В една прочута лекция Райнер Мария Рилке говори за “Голямата тишина, царяща около нещата”. Тази околна тишина съществува, за да усмири сърцата и да изостри чувствителността ни при опознаването на Другите. Тя е тишина, белязана от чувството на пълнота и милост, която дори изблиците на говор и смях не могат да опорочат. Тя е съществена част от думите, които се нуждаем да чуваме, за да съществуваме истински, от погледа и изражението на лицето, които съпътстват диалога. Без мълчание не би имало разговор.
Винаги настъпва миг, когато напрежението на времето се укротява, а пространството се отдръпва. Улавяме този миг в израза на любимо лице или в дълбоката хармония, която ни свързва с очертанията и ритъма на някой пейзаж. Това е миг на мълчание и същевременно миг на присъствие във врявата на живота – може би самота, ала не изолация или разрив.
Тогава съзерцателната страна у нас, която вълненията на живота не са задушили, взема връх и ни позволява да почувстваме връзката между нас и избраните от нас населяващи ни вътрешни реалности. Всички мистици са живели благодарение на този опит. Но и човекът, който вярва само в човеците и в любовта на този свят, не е лишен непременно от умереност в тази връзка. Тя е възможна, ако сърцето е изпълнено с тишина.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума