Синеочка

Синеочка

На Боби

Синеочка била една красива и нежна девойка. Имала една особена мечта.
Мечтаела за безрезервна обич, най-голямото и желание, било да срещне човек, който да я обича така. Истински и дълбоко, от все сърце.Живеела Синеочка в красивата гора. Обичала цветята и беряла красиви букети от които правела венци за прекрасните си коси.Обичала горските сини теменужки, лилавите незабравки, синият синчец и всяко цвете, което срещала в гората.Понякога Синеочка се изпълвала с тъга, сърчицето и трепвало от болка и тя заплаквала. От сините очи на красивото момиче се отронвали сълзи от бисер. Плачела тя, защото все не срещала тази безрезервна обич. Един ден едно пиленце запяло на клончето на високо дърво. Тя чула песента му. И разбрала, че то пее за обичта в сърцето, и че тя трябва да се търси, не да се чака, защото може никога да не дойде при теб. В сърцето на красивото момиче се възродила надежда. И тя тръгнала на дълъг и труден път, за да открие неповторимата и безрезервна обич. Тръгнала да я търси, защото вярвала, че който търси непременно намира, онова което желае истински сърцето. Вървяла дълго през планини и полета. Прекосявала дълбоки реки. Скъсала роклята и обувките си, но продължавала да търси мечтаното. Изкачила най-високата планина и видяла там долу, красивото синьо море. То я подканяло и викало. Тя достигнала морският бряг. Уморена и изтощена легнала на пясъка и заспала дълбок сън. Спяла и сънувала чудни сънища. Дори се усмихвала на сън. Всяка нощ от морето излизало стадото коне на морският Цар. Белите и красиви коне тичали на воля, а после се прибирали у дома. Конят на царя притежавал сила. Той можел да говори. Щом видял красивото момиче на брега, веднага отишъл при своя господар.
-Царю, горе на морският бряг спи чудно красива девойка.
-Защо ми казваш това? попитал морският Цар.
-Господарю на моретата, ти отдавна чакаш момичето на мечтите си. Ами ако е тя? казал мъдро конят.
Морският цар изплувал на повърхността. Видял Синеочка, която спяла и се усмихвала на сън. Той се усмихнал. Това било момичето от сънищата му.
Навел се и погалил разпилените, дълги коси. Синеочка отворила очите си и видяла най-прекрасното лице на света огряна от усмивката на едно топло и горещо сърце.
-Аз съм морският цар.Отдавна те чаках...
-Аз съм Синеочка, и те търся отдавна.
-Ще станеш ли моя царица, а аз ще те обичам безрезервно цял живот?
-Да. казала Синеочка тихичко и нежно.
Той и подал ръка и я завел в дълбините на морето. Синеочка му се доверила, защото прочела обичта в очите му. Има неща, които се усещат, а тя усетила магията на обичта.Защото сърцето знае, кога нещо е истинско.
Никой повече не видял Синеочка. Само вълните разказват, че почти всяка нощ от дълбините на морето излиза един кон. На неговия гръб седят Царя на моретата и красивата Синеочка. Разхождат се по брега и търсят огряни от лунната светлина нежни сини цветя. После, когато утрото докосне нежно морето те се прибират в морското си царство, за да бъдат щастливи в дълбините му, там където безрезервната обич е скрита от лоши очи. Така красивото момиче Синеочка изпълнена с решимост и смелост в сърцето изпълнила най-съкровенното си желание. Да бъде обичана безрезервно. Това и струвало много усилия, но когато истински желаеш нещо, то неизбежно го постигаш. Така Синеочка намерила щастието. Или щастието намерило Синеочка.Това е много спорно, но най важното е, че тя познала истинската и дълбока обич. Тя никога не съжалила, че повярвала на Принца, защото той я дарил с онова, което искала душата и. Това разказва морето понякога, когато му се иска да говори. И тази приказка се разнася навред от силата на ветровете и шепота на вълните.

Автор: Лили Симеонова Спасова (dara33)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите