Въведено на:
16 Мар 2008 18:36:27 » Конкурс: Чайната церемония
Беше ми колежка, от съседната студентска група и имаше много красиви очи. Едни такива големи, изразителни, чувствени и заоблени. Едва се побираха в... ама това е отделна тема.
Менюто на кръчмето беше с претенциозни дървени корици и много шарени страници. Докато тя го разгледа, аз бръкнах в джоба си за две неща: да видя там ли са петте лева и поради една друга причина... но и това е друга тема. Първо прочетохме менюто всеки поотделно, после заедно и на глас. Нейните забележки за правописните грешки, грамажа и цените в началото ми се сториха дори остроумни. Сервитьорката се изнерви, отиде на бара и се обърна така, че да й гледаме гърба и някои други отделни теми от тялото. Големите очи обаче, не се остави току-така да я пренебрегват.
- Може ли да сте до масата, докато си избираме? Може, нали? Клиенти сме, все пак, ние Ви изкарваме заплатата, един вид...
Последва кратко и неловко мълчание, сервитьорката се изчерви, а аз бръкнах в джоба си единствено да проверя петолевката, втора причина вече нямаше, но и това е друга тема.
- Чудя се какво. Какво, какво, какво.... Има ли специалитет заведението? Няма?! Мда, не съм и очаквала да има...
Отворих леко уста да предложа нещо по моите възможности, които не са много големи (това също е друга тема), но не успях.
- Ще взема една минерална вода. Да, малка бутилка, само да не е от хладилника. Не, не искам топла, само да не е ледена. Ако може, извадете една студена от хладилника и я полейте за 30 секунди с топла вода. Момент, момент... Каква ви е минералната вода? Девин?! Банкя?! О, не! Ужас. Ако нямате Съдиево или поне Меричлери, по-добре да е си стоя жадна. Как да не знаете! Аз ли да знам? Добре, проверете. Ще чакам.
Пак настана мълчание. Сервитьорката са върна още по-зачервена и с тежки стъпки, явно всички теми от тялото й бяха ядосани.
- Не, не, оставете, разбрах, че нямате. Промених решението си. Ще пия един чай. Дано поне чай да имате. Как какъв, плодов, естествено. От боровинки или от горски ягоди, каквото ще да е там, човек като не може да избира... Само че, не ми пълнете чашата догоре с гореща вода. Донесете ми и отделна каничка с вода, защото го пия по-разреден. С две резенчета гръцки лимон. Едно пакетче бяла и едно кафява захар. Всъщност и двете може да са с кафява... Вижте, нека чаят да е билков. Отказах се от плодовия. Дайте ми един билков чай, отделно каничка с топла вода и нискомаслено мляко. Да, може от кутия, но ми я донесете да видя срока на годност и да не е повече от 1.5% масленост. Разбрахте ли ме?... Добре. И затоплете чашата предварително. Не, не млякото, а чашата за чая. Искам водата да е много гореща, почти вряла, а млякото да не е. В чая да няма мащерка, че не мога да я понасям. Сигурно съм алергична.
Докато чакахме билковия чай нямахме отделни теми за разговор, аз вече нямах повод да си бъркам в джоба и забелязах, че очите й нито са толкова красиви и изразителни, нито пък толкова големи и заоблени. Сервитьорката пристигна с пълна табла, а някои части от нея бяха доста стегнати от яд, но това е друга тема. Билков чай без мащерка, чаша пълна на 2/3 с вряла вода, чинийка с две резенчета лимон, допълнителна каничка с топла вода, празна каничка за мляко, неразпечатана кутия нискомаслено (1.5%) пастьоризирано мляко и две пакетчета кафява захар.
- Ама, моля ви се, защо лъжичката ми не е затоплена? Не знаете защо? Аз ли да знам?! Да, ама аз вече бръкнах в чая и го развалих. Искам да ми го смените! Да, естествено, пак билков и това мляко също не го искам! Донесете ми мед... Две пакетчета... Не, не оставете. Огказах се от меда. Искам един захарин. Да, само един...
Сервитьорката ме погледна гневно и втвърдено и въобще не съм се чул, че съм казал – за мен една каменица без чаша. В този момент си представих Изтока, но не Камасутра. Даже не и Чайната церемония. Представих си Далечния изток, там, където са се зародили източните бойни изкуства. Само, че това е съвсем отделна тема...
Hemu ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2006
Мнения: 100
Място: Варна
Въведено на:
16 Мар 2008 20:08:58 »
Благодаря, усмихна ме.
Разбирам те много добре,
но това е друга тема...
_________________ Жест , дума , усмивка , доброта...
какво ни пречи да даряваме това?
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
16 Мар 2008 20:10:54 »
Всъщност, няма угодия!
Ако сме прекалено претенциозни, вече е ясно от гореописаното...
Ако не сме, то пък една дама!
Искрено съчувствам на лирическия герой!
И завиждам благородно за търпението, което притежава...
И поднасям аплодисментите си на автора! И за елегантния хумор, който определено предизвиква и усмивки, и смях, както и за таланта...
Съчинението трябва да е сред фаворитите. Според мен.
_________________ Рейни
abonat ХуЛитер
Записан(а): May 13, 2007
Мнения: 58
Въведено на:
17 Мар 2008 14:59:57 »
Хич не ми е ясно как на такъв шедьовър може да се пише единица, ама както и да е.
Успех
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
17 Мар 2008 19:57:56 »
abonat написа:
Хич не ми е ясно как на такъв шедьовър може да се пише единица, ама както и да е.
Успех
Обикновено не коментирам оценки, принцип ми е, защото правото на субективно мнение е изконно, но... но и аз онемявам понякога. Току що видях още едно прекрасно съчинение, току що публикувано, и същата история. Кога успяха дори, акъла ми не го побира! Както и да е...
И се съгласявам с теб относно дефиницията на произведението. Напълно!
Предупреждавам уважаемото жури, че утре ще гласувам втори път!
Кои са авторите, хал хабер си нямам, но творбите им са прекрасни!
_________________ Рейни
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
17 Мар 2008 20:15:35 »
rainy написа:
abonat написа:
Хич не ми е ясно как на такъв шедьовър може да се пише единица, ама както и да е.
Успех
Обикновено не коментирам оценки, принцип ми е, защото правото на субективно мнение е изконно, но... но и аз онемявам понякога. Току що видях още едно прекрасно съчинение, току що публикувано, и същата история. Кога успяха дори, акъла ми не го побира! Както и да е...
И се съгласявам с теб относно дефиницията на произведението. Напълно!
Предупреждавам уважаемото жури, че утре ще гласувам втори път!
Кои са авторите, хал хабер си нямам, но творбите им са прекрасни!
Не се хабете, това са дежурните единици, дето на всеки конкурс се появяват, досега една обоснована не съм срещал. Но нека ги има, понеже ако останат само такива като мен, дето раздават петици, без да им се свидят, авторите ще вземат да се възгордеят и после с тях няма да може да се говори.
Обаче все се питам: как един пишещ може да бъде нечестен - това значи, че всичко написано от него ще е фалш и няма да има никаква стойност; и как му дава сърце да си публикува нещата ?! И защо изобщо го прави?!
_________________ plucky
Mila_Nejna ХуЛитер
Записан(а): Aug 03, 2007
Мнения: 4
Въведено на:
18 Мар 2008 15:04:42 »
Знаех си аз, знаех си, че ще ме изтипосаш, цяла България да ми гледа сеира! Как не те е срам?!?
П.П. Между другото, очите ми са си все същите... големи и заоблени...
Страхотно се повеселих и... 5! А и как иначе, нали за мен е писано
all_bena ХуЛитер
Записан(а): Mar 13, 2008
Мнения: 2
Въведено на:
18 Мар 2008 15:28:01 »
Приятно се е получило,поздравления!
bronte ХуЛитер
Записан(а): Mar 18, 2008
Мнения: 5
Въведено на:
18 Мар 2008 16:04:20 »
Тия 5 лева в джоба ти придават соцпривкус на историйката- бива си я!Поздравления!
pencho_zaeka ХуЛитер
Записан(а): Jun 14, 2005
Мнения: 176
Място: София
Въведено на:
20 Мар 2008 14:19:02 »
Претендирам за авторско право на заглавието! Иначе случката си я бива, браво!
_________________ Ако имаш самолет, не го карай като тротинетка!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 4
Всичко: 794
Онлайн сега:
