"Харемът на един студент " на Александър Чакъров

Поредната творба на Александър Чакъров е на книжния пазар от близо месец и половина.Разпространява се чрез книжарските вериги
"Пингвините","Хеликон","Книготърговия-Разград";книжарниците"Театъра"-Варна,"Белканто" и "Нова епоха" в
Бургас,Айтос-при Б.Белчев,"Здравец"-Ямбол,"Джеми Стратус"-Чирпан,
"Български книжици"-София на ул."Аксаков"#10,книжарници"НАТФИЗ"
при Нели Давидова,книжарници "Фен"-Севлиево .Обект на продажба е
и от виртуалните книжарници:bgbook.dir.bg;book.liternet.bg;knigabg.com;slovo.bg, а така
също на борсите "Софияпрес" при Вили Велкова и "Полиграфически
комбинат" при Димитър Козарев.
Стилът на писане на Сашо Чакъров е необичаен.Някои читатели възприемат текста лесно други не.Истината обаче е ,че той е истински.
Участта на героя му е тежка,дори много - "раздиран е вътрешно едно-
временно от омраза към себе си и себевъзхищение"/П.Пешева/.
Книгата е мъжкарска и е твърде интересна за жените.Ето началото й:

" Безгрешната грешница

Част първа

Изгревът... на залеза...изгрява!

Залезът,моят мъжки залез - неизбежно изгрява.
Сега,когато някогашната,гъста,гореща кръв хладнее,аз все по-чес-
то си спомням времето,когато същата тя кипеше,бушуваше,връхлиташе
и помиташе всичко и всички, а най-много самия мен!
Сега,в циганското лято на живота,в душата непропъдими се мерже-
леят пожарите на юлските й горещници...Моите буйни,бесни двайсет
години.И следващите...Пет!Шест!Седем...
Горещи!...Горящи...
Опожарени...Опожаряващи...Бойните полета на любовта...Безкрай-
но краткото време,наречено младост.
Синьо Бойно поле...море,небе..,колко капки едра кръв пося сърцето ми в теб...Чиста,честна,девствена кръв!Моя и чужда!...Колко
много кръв се проля безкръвно в най-нежната и най-безпощадна битка между мъжа и жената.
Помниш ли ме любов!? Ти законната,грешната,страстната,чувстве-
ната,плътската,продажната,ежедневната и единствената.Помниш ли ме...Не воювахме час или ден...А години,години,години...Връхлитахме
един срещу друг...Сечахме се с погледи,душахме се с прегръдки,
горихме се с ласки!...
Помниш ли ме тийнейджърска вещице?Помниш ли ме девствена
курво?Помниш ли ме кръвожадна красавице?Помниш ли как разсече
сърцето ми на две?С един удар?Първият удар!Момчето,което полит-
на да стане мъж - разполовено на две!
Велик,смъртоносен,безсмъртен удар!Втори такъв не можа да ми
нанесеш!Никога...Разсеченото детско сърце стана...сърце на мъж...
мъж...влюбен...единствено...в любовта!
Любов - колко пъти ме събори от седлото!...Колко пъти ме тъпка
в прахта?Колко пъти божествената ти глава се търкулваше в краката ми?...Колко пъти те съсичах смъртно аз,тебе безсмъртната?
Колко те любих без любов?
Колко години,любов, робува на любовта?
Колко , кажи колко?
Гориш и горях...Беше божествена битка:Разсичаш земята,а небето кърви...кърви с едри,ярки юлски звезди...сълзи.
Беше война на войните!Беше!
Беше ! Беше!
Кой победи?Кажи любов,кажи тийнейджърска вещице,кажи девствена курво,кажи кръвожадна красавице!...Ти плячкоса майската
ми младост...Робувах на кървавата ти звезда...Но колко,колко...
Бунтът на мъжа беше страшен като робството на момчето...
Беше бесен бунт!Пих от кръвта ти,но какво извоювах?Студ...
студ на изтичаща кръв...Студ,самота...Самотата на меч,прибран в
ножницата.Самота,Самота...и сенки...Голи,огнени сенки...Султански
харем от спомени...Спомени!...Спомени!...Спомени!...
Младост моя,битко моя...грешка ли беше ти или грешница!
Грях ли беше,моя огнена грешнице?
-Не,Не,Не! - крещят сенките от Харема...
Безгрешна ли беше? - Не!
Грешна ли беше? - Не!
Грях,безгрешен грях!
Да,Да,Да! - кънти Харемът от огнени сенки.

Младост моя!Любов моя!
Моя безгрешна грешнице говори!..."

Боже, как добре ги разбирам...тия двамата*... Very Happy

*Има се предвид и писателя и издателя.

torbalan написа:

Боже, как добре ги разбирам...тия двамата*... Very Happy

*Има се предвид и писателя и издателя.

Браво!Радвам се,че съм разбран.
Ако имате възможност Торбалане ,намерете книгата ,прочетете я и споделете мнението си.Мисля,че това е една от целите на форума.
Tisserand.

Tisserand написа:

torbalan написа:

Боже, как добре ги разбирам...тия двамата*... Very Happy

*Има се предвид и писателя и издателя.

Браво!Радвам се,че съм разбран.
Ако имате възможност Торбалане ,намерете книгата ,прочетете я и споделете мнението си.Мисля,че това е една от целите на форума.
Tisserand.

Разбралите станахме двама*! Very Happy

Други има ли!? Кажете си без бой... Laughing

*Непременно ще го направя.

torbalan написа:

Tisserand написа:

torbalan написа:

Боже, как добре ги разбирам...тия двамата*... Very Happy

*Има се предвид и писателя и издателя.

Браво!Радвам се,че съм разбран.
Ако имате възможност Торбалане ,намерете книгата ,прочетете я и споделете мнението си.Мисля,че това е една от целите на форума.
Tisserand.

Разбралите станахме двама*! Very Happy

Други има ли!? Кажете си без бой... Laughing

*Непременно ще го направя.

Два пъти браво и два пъти се радвам,че съм разбран!*
_____________________
*Тук репликите ми към г-н Торбалан приключват.В очакване на мнението му.

Tisserand.

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Вау, оксиморон до оксиморона, мила майко!
Навито! Ще я прочета по заплАтено време.
Успех на А. Чакъров!

Тъй като съм известен с грубия си невъздържан нрав, а също с любовта си към всички мощни красиви жени, лесни и мъчни пари, изящни и бързи коли, както и към всичко щуро и нестандартно което може да сполети бедната душа на един човек, реших съвсем безотговорно да драсна още няколко реда във тази тема...
Та, разговаряки с един мой добър приятел, споделих за намерението си да посетя в най-скоро време "Харема на един студент" за да пощипна бузките и дупетата на ханъмчетата вътре. Но се оказа, че той познава съдържателя на въпросното заведение. Кефф! Рекох си. Те са му сложИх рогите! Веднага го попитах що за птица е потенциалния рогоносец и бива ли ги неговите ханъмчета. Та да зная струва ли си отстрелването на трофея. А тоя като се запъна... И рече, та отсече:
"Баш е човека! Читав е отвсякъде, не го излагай. Уважи го!...А колкото до жените в харема, те всичките са красиви, все са в нестандартни ситуации, бързите коли са сменени с бързи коне,б езотговорността е явна и неявна,главният герой е с беден джоб, но винаги с богата душевност, груб и невъздържан, когато трябва, галантен и чаровен - винаги. И е известен,защото е МЪЖКАР."
Е като чух тези думи, нали съм си дивак, още повече се амбицирАх! Изгореха ханъмчетата братяааа Laughing

Като факли изгорехааа - отивам!

Ако има други навити - ето го адреза:
http://www.helikon.bg/book.phpact=books&do=autor&autor=MTgyMzM=&PHPSESSID=b263e
П.П. И за дамите...такова...Ще се намери занимание в Харема...

Чела съм всичко издадено на Александър Чакъров и мога да кажа, че според мен е един от най-добрите ни съвременни автори. Приятели ме насочиха, а впоследствие и запознаха с него, снабдиха ме с всички книги и определено мисля, че "Балканска мадона" е една от най-силните книги, които някога съм чела. Ще видим и "Харема" Smile

В момента по книжарниците от него може да се намери само "Вечния българин", но ако ви попадне някоя от по-старите му книги, не я пропускайте.
Благодаря на Tisserand за информацията Smile

Утре, 27 октомври,между 7.30ч. и 8.00ч./сутринта/ по програма "Хоризонт" Светлана Дичева ще разговаря с Александър Чакъров за "Харемът на един студент".

И за да върна четящите тези редове към една от същностните характеристики на творбата, публикувам следния откъс:
"... Очите й се вдървиха,топлите пламъчета потекоха,изтекоха от тях,размиха се и се вкамениха като разтопено стъкло...
Имах усещането,че в тази минута пред очите ми остаря с няколко години...
Момичето в нея пламна,лумна и изгоря - превърна се в пепел...и от
пепелта се роди жената...Жената с рядка,мъжка,сатанинска гордост...
Много скоро усетих ноктите й...Тогава написах любимото си стихотворение "Любовен марш":

Кръстосваше морето бригантина
и капитан й беше мъдростта.
Но пламна бунт на борда на "Дарина",
на мачтата развяха любовта.

Безчувственост - до чувствата - на стража!
Бездушие - срещу духа готов!
Запяха дружно всички екипажи
старинен марш - " Не вярвам във любов!".

Лъжи тризъби - грозни канджи - куки
захапаха сърце и текелаж
и в зъбите с кама от злобни клюки
се хвърли завистта на абордаж.

Прошепна вечност - ех,ще се умира ,
но кресна миг - на всичко съм готов,
зареждайте в горещата мортира
последната надежда за любов!

И "Огън!" на безликите в лицето!
Прости простор - море от нежност "Сбогом!".
В погреба барутен на сърцето
хвърли целувко, гръцкия си огън!

Умри!Не, остарей!Света изстина!
Безгрешен грях е само младостта...
В пламъци потъваше "Дарина"
на мачтата плющеше ЛЮБОВТА...

Не се разделихме веднага...Дори опитвахме пак да скитаме из страната...Любехме се...Но любовта никога не лягаше с нас в леглото ни...Имах усещането,че тя сякаш излизаше от себе си,душата й сядаше някъде далеч,в тъмната стая и блещукаше в мрака като самот-
но огънче на цигара...Тя ми хвърляше тялото си,ледено,бездушно и
мъртво.Глозгах го - сух,корав,мокър хляб...Нощите й напомняха милос-
тиня...Безвкусни,корави,студени...
Между нас легна черна насмешка - над всичко,което някога обичахме до полуда...Имах усещането,че се любеше,че се отдаваше да ми покаже раните си.Старата,страшна,гнояща,незарастваща рана,
която й отворих и от която капеше черен , зъл присмех към самата
нея - към любовта..."

Tisserand.

Александър Чакъров отново ме изненадва.Този път с "Харем..." от
образи от 70-80 -те години на миналия век,на една младост,която нико-
га вече няма да се повтори.И както някога в първата си книга "Балканска мадона",така и сега той успява да превърне обикно-
вения житейски факт в образ,пълен с драматизъм,да го насити с бушуващи страсти и ирония към един отминал вече живот.И уж четем биографията на една остаряла вече любов,а виждаме колко свежо
звучи тя и сега.Как увлича с онова вечно и никога неугасващо чувство,
наречено любов.И то на фон от една смазваща бюрократична машина,
която е готова да смели всяко човешко същество.Но героят на Ал.Чакъров като че ли е роден да се бори с тази вятърна мелница ,
изправила се пред неговата любов и успява да стори това.
Един съвременен Дон Кихот,който непрекъснато търси борбата с всичко
и всички - дори с ЛЮБОВТА.
Аз не бих нарекъл книгата "Харемът на един студент",а "Харемът на
един Дон Кихот" и тя не би загубила от това.

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Това не е обикновена книга. Беше обикновена преди да почна да я чета, след това, се превърна в образно пътуване, във филм прожектиран в собственото ми съзнание, който върна часовникът назад, в онази младост, която повечето от нас помнят и онази- безгрешна - грешна любов, за , която вратата отдавна е хлопнала и само сънищата ни водят към нея...
"Всички помнят брачната си нощ, защото е една... Моите бяха тридесет и две... Хиляда и една нощи... Приказка... Шехерезада..."- И, това с една единствена любима! Красиво е!
Но има и... страшно. Страшното беше да оцелееш в онези тоталитарни времена и да запазиш цвета в себе си.
"Бригадата - тази масова комунистическа проституция, имаше своя неписан договор- секс срещу мързел..." и " Бригадите се ръководеха от Комсомола. Неучастието или изгонването от бригадата , влачеха автоматически изключване от ДКМС..."
Да, така беше! Аз също помня високите черни гумени ботуши с които излизахме от големите брезентови палатки и тръгвахме към мрачните цехове на варненският консервен комбинат "Янко Костов" с неприятни миризми, помня вечерите и китарите, тътена на ниско прелитащите самолети, помня любовта, която ме порази там, като гръм от ясно небе, помня и простащината на ЗКПЧ- та и ЗКТЧ-тата. Толкова е истинска, неподправена тази книга, без всякакъв фалш и празнодумие, написана леко и красиво...
Срещу думата "харем", винаги съм заемала враждебна позиция Razz

, но в този харем стени няма, таванът е звезди, а жените са ярки индивидуалности с незабулени , а обветрени от бриза лица
"Галопираха по ръба на вълните, после разседлаваха потните коне, нагазваха в синята степ и се къпеха с часове..." "Митични млади момичета- кентаври..."
Откровен до крайност, авторът добре характеризира комунистическата месомелачка и опорочените кръгове в творческите среди. Ами, ако си истински? Ако не искаш да пишеш като другите? Ако не искаш да си част от паразитиращата система на големите пари в литературата?
"В този литературен живот, където групираното колективно бездарие означаваше открит бездуховен позор, за таланта оставаше само един истински свободен достоен избор- самотата..."
Но, и там- на Вола, големите са оставали предадени, там където и момчето е тръгнало на стоп без петак.
"Тичах там, на Балкана, с най- лютата, с най- живата отворена рана, през която младостта, вярата, буйната ми българска кръв безнадеждно изтичаха в мрака. Тичах и пъшках...усещах как завинаги млъква живото ми сърце. Крещях от мъка и кръвта течеше още по- силно... Но, нито самодиви превързваха с билки раната, нито ме пръснаха със вода студена, нито вълкът дойде да оближе болката ми. Само мрак разпери черни криле като орлица над едно замлъкнало завинаги ботевско сърце"
Но, не е замлъкнало, щом е написало тези редове и не се е предало в плен на скучното високопарно клише, щом държи читателя в плен на словото си до края. В плен на онзи прекрасен танц на дръзката младост, която безпогрешно отсява блестящите златните частици и егоистично ги запазва завинаги за себе си , отделя ги от ситото на времето...
За тази книга, може да се пише още, но читателят трябва сам да общува със нея. Винаги съм смятала, че натоварените думи, след едно ярко творчество са излишни.

Екатерина Митева

minus написа:

А ти, Макс, чел ли си "Балканска мадона"? И изобщо беше ли чувал за този автор? Имаш ли представа, че той е получил награда в Холивуд за сценарий на филм? А че е включен в антология, издадена в Германия, с най-добрите съвременни европейски разкази? Само той и Хайтов от България. Може би някой все пак го е оценил, не мислиш ли? Представи си, че и някои други хора, освен теб, също четат книжки. И никак не е задължително да са едни и същи. Айде със здраве, най-велики от всички велики читатели Laughing

http://more.info.bg/article.asp?articleID=776880&topicID=171&issueID=2063

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Моето интервю с Александър по повод последната му книга "Харемът на един студент" Smile

http://m-sat.bg/video/Interview.avi

21 февруари - 18.30 часа
Варна, ул. "Дунав" 5

Сашо Чакъров и неговият студенски харем
на живо

Каквото и да пиша за този роман ще дублира вече казаното. Има факти, които според мен са преекспонирани, не отричам че са са съществували, а протестирам заради обобщението. И аз съм от това поколение, дори от този институт и си имам своята гледна точка за фактологията. Безспорни си остават художествените качества на романа, поради което мога да преглътна собствените си дребни несъгласия. Поздравления!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите