Конкурс: Кисели краставички

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

И така, както си живеех съвсем нормално, ме цапардоса едно нещо в живота. Знам, няма да ми повярвате, но вече, да ви кажа, хич и не ми пука – кой ми вярва и кой – не!
Ама, да ви разкажа от начало!
Всичко започна от едни кисели краставички.
Два буркана, от по 820 грама, с етикет –

“Краставици.
Стерилизирани, със сол.”

И до ден днешен, не си обяснявам връзката как се получи, но точно ги бях закупила въпросните буркани от магазина (на промоция), и нещо натрапчиво започна да ми чука в главата и да си мисля: Има ли, аджеба, извънземни, или не?
Каквото повикало, такова се обадило!
През нощта, когато съм била заспала (ама не се смейте – има такова време в българската граматика!), та тогава – краставичките изчезнаха! Ей така – от въздуха изчезнаха!
Разследването, което направих, да подложа на кръстосан разпит мъжа ми и децата, не доведе до никаква следа. На бабата на мъжа ми спестих неудобните въпроси, жената беше с болни бъбреци, кисели краставички нямаше да тръгне да яде посред нощите.
Докато един ден пак не ми зачука нещо в главата – имаме полтъргайст у нас! Щях да отмина тази мисъл със съответното безразличие, ако вечерта не се беше случило нещо. Бях се отпуснала вече в спалнята, докато съпругът ми още гледаше телевизия в хола. Изведнъж го чух как крещи и ме зове за помощ. Не помня как бързо се телепортирах в хола. Той – мъж на 50, висок 1,90 м – беше застанал в средата на стаята и не смееше да мръдне ни сантиметър!
От кухнята се чуваха звуци на дрънчащи тенджери и тигани, и ритмични почуквания по хладилника. Абсурд хлебарките да ги предизвикваха! За котарака да не говорим, той също седеше до мъжа ми, в средата на хола, и беше наострил уши, изплашен до немай къде.
След малко звуците утихнаха и се успокоихме, легнахме си.
А на сутринта – няма и вторият буркан краставички!
Почти бях готова да отмина тази случка и да я забравя, когато, след два дни, благодарение на бързите си реакции, се самоспасих!
Както си миех чиниите, нещо ме накара да мръдна с няколко сантиметра вляво, и добре, че го сторих! След някакви си три-четири мига кухненският шкаф от стената се стовари върху ми. Успя да обърше само дясната ми ръка. Чу се трясък. Представих си какво става – цялата ми посуда, барабар със сватбения сервиз от стринка Пенка, сватбените чаши от вуйчо Митьо, приборите на леля ми Емилия, да не изброявам повече, та – всичко това се въргаляше на пода, я счупено на хиляди парчеца, я изкривено при удара! На вратата съседите се скъсваха да звънят, а ние с мъжа ми се гледахме втренчено, като при първата ни любовна среща, само сега където не беше любовно!
Е, това за мене беше живото доказателство, че Полтъргайста съществува, и то у нас!
Нямаше защо да чакам трето доказателство!
Хукнах по ясновидки, баячки и гледачки.
Първата ми рече, че духът на починал роднина е неспокоен и търси мир. Да помисля чий е и да му запаля свещ за Бог да прости.
Втората ми рече, че трябва да дойде в къщи да замери енергиите и да определи къде се намират критичните точки. Веднага отхвърлих в себе си тази идея. Още щом влезнах при нея и я видях, не ми хареса. Имаше пиянски торбички под очите, алчен поглед, който шареше навсякъде. А и за това, да ми каже, че ще идва в нас да замерва енергиите, платих цели трийсет лева! Ужас!!!
Третата ме успокои, даде ми тамян и светена вода, обясни ми как да прекадя и напръскам жилището.
След тази акция, Полтъргайста изчезна.
Първата нощ, в която спах непробудно и спокойно, ми се присъни странен сън.
Пред очите ми мина една мъгла, това си беше чисто един дух, един призрак. Един стоманен глас отдалече ми каза насечено:
Мо-ля за из-ви-не-ни-е! Ду-ма-та крас-та-вич-ки е би-ла о-бър-ка-на с дру-га ду-ма, кра-са-вич-ки! А-ко ви ин-те-ре-су-ва, о-чак-вай-те връ-зка в най-ско-ро вре-ме! При-е-ме-те из-ви-не-ни-я-та ми с те-зи бур-ка-ни.

Мъглата се изпари, а аз се събудих, плувнала в пот. На четвърта космическа излетях до кухнята. Отворих шкафа с продукти. Най-отпред се мъдреха два буркана, на чиито етикет пишеше:

“Краставици.
Стерилизирани, със сол.
820 грама.”

След няколко дни дъщеря ми намери една бележка от бабата на мъжа ми, която междувременно си беше отишла на село.
“Съседката отдясно помоли за двата буркана краставички, че й бяха дошли ненадейно гости. Върна ги вчера, оставям ти ги в шкафа с продуктите. Баба Минка.”