Необикновена приказка разказана на терасата

Необикновена приказка разказана на терасата

Беше рано вечер – леко лилава тъмнина, безоблачно майско небе, аромат на буйна зелена трева, растяща на воля в подблоковото пространство, майски бръмбари, стрелкащи се като метеори на светлината на уличното осветление. Мъж и жена на средна възраст, седяха прегърнати на канапе на терасата и поглъщаха мълчаливо красотата на майската вечер. Звънецът на входната врата изписука призивно, двамата се обърнаха – кой ли може да е по това време? Жената каза – миличък седи си, аз ще проверя, кой се е затъжил за нас – целуна мъжа по челото, стана и отиде да провери, кой е позвънил. От входната врата се чу кратка глъчка, радостен смях и едни топуркащи детски крачета известиха, че на тишината в този дом за тази вечер е сложен край. Мъжът се изправи изморено и влезе вътре. Там в хола един малък палавник вече се опитваше да развали прецизния ред и играеше на воля със забранените вещи, под одобрителната усмивка на жената.
– Виж кой ни е дошъл на гости – каза тя – баща му и майка му са гости тази вечер, и искат внучето да преспи при нас, ще ида да приготвя вечеря, вие си поиграйте със Гого! Жената с уморени стъпки се отправи към кухнята, в просторния хол останаха сами мъжът и детето.
– Я ела сега дядо да те целуне по челото – избоботи мъжът взе детето подхвърли го нагоре и го целуна – спокойно де, и аз не обичах едно време да ме щипват по бузките, така, че няма да го правя на теб, нали съм ти казвал тази норма от римското право "...Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб...". Детето се заля в смях, мъжът също се засмя и предложи на детето – искаш ли да излезем на терасата, за да погледаме звездите. Двамата се хванаха ръка за ръка и излязоха на терасата. Мъжът седна на канапето, взе в прегръдката си детето и двамата се загледаха в зведното небе. Мечтателите нямат възраст, нямат разлики помежду си! От небето над тях се откъсна звезда, образува огнена опашка и искрометна се скри в пространството. Детето очаровано от красотата на гледката, се обърна мъжа, мушна пръстче в ушите му и по бебешки избърбори – Гого и'ка п'иказка! Мъжът се усмихна разбиращо, гушна го, то доверчиво се присви в него и се заслуша в приказката...
– Преди много години, толкова много, че дядо е бил по-малък от Гого, а баба е била малко палаво момиче и е правила повече бели от него – тук детето се засмя невярващо на такава вероятност – е да де, и дядо, и баба са били малки, даже дядо взе, че подпали училището, като беше втори клас, но това е друга приказка – сега, и мъжът бурно се засмя. Привлечена от смеха му на вратата се показа, уж за кратко, жената – вие какво се забавлявате – подпря се на ръба на вратата и любопитно, и с обич се загледа в седналите на канапето, повели "мъжки приказен" разговор.
– Та тогава, баба живеела с нейните родители, край един язовир, казва се "Студен кладенец". Тя по цял ден през лятото бродела край водите му, събирала цветни камъчета и трупала богатство в една кесийка, подарена й от нейните баба и дядо. През един жарък ден баба лудувала на воля край язовира, гонела пеперуди, ловяла щурци, слушала ги как скрибуцат на малката си цигулка и после ги пускала, плела венчета и се кичела се с тях. Но не забравяла да хвърля поглед по камъчетата на брега и да събира всички красиви камъчета, които й привличали вниманието. Този ден тя много лудувала и не усетила, как се спуснала вечерта, и се наложило нейната майка, да слиза от поселището до брега, за да я прибере за вечеря. В къщата вечерята била приготвена, и всички чакали баба ти, казвам всички, защото имали неочаквани гости. Наколко души геолози, които обикаляли планината, за да търсят природни богатства – също такива камъчета, като тези, които събирала баба ти. Трапезата била отрупана с плодове и зеленчуци, чашите били пълни с една червена течност, произхождаща от хасковския край, да същата течност, която е забранена за малки момчета, но като порастнат, могат да си пийват от нея, без да прекаляват, разбира се. Разговорите на масата били весели, и никой не обръщал внимание на малкото момиченце на масата, което жадно поглъщало разказите за красотите и богатствата на планината, замечтано някой ден да ги възпроизведе. Никой не обръщал внимание, докато не станало въпрос за увлечение й да събира камъчета. Развеселените геолози, поздравили младата си "колежка" и пожелали да видят "колекцията".Тогава баба донесла кесията, изсипала богатствата си на масата. Колекцията накарала всички разговори да замлъкнат, погледите се спрели върху камъчетата. Невероятно – казвали геолозите – къде ги намери, ние обикаляме планините, търсим ги с години, а ето планината сама разкри пред едно дете тези камъни. Те са ни нужни, това потвърждава теорията за оловно–цинковите рудни находища в този край, находища намиращи се във басейна на язовира. И геолога обяснил на баба ти, че водосборния басейн е земята, която събира води от бистрите планински потоци и ги изпраща в язовира. Някъде буйните планински потоци са откъртили камъчето, и са го пренесли до язовира, който пък от своя страна го е изхвърлил по време на буря. Тези камъчета ще докажат, че има такива находища, държавата ще финансира специална геоложка експедиция, която ще намери находището, там ще се изгради рудник, който ще даде препитание на хора, изкопаната руда ще се изпрати в завод, който пък ще даде работа и хляб на други хора, ще се получи метал – олово и цинк, без които живота ни днес е немислим. Ето защо, геологът поискал от баба да се раздели със част от съкровището си и да го подари на геолозите, за да има един ден работа, и хляб за хората в региона. Баба ти нали била малка, й домъчняло, че й искат съкровището, дръпнала набързо камъчетата и си ги прибрала в кесията, а кесията стиснала в ръце. Когато се опитали да я придумат да даде камъчетата, тя се разплакала от мъка. Та това са били нейните камъчета, нейните богатства, толкова са красиви, как така ще ги подарява на непознати хора. Мисълта, че ще се лиши от съкровищата си, я задушавала. Сърцето й се препълнило със жал и тя заридала, планината сякаш от съчувствие прогърмяла, протрещяла и заронила и тя тежки дъждовни сълзи, започнала страховита планинска буря. Тогава всички се прибрали да спят. Геолозите ги настанили под навеса,защото къщата била малка. Скоро всички заспали дълбоко, приспани от нежните барабани на дъждовните капки. Само баба ти не можела да заспи. Тя се страхувала, че ще й отнемат богатствата, толкова са й били скъпи и ценни, та това е било най-голямото й детско богатсво, събирано ден след ден. Това са били нейните най-скъпи играчки, тя можела да разкаже за всяко камъче, къде го намерила, кога го е намерила, с какви тонове отвръща то на слънчевата светлина. Малката й детска душичка се свивала от страх, от безпокойство,от жал за своите богатства. Но тогава тя си спомнила, какво й разказал геологът, как ще има работа и хляб за бедните от района, спомнила си за миналата зима, когато всички гладували след неблагоприятното лято, спомнила си окъсаните дрешки на децата от региона, спомнила си куклите направени от парцали и станала от леглото. В тъмното разтворила кесията, напипала камъчетата които били нужни на геолозите, та тя толкова често си играела с тях, че не й е било нужна светлина, пръстите сами познавали кое камъче да хванат. Отделила нужните камъчета и нали си била беладжийка, отпрала парче плат от завивката, увила в него важните камъчета, завързала платчето на възел, за да не избягат камъчетата и на пръсти се прокраднала до навеса, и положила камъчетата до главата на най-възрастния от геолозите. После се върнала в леглото си и успокоено заспала. Когато на следния ден се събудила планината не помнела снощната сръдня и нямало помен от бурято. Геолозите заминали по работата си и тя увлечена в игри, и нови пакости забравила мъката по любимите цветни камъчета. Така се търколило лятото в игри, докато един ден пощальонът донесъл на баба ти колет. Когато тя и родителите й отворили кутията, вътре видели фотоапарат, подарък от геологът. Оттогава баба ти събира не само камъчета но и красиви изгледи от нашата родина, за да можем всички да им се насладим...
Мъжът млъкна. Детето кротко беше заспало в прегръдката му. Облегната на вратата жената гледаше мъжа, после се вгледа в детето – ох пак го приспа гладен с тези твои приказки – а очите й казваха " обичам те". Мъжът я погледна виновно и много влюбено, изправи се, държейки в прегръдката си малкия Гого, и го понесе към уюта на детското легло. От кухнята се носеха приказните аромати на бабините гостби...

Автор: shiderov

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите