Конкурс: Магийка (или «Времето е наше»)

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Ако щеш вярвай, ако не, здраве да е! Когато бях дребен, много лъжех. И защо да не лъжа? Мен също ме лъжеха. Бабите пикаели от коляното.Опитах да проверя и... получих шамар. Който търси истината, това получава. Затова чети и се наслаждавай, а, ако имаш съмнения, имам свидетел- Жената. Само гласувай за мен и ще я видиш на награждаването. Ще потвърди, къде ще иде?
Ремонт! Стаята беше опушена, защото преместих готварската печка от кухнята в нея. Топлим се двамцата, вкусно мирише, но идва лятото и ремонтът обтяга нервите.
Тезата на Жената е латекса, който се мие, а аз, като дърта консерва, съм за вар. Всяка година един и същ дебат, който печеля, защото аз варосвам. Всяко удоволствие се заплаща, нали. Пак съм спечелил и ще спя на кушетката в кухнята. Жената е умила дъсченият под, прозорците, вратите и всичко, което съм оплескал. Липсва ми телевизора. И жената ми липсва малко, но тя хърка вече в спалнята. И часовника от стената също ми липсва. Погледът ми по навик току се стрелне в негова посока, а там- само гвоздейчето. Пийвам ракийка и замезвам със саморъчно направена салатка, по обясними причини. Полага ми се, варосах. След точно коя чашка решавам, че мога да сложа поне часовника, не е много ясно. В главата ми се върти като счупена плоча “Времето е наше”. Спечелил съм, варосал съм, салатка и студена ракийка...
И тогава решавам да направя магийка. Какви точно умствени операции довеждат до това гениално решение, е невъзможно да се установи, но важен е резултатът. Вземам една снимка на Жената в невръстна тийнейджърска възраст- едни очи и една лъчезарна усмивка, и една моя снимка, слагам ги лице в лице- да се цункаме, нали ще спя на кушетката, залепям ги с тиксо на часовника отзад, над батерийката... и забравям, съвсем логично, какво съм направил. Ако помнех, сигурно щях да си направя по-достоверни изводи относно магията, а то, нито дневник на експеримента, нито нищо.
Следващата година отново дебат. Този път аргументът е кофа латекс и валяк. Май ще се предам. Синът е една глава над мен и си предлага услугите. И аз имам вар от миналата година и четки, и безспорен опит, но младостта напира. Всичко е изнесено, с изключение на телевизора върху стойката на стената и часовника. Момчето е заякнало. Мръква се. Утре ще варо... пардон боядисваме. Тази вечер ще съм сърдит. Поне телевизор ще имам, да гледам от кухнята. И салата. Жената знае, че утре, на своя глава, докато тя е на работа, мога да варосам. Напечено, а часовникът една напред, две назад-танцува. Батерийката свършила. Мъчим се да си спомним: кога е сменяна? и нещо ми просветва, но синковецът вече го е откачил. Нещо пада на земята и Жената го вдига, а аз чувствам как корените на косата почват да ме сърбят и ушите ми пламват.
- Какво е това? - пита тя и почва да разопакова с недоумение.
- Ами, ракийй...магийка.— Този път не качвам думите една въз друга, както ми се случва, когато съм напрегнат или много разсеян, а може и, защото са много близки, няма как да стане макийка или рагийка
-Какво?- Тя е изумена. Аз върлият противник на всякакви суеверия-невъзможно. -Каква магия?
-“Времето е наше”, майтап, ама съм забравил.
- Виждам, пише Хмм.
- От миналото лято, ремонта...
- Аха-и Жената излиза, без да каже нищо. Отвън се разнася апетитна миризма на скара, а и бира се появява.
Та на вар си караме и до днес. Който не вярва, да заповяда. Адресът е: това ще го видите друг път. Конкурсът е анонимен.

много е хубаво!

Непринудено усмихва текстът. Както варта белосва - естествено Wink

Вар, вар... Латексът е тъпо нещо - няма романтика в него - овапцаш и откарва с години. А с варта трябва всяка година да се доказваш, най-много през една.
Very Happy

Пък и докогато трябва вар - и ти ще трябваш. Иначе за к"во си...
Very Happy

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Сега не се нарича "лъжа". Съвременната дума е "митомания" )))))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите