на реда.
Е, да се изправя срещу престъпника гръд в гръд... Късно ми е. Ще ми се скъсат байпасите, като женски жартиери ще се скъсат. Да викна на оня дървеняк, шофьора, да затвори вратите – едва ли ще ме послуша. Те са бамбашка – Сталин не можа да ги оправи...
Справих се с подръчни средства... Как? Като се изравни с мен цигането, мушнах бастуна между краката му и той се заби с лице в тротоара. Сигурно направи дупка в плочките, гадът му с гад. Чантата се оказа с отворен цип и цялата спирка се покри с червено – била пълна с череши.
- Хак ти е! – рекох със стиснати устни. – Що крадеш труда на хората?
Полицаят наближи на няколко крачки, но вместо да спре и му сложи белезници, продължи да тича към тролейбуса. Спря пред вратата раздвоен, мерна ми един поглед, пълен с укор и се качи. Общественото превозно средство потегли плавно...
Циганинът се надигна бавно. От носа му течеше кръв. Огледа разпиления плод, после чантата в ръката си и побеснял я тресна на плочките.
- Аз... – започнах, стиснал с дясната ръка лявата си гръд с надежда, че ще спра късането на байпасите. – Аз ще ти помогна да съберем черешите...
Оттогава, да знаеш, намразих тая главоблъсканица от празни думи ДОТ...

ХуЛитер Записан(а): Mar 27, 2007 Мнения: 1

Преди няколко дни в магазина една жена искаше съдействие от полицай, който чакаше на опашката - продавачката получаваше стока и не можеше да й търси еди-какви-си салфетки от склада. Явно и други добре помнят отминалото време

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите