Коя е последната книга,която прочетохте?!

Гост

Пишете ми коя е последната книга която сте прочели и кой епизод или герой ви е направил най-голямо впечатление?

Нещо което сте запомнили,нещо което ви е вдъхновило,нещо което е станало част от вас.

Весели Празници на всички!

Гост

Последното нещо което прочетох аз е един роман публикуван в последния брой на списание "Факел" и се казва "Портрет на фона на един мит" на Владимир Войнович който се oпълчва срещу великия Солженицин и го прави за смях или ако не точно то поне от части сваля бляскавия ореол с който той е изрисуван от всички.

В случая се възхитих от самия автор.

Последно прочетох "Зази в метрото" на Реймон Кьоно. И "Упражнения по стил", разбира се Very Happy

Като за най-известния роман на Кьоно очаквах малко повече, но го отдавам на вероятността аз да не съм разбрала, която е доста голяма Smile

. И все пак много ми хареса - запомнящ се авторов стил, чудесно създадени персонажи.
Сега хващам Киплинг - обичам ги тези приказки! Smile

Особено за котката, която ходи-броди, където си ще и, където и да отиде, й е добре Laughing

Последната книга, която прочетох е " Властелинът на пръстените". Не бих могла да кажа точно кое ме впечатли най- много, защото това е едно блестящо произведение. И все пак в съзнанието ми изниква момнта, когато хобитът Сам спасява(за кой ли път) Фродо от Корубаната. Смелоста му остави траен отпечатък в сърцето ми.

ХуЛитер Записан(а): Nov 29, 2003 Мнения: 14

В момента препрочитам Луис МакМастър Бюджолд - серията за Майлс Воркосиган. И в този дух последната книга е "Огледален танц" в период на четене Smile

От тази поредица имам повече от един любим герой. Ще се постарая да направя кратичък списък ... Razz

1. Константин Ботари - грозен, луд, психопат, параноик със садистични наклонности и интересни възгледи за живота. Плаках, когато го "убиха". Ама наистина плаках.
2. Корделия Воркосиган, т.е. майката на главния герой. Не знам кой е прототипът на този образ, но определено трябва да е интересен човек.
3. Майлс Воркосиган. За първи път попаднах на книга, където основното действащо лице е грозно, ниско, болно и въобще достатъчно далеч от обичайния образ на "безсмъртния грозен супермен, който с каквото се захване му се отдава на един дъх.

Последната книга, която привърших вчера, беше "Баудолино" на Умберто Еко. Уникална, мащабна, завладяваща, правдива история, изплетена открай-докрай от... лъжи!! Very Happy

Да, Баудолино е един лъжец по душа и (хм) по професия... макар че тая работа с професиите не е съвсем ясна, те не бяха много диференцирани по онова време в края на 12ти век... Smile

За най-завладяващия момент - ще се затрудня: книгата е като белведере, от което откриващата се гледка зависи от това, накъде ще насочиш поглед: към историята на Свещената римска империя ли, или към изкуството на владетелите, към бита на простите хорица тогава, или първичните им хумор и жизненост, към възхода на инициативните градове-държави в Италия, или залеза на хедонистичната стара Византийска империя, към легендата за Светия Граал, тънкостите на тайните организации, изгрева на образованието като обособена институция и власт, откриването на нови земи, борбите и терзанията на средновековните учени, тайните на любовта и поезията, сияйните върхове на древната философия и мрака на Тъмните векове, силата на чистата вяра, преливането и конкуренцията между ранните версии на християнството и изобилието от ръкотворни светини по това време.....

Може би все пак моментът, когато Баудолино става монах-стълпник, живеещ, както се досещате, на върха на един стълб - и става обект на почит и допитвания...

"...На хората, които му разказваха нещастията си, Баудолино отговаряше например така:
- Ако си горделив, ти си дяволът. Ако си тъжен, си неговият син. А ако се тревожиш за много неща, си неговият неуморен слуга.
Друг му искаше съвет как да реши спора си със съседа. И Баудолино отвръщаше:
- Бъди като камилата: носи товара на своите грехове и следвай стъпките на оня, който познава пътищата Господни.
Трети пък се оплакваше, че снахата не можела да има деца. И Баудолино казваше:
- Това, което може да мисли един човек за нещата под небето и за нещата над небето, е ненужно. Само онзи, който постоянства в мислите си за Христос, живее в истината.
- Колко е мъдър - повтаряха вярващите, оставяха му някоя пара и си тръгваха утешени.
..."

Препоръчвам книгата на всички, които искат да се образоват, развличат, или да преговорят своите минали животи! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Dec 21, 2003 Мнения: 38

последната книга която прочетох беше на Андрей Платонов-"Чевенгур".направо съм като гръмнат след тоя роман-или е гениален или е идиотски,средно положение няма! Cool

незнам защо,но докато го четях през цялото време си спомнях един руски филм от `80-те години-"Кин-Дза-Дза".тая книга ще я прочета пак,защото на 1-во четене шокира! Shocked

Ами последната книга, която прочетох е "Свещеният вертеп" на Лео Таксил. Какво ме е впечатлило най-много в нея не мога да кажа точно, но може би един разговор между двама кардинали (или архиепископи много духовни лица има и на човек му се завива свят и започва да ги смесва) които пресмятат доходите си и единия стига до следното "от бардаците на папата ....".

Май много ме стяга шапката напоследък и все по-често посягам към Джеръл Даръл. Любимецът ми от детските години и сега е моя мехлем за равновесие, четиво, което ме изтръгва от ежедневието и проблемите, разтоварва ме синхронизирайки ме с природата, зареждаме с оптимизма на един ентусиаст, който все пак е постигнал детската си мечта, освежава ме с ненатрапчивия си хумор:
"Жабите стояха приклекнали на пода и изглеждаха, като че ли съставят собствените си очерци за справочника на английските лордове..."
"Наклоних кошницата на една страна и жабите се измъкнаха с тежка стъпка на пода с възмущението и достойнството на лондонски кметове, заключени по невнимание в обществена тоалетна..." Exclamation

На лов за живи животни -Джеръл Даръл
Страхотно!

Последното което про4етох(за кой ли път!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!)
беше Властта на музиката от Лине Кобербьол.
Естествено, Ирма ми направи най-голямо впечатление.
АААААААААААХХХ, тая Ирма аха-аха и аз ще стана Пазителка.
Само че аз съм Нириамска!(Гордейте сее!) И то точно Катрин!

Ако има някой който да чете списание УИЧ, ама веднагически да ми прати отговор!!!!!!!!!
ТОВА Е ЗАПОВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕД!!!

или препрочетох любимата си книга за пореден път "Човекът, който се смее" на Юго, а иначе Камю,А. "Чума". Сега съм се заела да опознавам китайската философия...и чета Тери Пратчет. Very Happy

е една от най-красивите, прекрасни, любимите ми книги, Дара...

Сега по темата- отново спирам на 250 страница от "Махалото на Фуко", завърших за кой ли път "Време разделно", за развлечение чета "Параграф 22" и отново, все едно за пръв път, посягам към Е. Верхарн, Гео Милев и Далчев. Не се отказвам от "Европейската мисъл" на Стефан Цвайг.

ХуЛитер Записан(а): Mar 06, 2004 Мнения: 68

Изглежда, че съм тъп, защото чета няколко книги едновременно... Отивам до леглото, за да видя кои са. А, ето ги отгоре надолу:
"Елада Пиньо и времето" на Керана Ангелова /прочетете я, тази книга ще се изучава/, "Мога да прескачам локви" на Алан Маршал, "Нежелателни репортажи" на Гюнтер Валраф /учебник за начинаещи журналисти/ , "101 български сонета" - съставител Тома Бинчев, "Хронически алкохолизъм" на проф.Шипковенски и някои други по- незначителни.

спокойно това означава, не че си тъп, а човек ценящ книгите, а и какво може да се очаква от човек пишещ-освен да обича книгите Very Happy

поздрав от мен.

Между другото няма незначителни книги, поне аз така мисля.
Не отричам , че пазара е зарит със злободневна литература, но класиката си е и класика, и истински доброто и качествено се чете винаги и не бива убито от времето.

Книгите във библиотеките са мъртви и живи, четени и нечетени. Това е, но понякога някоя дълго нечетена книга бива открита от нечия ръка и му дава на този човек нещо, което е необикновенно и съкровенно. Защото няма лоши книги, има лоши читатели/неразбиращи/. . Very Happy

Трябва да обичаме и ценим книгите, защото СЛОВОТО е вечно!

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

започнала съм доста...довърших "Интимност"на Ханиф Курейши;"Музеят на безусловната капитулация" на Дубравка Угрешич/и двата романа в един "Съвременник"/ и "Снежни човеци" на П.Чухов почти на един дъх...и трите бяха кратки,поетични и дълбоко емоционални...съвсем по мой вкус Smile

сега съм на тема "Фън Шуй"...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите