Момчето и рибката

Момчето и рибката

На Кирчо мойто момче-мечта с обич!

Имало едно сладичко момченце с големи и любопитни очички. Все питало и задавало въпроси. Дори искало да се научи по-скоро да чете, защото искало то всичко да знае и разбере. Кики се нарича и безкрайно го обичам.

Живеело си едно момченце. В светът на възрастните има много чудати неща, и все ти се иска да попиташ или да пипнеш. Така било и с него. Все задавало въпроси, но много често възрастните все бързали, и нямали време да мислят отговорите на задаваните от него питанки.
-Кога ще ми купите книжка, ама най-голямата?
-А, инциклопедия /енциклопедия/? просто бил мъниче, дето искало да чете...
-Защо балоните се пукат?
-Какво е ураган?
-Защо мълчат рибките?
Та малкото момченце имало един аквариум с рибки златни и червени. Красиви и мълчаливи. То все се въртяло около тях и ги заговаряло, особено когато мама или тати имали работа. Но рибките го слушали и плували без да му отговарят на хилядите въпроси.
Една от рибките била по-особена за неговото сърчице. Той много я обичал.
Тя имала шарена опашка и сладки любопитни очета. Все му се пулела от другата страна на аквариума, а той я гледал прехласнат.
-Рибке, аз ще стана капитан на корабче, когато порастна.
Говорел той на рибката, но тя си мълчала.
-Много ще пътувам, по далечни и красиви земи.
Рибката си мълчала.
-Ще пазя морето и океана от мръсното...
Рибката надигнала главица. Погледнала момчето в очичките и разбрала, че той говори истината. Изплувала на повърхността и казала тихичко:
-Порастни и спаси морето! Много го цапат лошите хора.
-Но ти говориш?
-Разбира се , че говоря, но ние предпочитаме да си мълчим.
-И кога говорите? попитало детето.
-Когато преценим, че е нужно. Иначе ние се разбираме помежду си с очи.
В това е тайната на нашето мълчание. Говори само нещо, което си струва да бъде казано, иначе хора-говорилници много...
-Рибке, аз искам да...погледна към нея и видя, че весело му размята опашчица.
Отново се правеше на няма. Тогава той изтича при майка си.
-Мамо, рибката проговори.
-Те винаги мълчат. каза майка му докато приготвяше вечерята.
Момченцето се оптита да обясни:
-Но, мамо тя ми каза защо мълчат рибите. По добре е да мълчиш, отколкото да говориш работи, които не са истински мъдри. Рибите си говорят по техен странен начин нечуван от нас.
-Добре, миличко. Сега ме остави, че имам работа.
Той се прибра в стаята.Усети, че сърчицето му бие с гордост, защото знае нещо, което възрастните не разбират.
Рибката му стана още по-скъпа. И той не престана да я обича, независимо, че просто си мълчеше. Мъдрото мълчание на рибката го научи, че не винаги казаното е безценно. Ето защо той започна да подбира онова, което казва, защото по добре да си мълчалив мъдрец /като рибката/, отколкото говорещ и приказлив глупчо.
Кики продължава да задава своите въроси безброй.Така иска да научи за света. Стреми се към знание, а любимите му книжки са енциклопедиите. Чете за моретата и океаните, и техните обитатели и никога не забравя своята специална и мъдра рибка.Дори и на нея чете, а тя му се усмихва през стъклото на аквариума. Кики научи защо мълчат рибките, и изпълни една своя мечта да поговори с рибка, защото понякога наистина се случват вълшебства, особено когато вярваш в тях. А той вярва в чудеса и детското му сърчице е изпълнено с много мечти и желания. Повече не сподели с никой, че рибката му е казала тайната си. Има неща, които възрастните не разбират. И той продължава да открива тайните, които го вълнуват с помоща на книжката-приятел. Понякога и той замълчава. Мълчи също, като своята мъдра рибка, защото знае цената на думите.

Автор: Лили Симеонова Спасова (dara33)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите