Синята сълза

Синята сълза

Някой ще каже- каква синя сълза? Сълзите нямат цвят, те са просто сълзи.Но аз ще ви разкажа за една по-специална сълза, една странна сълза, една отронена от очите на Облаче, което си летяло над Земята.
Синята сълза е искренна, чуйте нейното желание, усетете вкусът на морето, и я прегърнете в шепите си. Защото тя е най-специалната сълзичка на света...
Летяло едно облаче над голямата Земя. И точно, когато се оглеждало над Окена му се приплакало. Отронило сълзите си... Неговите сини сълзи се слели с Морето и Океана. Една от сълзичките , докато летяла надолу,помислила:
-Свършено е с мен сега. Ще падана и ще се разбия...
За нейна изненада не я заболяло, а паднало на мекичко, при своите сестрици в Морето и Океана.
"О, оооох, че съм безстрашна" така си мислела сълзичката. И синята сълза се понесла на дълго пътешествие. Пътувала тя дълго. Гледала непознати брегове. Срещала обитателите на Морета и Океани. Рачета осмокрачета, китове, рибки шарени и страшни акули, и всичко наблюдавала с интерес. Но винаги има моменти, когато ти се иска да бъдеш, както преди. И един слънчев ден, когато лъчите галели морето с най- нежната си ласка, Синята сълза си помислила:
"Ще бъде най- чудесното нещо на света, ако отново се върна в очите на бяло облаче... стига съм се скитала из Морета и Океани."
Един лъч на Слънчо я докоснал. И тя усетила, че се променя. Превърнала се в пара. И се сляла с небето. Синята сълза се върнала в очите на едно бяло, пухено облаче. И се почувствала щастлива, защото била точно на мястото си. И била благодарна на Слънчо,че и помогнал, защото е трудно, когато нямаш приятел да ти помогне щом си в нужда.
Всеки път, когато над Земята вали дъжд се отронва по някоя и друга сълза от очите на облаците пухкавелчета, дето весело си летят в небето. Защото и облаците плачат, понякога, дори и най-веселите. Тези сълзи имат особена сила. Когато се слеят с майката Земя и дават вълшебство и живот, и се раждат жито, треви и цветя. Всичко в Природата е свързано, както синята сълза отронена от очите на облак с Морета и Океани, Земя и Хора. Всяко нещо има свойто място и предназначение, свойта стойност и никоя мечта или желание не трябва да се подценява или наранява.
-Мамо,а синята сълзичка,сега къде е? питаш ме в просъница ти.
-В очите на облаче, миличко. Заспивай сега и сънувай приказка.
Ти се усмихваш, а си почти заспала. Сякаш нечия мечта те е докоснала с вълшебните си криле по очите, за да сънуваш най-красивите и прекрасни сънища на света. Някой ще попита:
-Защо синя сълза, те са безцветни?
-Синя, защото е особена и вълшебна.Тя е отронена от очите на облак и има особена стойност за целия Свят! Тези сълзи или синя сълзичка е безценна.
И всеки разбира, че дори и сълзите мечтаят, та дори и по-особените и различини нали?
Усмихвам се. Ти спиш и сънуваш, може би синята сълза и нейното пътешествие през морета и океани, спи миличко. Лека нощ!

Автор: Лили Симеонова Спасова (dara33)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите