mmm
ХуЛитер
![]()
Записан(а): Nov 24, 2003
Мнения: 702
Място: София
|
 Въведено на:
05 Май 2004 14:49:42 » На горския мегдан |
  |
На горския мегдан
Рано, рано отзарана
се събраха на Мегдана
всички горски животинки,
Зайци, Ежковци, Калинки.
Баба Меца и Лисана,
Малка Мишчица Гризана,
Катеричката игрива,
Таралежката бодлива.
даже рошавата Сврака
рано, рано се разкряка.
Те решиха тази есен
да изпратят пак със песен
на юг отлитащите птички,
дар да пратят там за всички.
Дари скъпи и богати
за Тигри, Лъвове, Пернати!
Кум Вълчан е режисьор
и на празника герой.
Той написал е сценария
ще изпълни и малка ария.
Пръв излезе Зайо Байо.
Пожела им много здраве.
Прати им за армаган
десет зелки със кочан.
Ежко бавно се катери,
на сцената актьор се пери –
във чуден танц се завъртя –
поздрав беше туй за тях,
А Лисана с глас чудесен,
изпя малка чудна песен.
Пожела приятен полет –
“Ще ви чакам пак на пролет!”
Баба Меца им донесе
чаша мед и китка цвете.
Заръмжа със тромав глас:
“Лек път ви желая аз”.
Катеричката игрива,
на думи уж не пестелива,
а едва със тъжен глас
каза им “на добър час”.
Даже малката Гризана,
макар тъжна отзарана
изви ясен, тънък глас,
изцирика във захлас.
Таралежката бодлива
носи ябълки и сливи,
пътя им да подкрепят
и за там да подарят.
Долетяха и Калинки
носят пък те пелеринки
дар на птичките за път
да ги пазят от дъжда.
И поканените птички,
славейчета, лястовички,
стегнати за дълъг път
чакаха си и те реда.
Кумчо Вълчо сценариста
за тях нещо бе написал.
всеки нещо ще изпее
радост и тъга да излее.
Всичко беше по ценария,
но се случи тук авария.
Идва рошавата Сврака,
силно, гневна се разкряка:
- Кой детето ми открадна,
от ръцете ми го грабна,
вземате го вий от тук
да го водите на юг?
Ще ви издера очите,
бързо спирайте игрите.
Таз свадлила леля Сврака
всичка птички тя разплака.
Но изведнъж, не знам от де
литна нейното дете.
- Мамичко, недей така,
моля те, бъди добра.
Никой не ме е откраднал,
никой не ме е нападнал.
Нека всички да попеят
и в полето да се реят.
Чака ги далечен път,
нека весело летят.
Глъчка радостна настана,
весело е на Мегдана.
Славейчето глас изви
с песничка ги поздрави.
“Довиждане, до пролет – рече -
Скъпи мои не плачете”
Чучулига се издигна,
нежни крилца тя разпери,
много обич тук намери!
Щъркелите цяло ято,
тук живели пролет лято,
с клюн затракаха във хор,
литнаха във първи коридор.
Кукувички, лястовички
литнаха нагоре всички
и запяха тъжна песен -
тъй е тука всяка есен.
Но ще дойде пролетта
и със нея радостта.
Ще се съберат на Мегдана
голям празник пак ще стане!
Автор: Джена Георгиева Петрова |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 504
ХуЛитери: 1
Всичко: 505
Онлайн сега:
