Лудият принц

Лудият принц

Преди много години, в далична страна, в едно щастливо и богато царство се родил принц с невиждана красота. В черните му коси се отразявали звездите на нощното небе. Бялото му лице искряло със светлината на изгрева, а в бадемовите очи се оглеждала Луната.
Светла радост бил младият принц за старите цар и царица, а заради красотота си бил обичан от всички в двореца. Момчето растяло обгърнато в премного грижи и внимание. Още неизрекло думите “искам” или “дай” и десетина придворни дами се втурвали поднасяйки му любимите лакомства или играчки. Нищо не го оставяли да прави сам, за да не се уморява и до късна възраст го носели на ръце, за да не се натоварят крехките му нозе.
Младият принц така и не се научил да язди кон или да върти меч, изкуства, които донесли много слава на баща му. Не се научил и да танцува, тъй като всяко усилие го отегчавало и той бързо започвал да хленчи и да се оплаква.
Дошло време принцът да се ожени. Запристигали в царството чудни девойки, все принцеси с удивителна хубост. Горди, безгрижни и хитроумни, всяка от тях скоро откривала бебешките нрави на иначе внушителния с красотата си млад мъж.
Подигравките им, люти и безмилостни, бързо разплаквали неопитния принц и след седмата си среща с принцеса, той се прочул като разглезен и слабоумен, а всички жалели, че хубоста му ще иде напразно.
Царят и царицата изпаднали в дълбока печал. Младият принц не желаел да вижда принцеса никога повече. Той изпадал в истерия само като му споменяли името на жена, извън тези на възрастните придворни дами, които не преставали да се грижат за него.
Един ден, докато гледал през високите дворцови прозорци, погледът му се спрял върху сергията за плодове пред двореца. Принцът обичал големите червени ябълки, златистото грозде и греифурта с цвят на слънце, които непрекъснато украсявали дворцовите трапези. Той се загледал твърде дълго. Забелязала го младата продавачка и покорена от поразителната му хубост неволно се усмихнала.
“Какво прави тя? Как смее?!” – с гняв се отдръпнал разглезеният принц от прозореца и още по-гневно викнал през яростни сълзи:
- Подиграва ми се жалка селянка! Нима и простолюдието вече знае, това което става в двореца?! Нима прости продавачи и мърляви овчари ще наричат своя принц луд и ще му се присмиват в очите безнаказано?
В миг се втурнали няколко придворни дами. Едната прегърнала принца. Втората галела прекрасните му коси. Третата бършейки сълзите му, сама се просълзявала от умиление.
- Пуснете ме! – викнал още по-яростно принцът и като се изскубнал от ласки и грижи забранил на жените да го следват. Решил сам да се разправи с нахалното момиче и за първи път излязъл от двореца без придружител.
Клетият младеж предположил, че извършва геройство, изминавайки пътя до портите тичешком. Героично му се виждало и сам да излезе сред тълпата, която го зяпнала с алчни очи.
Погълнат от собствената си обида, принцът виждал във всяко лице подигравка, във всяка усмивка – зла шега и всеки шепот му се струвал злонамерен.
- Вървете си по пътя, докато главите ви са още на раменете! – гневно вдигнал ръка той, а хората, събрали се да се порадват на красотата му се разпръснали унили със сведени глави.
- Прекрасни принце – достигнал до него нежен гласец. – Ваше височество, простете дързостта ми...
Продавачката на плодове стояла пред него, а в протегната й ръка, червенеела сочна ябълка.
- Искаш да умилостивиш царски син с една ябълка?! – още по-силно пламнал гневът в сърцето на принца.
- Не господарю мой – объркано отстъпило назад момичето, а бузите му станали червени, като гъстата му плитка. – Но аз съм бедна продавачка и нямам друг дар, който да поднеса пред нозете ви.
Тя коленичила, поклонила се много ниско и продължила:
- От както видях лицето ви в големия дворцов прозорец, залезът ми се струва безцветен, а Луната студена и празна. Не прилича на бедна девойка да се диви на подобна хубост, но ето че тази втора възможност да ви погледам отблизо стопли отново сърцето ми. Приемете моя дар, прекрасни принце и не ме наказвайте за глупостта и дързостта ми. Вие навярно сте мъдър и смел. Виждам, че не се боите да излизате от двореца без охрана. Сигурно в душата ви ще се намери място за прошка.
Коленичил младият принц до момичето и невиждано учудване се изписало на лицето му. Той поел ябълката и видял във влажните зелени очи на продавачката искреност и печал. Тъга изпълнила сърцето му. Не разбирал защо едно тъй обикновено момиче, неполучило възпитание и царски обноски, може да бъде толкова мило. А принцесите на седем различни царства, така жестоки и надменни. Не разбрал принцът, че макар и обладан от глупав гняв, в тази си постъпка той бил различен. Бил самостоятелен. Всичко, което казал и направил било негово решение. А подавайки му своята ябълка, момичето предавало в ръцете му съдбата си. Никога до сега не му се било налагало да решава толкова сложна задача.
- Стани! – наредил принцът и сам се повдигнал.
- Ще приема вашето наказание – покорно отвърнало моичето. – Аз осъзнавам, че нямах право, нито тогава, нито сега...
- Аз решавам! – прекъснал я принцът и се почувствал силен и пораснал. – Ще наредя всяка сутрин ти лично да поднасяш плодове за закуската ми. Искам още да оставаш при мен докато се храня, за да опозная по-добре народа си.
Усмивка разведрила изплашеното лице на момичето. То се поклонило с обич и благодарност на господаря си. На следващия ден, избирайки най-сочните и пресни плодове, отишло в двореца.
Принцът изглеждал щастлив и доволен. Говорили дълго, а когато момичето си тръгнало той наредил да му оседлаят кон и пожелал да се научи да язди лично от баща си, стария цар.
Ден след ден се променял принцът. Мъжество се прокраднало в нежните му черти. Отговорност изместила детинската невинност от лицето му. Разчуло се по другите царства, че “лудият принц” внезапно оздравял, а величието на красотата му било по-ярко от всякога.
- Прекрасна принцеса е тръгнала насам, сине – с радост споделил един ден, по време на следобедната езда, старият цар. – Хубоста и умът й се славят на длъж и шир.
- Не е редно девойката да иска ръката на младежа, дори когато той е тройнао по-богат – строго отвърнал младият принц, но лицето му изведнъж се озарило от вътрешна радост. – Аз сам ще доведа принцеса в двореца ти, татко. Време е вече да те отменя и да поема задълженията си към царството и народа.
Зачудил се старият баща, но премного обичал сина си, за да му възразява. След няколко дни, малко преди пътуващата каляска с принцесата да пресече границите на царството, принцът представил пред родителите си чудна девойка, облечена в тюркоазена, сватбена рокля. Косите й били червени, като пламък. Очите й зелени и блестящи, като скъпоценни камъни. Но най-важното, което видял в тях старият цар била безпределната обич, която нищо не можело да скрие.
- Ето принцесата, която съм избрал за моя жена – поклонил се на родителите си принцът. Девойката коленичила и притихнала.
- Няма да те питам нищо и не желая нищо да ми казваш, сине – въздъхнал царят. – Надявам се да простиш грешките, които направих от обич и да научиш децата си на мъдростта, до която сам достигна.
- А тя е че до никоя мъдрост в живота човек не достига сам и без обич – звънко се засмял принцът. – Макар че прекомерната любов може да разболее човека, отново любов е нужна, за да го изцери.
Вдигнала се голяма сватба на която била поканена и наскоро след това пристигналата принцеса. Разбира се тя била твърде горделива, за да остане, но и без нея празненството продължило дълго и било твърде весело, за да открием някой, който да е запомнил друго.
В цялата история никой не разбрал само едно. Къде изчезнала младата продавачка на плодове от сергията пред двореца и защо, макар че я е загубила завинаги, баба й която заела нейното място изглеждала толкова щастлива, докато предлагала на хората своите червени ябълки.

Автор: Валентина Димова

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2004 Мнения: 1

Това е една великолепна приказка!
Надявам се всички да я прочетат и да гласуват за нея, за да бъде публикувана в книгата Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 01, 2004 Мнения: 25

Защо никой друг не споделя мнението си Crying or Very sad

Санова, ти прочете приказката още преди да я изпратя, искам някой друг да каже какво мисли Laughing

Всъщност аз съм автора ако не е ясно Wink

Това е една НЕВЕРОЯТНА приказка! Супер е! предлагам я за класика Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 22, 2004 Мнения: 6

Искахте мнение. Ето ви го:
Определено приказката, не е от тези, които биха се запомнили. Лично виждане. Има доста неща в нея, които не ми допадат и са повторение на подобни хиляди приказки за принцове и девойки. Така, че нищо ново или оригинално.
Друго, което ме дразни в този конкурс е типичните нашенски прояви от типа " Я 'са ша пусна нещо пък ще викна ма'алата да гласува за мене". Не го приемайте лично, защото виждам как едни и същи хора си се коментират най- редовно и се възхваляват на групички и си се гласуват. Аз лично нямам дарба да пиша и за това само чета тук, но е очевадно как нещата си се развиват. Когато човек хвърли поглед върху няколкото дискутирани приказки забелязва все едни и същи участници да се коментират. Странно за мен е защо никой не се е осмелил да критикува приказка, след като има толкова слаби оценки.
Какво значи това " ...та да я изберат в книгата"?
Предполагам всеки от вас се надява да изберат негова приказка. И такива призиви са смешни.
Надявам се издателите да имат малко разум и да са прочели всички приказки като не се оповават на баджанашките вотове.
Аз съм преподавател и си принтирам всички приказки тук и ги чета на децата в училище. Съжалявам, че ви разочаровам уви, но на децата им харесват най- много приказки, които не са събрали най- много оценки 5.
Успех на всички! Пишете красиво и не изпадайте в дребни интриги. Все пак по- важно е едно дете да запомни и хареса вашата приказка, отколкото да бъде издадена книга с приказки дето си я взимаш и после си казваш " Много тъпо". Извинявам се, ако някой е останал засегнат.

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2004 Мнения: 1

ами какво да кажа, великолепно Smile

една прекрасна приказка за любовта...
самия факт че ми беше инересна, дори и да не съм почитателка на любовта говори че приказката, заедно с авторката заслужават голямо внимание и за тази книга и изобщо за бъдещото си развитие в този стил писане Smile

)
успех! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 22, 2004 Мнения: 6

Като гледам датата на регистрациите и рязко нарастващия брой на ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ похвали кой знае защо с подобен стил на изказване Rolling Eyes

.....
жалко за конкурса
Но явно има хора, които не търпят критика.
Все пак успех на всички ви!

ego написа:

Като гледам датата на регистрациите и рязко нарастващия брой на ИЗКЛЮЧИТЕЛНИТЕ похвали кой знае защо с подобен стил на изказване Rolling Eyes

.....
жалко за конкурса
Но явно има хора, които не търпят критика.
Все пак успех на всички ви!

Хей, похвалите под приказките нямат никакво значение. Имат значението гласовете.
И то за "наградата на публиката".
Включването в сборниците ще направи отделно жури, което няма да се съобразява с оценките на публиката!

ХуЛитер Записан(а): Apr 22, 2004 Мнения: 6

Kerazi написа:

Защо никой друг не споделя мнението си Crying or Very sad

Санова, ти прочете приказката още преди да я изпратя, искам някой друг да каже какво мисли Laughing

Всъщност аз съм автора ако не е ясно Wink

Ето, аз споделих мнението си, добро, лошо, но е истинско и откровено.
И знаеш ли не виждам смисъл човек да си затваря очите пред видими неща.
Честно, да пробвам да напиша и аз нещо (бъди сигурен че ще е не много добро) и да си лепна едно 10-15 регистрацийки и да си се гласувам, ще бъде ли по- честно, ще бъде ли фаворит на публиката моята приказка неуспешна, щом като за нея ще си гласувам само аз и някой от приятелите ми тука в блока? Помисли mmm.
Адски се извинявам за грубия и не толкова дружелюбен тон тук във форума и на всички пишещи и четящи хора. Не съм искала да нагрубя никого или да обидя, но защо трябва да създаваме фалшивости.
Ние можем да излъжем себе си mmm, но едно дете не може да бъде излъгано. А това обезсмисля и себе си да лъжем, щом като целта ви са децата.
Сърдечни поздрави!

Цитат:

Ето, аз споделих мнението си, добро, лошо, но е истинско и откровено.
И знаеш ли не виждам смисъл човек да си затваря очите пред видими неща.
Честно, да пробвам да напиша и аз нещо (бъди сигурен че ще е не много добро) и да си лепна едно 10-15 регистрацийки и да си се гласувам, ще бъде ли по- честно, ще бъде ли фаворит на публиката моята приказка неуспешна, щом като за нея ще си гласувам само аз и някой от приятелите ми тука в блока? Помисли mmm.
Адски се извинявам за грубия и не толкова дружелюбен тон тук във форума и на всички пишещи и четящи хора. Не съм искала да нагрубя никого или да обидя, но защо трябва да създаваме фалшивости.
Ние можем да излъжем себе си mmm, но едно дете не може да бъде излъгано. А това обезсмисля и себе си да лъжем, щом като целта ви са децата.
Сърдечни поздрави!

Ама ти май си чел лоши книжки и си гледал шпионски филми. Никой не си е направил 10-15 регистрацийки, както твърдиш - просто гледам колко човека се регистрират дневно, ами няма бум в регистрацията. Някои от участниците в конкурса дори не са регистрирани изобщо в ХуЛите!
И не ми обяснявай "как лъжем себе си" защото никой никого не лъже, освен може би ти себе си... По-горе обясних, че журито изобщо няма да се влияе от тези оценки тук!
И моля те, престани да размиваш и разваляш приказката с параноичните си излияния! Хората идват тук да четат приказки, детски приказки, а не твоите брътвежи!

ХуЛитер Записан(а): May 01, 2004 Мнения: 25

Приемам всякакви критики Very Happy

Не съм писала никога приказки, но имам издаден фентъзи роман, на който пиша втора и трета част Very Happy

Опитах се, написах и пуснах сайта на приятели за да прочетат приказката ми, явно повечето са влезли да го направят веднага, за което благодаря Very Happy

Като казах че приемам критика, потвърждавам че не съм целила оригиналност. Затова историята е обикновенна. Исках да спазя условията на конкурса и да има някаква поука която да важи за съвремените деца, които често не са много самостоятелни... Аз работя с деца и много ги обичам. Плюс това тези от тях които прочетоха приказката я харесаха и разбраха, а аз се осмелих да я пусна... Ако виждате нещо нередно в това, може да го споделите, а ако искате да прочетете първия ми роман, може да го откриете в сайта ми, който още не е готов, но поне се отваря Very Happy

Разбира се не насилвам никого да харесва нещата, които пиша, но не ме обвинявайте поне за това че някой приятел е дошъл да прочете тази приказка!!! Нали не бива да я публикувам другаде?
А както разбрах, журито не се интересува от нашите гласувания... Това последното беше към Его, когото без да искам съм засегнала с нещо. Аз просто попитах за мнения бе човеко и благодаря за твоето, но не се заяждай Very Happy

Това е просто един конкурс, забавлявай се!!! Wink

Kerazi, не се връзвай. Просто винаги когато се провежда някакъв конкурс се намират "спецове", които да го оспорват... Ти да видиш пък какво ще е като приключи конкурса... Току виж се окаже, че победителят е сестра/брат на половината жури, любовница/любовник на другата половина, подкупил е третата половина и т. н. Razz

Престанете с тъпите спорове, виждам много добре кой какво гласува, от какво айпи и т.н.! До момента няма сериозни злоупотреби!
Не бихме и допуснали такива!
Оставете обсъжданията за накрая, сега само разводнявате хубавите приказки!

ХуЛитер Записан(а): May 01, 2004 Мнения: 25

Az ne se vrazvam Wink

dori mi e interesno, prosto obqsnix, che tezi otgore sa moi priqteli ot drugi klubobe Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 05, 2004 Мнения: 1

Мисля, ако смяташ да продаължиш в този жанр да помислиш малко върху дълбочината на образите, малко двуизмерни ми стоят Wink

Не се връзвай на щуротии Smile

ХуЛитер Записан(а): May 01, 2004 Мнения: 25

Сигурно е така Very Happy

Но за децата черното и бялото са ясни, трябва да се виждат и различават от далеч Very Happy

Не знам дали ще напиша още приказки, може би някога ще го направя, но за сега си пиша фентъзито и много се радвам, че втора и трета част стават много по-добри от първа, която ако искаш можеш да прочетеш в сайта ми Very Happy

Много хубави книжки ще се получат! Още от сега им се радвам.
И благодаря за мнинието, точно това имах в предвид, като питах за мнения Very Happy

Човек трябва да знае какво е написал, кой го харесва и кой не и защо и т.н.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите