Загубили ли сме

ХуЛитер Записан(а): Dec 23, 2003 Мнения: 3

чувството си за хумор?
Ако някой има мнение, нека поговорим Smile

.
Напоследък аз се притеснявам малко за себе си. Не ми е смешно. Не срещам свежо, незлобливо, жизнено чувство за хумор, а само груби шеги, ирония и сарказъм. Повече оставам с лошото чувство за "глупост", отколкото с радост от "играта на ума". Дали пък не греша? Дали повредата не е в моят телевизор? Embarassed

Свежото, незлобливо чувство за хумор е дарба, като всяка друга / поне аз мисля така/...
При тази комуникативност в наше време, съвсем нормално е много хора да се опитват да подражават, но не винаги успяват. Според мен по важен е подтикът към това. Дали е чистосърдечен с цел веселие, или злобен, арогантен с цел злепоставяне...

ХуЛитер Записан(а): Dec 23, 2003 Мнения: 3

Е, така мисля и аз, че е дарба. И все пак, дали пък тя не си отива с детските и младежки години. И сякаш не искаме да я развиваме. И ако човек е запазил детското у себе си, дали не може да я запази?
Защо имам чувството, че това е пренебрегван жанр. Или пък е много труден?

droll написа:

И все пак, дали пък тя не си отива с детските и младежки години. И сякаш не искаме да я развиваме. И ако човек е запазил детското у себе си, дали не може да я запази?

Недей така, чувството за хумор не е присъщо само за децата. Дори напротив - децата до 3 годинки не разбират хумора. Едва след 5 годишна възраст се формира такова при това само ако има кой и как да го възпита.

Проблемите от всекидневието го заглушават. Трудно можеш да очакваш хумористични произведения от хора, които по цял ден се чудят как да си платят сметките за телефон, парно, ток, с какво да се хранят и дали да се хранят...
Трудно е да се смееш на глада, болестите, нелепостите, които ни заобикалят.
Един пример, мой, пресен - до скоро много се смеех и шегувах с оня олигофрен министъра на културата. Но напоследък хич не ми е до смях. Не ми е смешно, че такъв дебил управлява културата в страната ни. Не ми е смешно, когато министър-председателят нарича Петко и Пенчо Славейков "братя"... Не ми е смешно и когато ни обясняват колко по-добре живеем. Иска ми се да се смея когато ми спрат тока за неплатено сметки. Ама незнам защо пак не ми е смешно.
Всичко това е за сатира, ама вече и тя не ми е смешна. Защото както казват (извинете за нецензурния ми език) - "майтап на гол гъз си е живо ебане".
Иначе познатите ми казват, че имам чувство за хумор, ама...

ХуЛитер Записан(а): Dec 23, 2003 Мнения: 3

Съгласявам се с всичко, което си изредил. Знам как и защо нямаме поводи за смях. Знам, че и грижите ни са достатъчно, и че те задушават чувството за хумор. За това и заговорих за детството, като нямах предвид чак такава младенческа възраст Smile

. Още си спомням с великолепно чувство какви "поеми" пишехме за всичките си учители, за нас и за живота около нас, и какъв денонощен смях падаше. Е, не бяха кой знае колко издържани, но пък сякаш сега не мога да гледам мрачните си и пълни с песимизъм стихове. Малко ме е срам. Даже се чудя защо започнах да ги пускам. Сигурно е било особено настроението ми. Обикновено пиша "за себе си" и понякога за най-близки приятели. Иначе отдавна посещавам всички литературни форуми, чета и се радвам на всеки нов сайт свързан с литературата. Поздравявам ви и за този Smile

. Ама аз се отплеснах. Думата ни беше за хумора, а ето че и в този форум, който е за "хумор и сатира" ние си говорим унило какви са причините за оскъдицата му. Може би е въпрос и на гледна точка. Например колкото и да ни е тъжно, и да ни иде да крещим даже от недоразумението, наречено Министър на културата, все си мисля, че е най-достойният сред достойните за "увековечаване". Както и стотина други, да не кажа стотици. Но и сатирата сякаш в дън земя потъна, а уж сега няма страх, няма да пратят никого в Белене, не могат да забранят издаването на сатира, и все пак тя е малко. Поне на мен така ми се струва.

Виж, щом все пак се притесняваш за чувството си за хумор значи всичко е наред - не си го загубил. Само няма на какво да се смеем Smile

Хората, загубили чувството си за хумор, дори не го съзнават.

ХуЛитер Записан(а): Dec 29, 2003 Мнения: 3

Никак не мога да се съглася с писаното от вас.
Чувството за хумор е заложено у всеки от нас.В различна степен обаче.
Най-парадоксалното е че и него,както и всичко друго в днешния ни объркан ден, обясняваме с онази нелепа институция-държавата.
Която в нашия случай е крива,лоша ит.н.в тоя ред.
Мисля,че чувството за хумор е сега избликва повече у хората,които не блестят с висок коефицент на интелигентност,но са запазили чистото си заложено от природата.
Към тях естествено спадат и децата.
Да не обобщавам съвсем.
Но мисля ,че е време да оставим държавата да си ни съсипва и да обърнем внимание на по-истински неща.Като усмивката,например.
Тя е началото. Laughing

Донякъде си прав. Просто времето е такова. И колкото да не си признаваме, грубата действителност дава отражение дори и върху чуството за хумор.
Не може да се изолираш от това което става около теб и да пееш
'' Все хорошо прекрасная маркиза"..
Не се получава някак си.
Поне при мен Sad

(

Така, както сте я подкарали да си търсите причини в държавата, държавниците и времената, то ще излезе, че не е време нито за поезия, нито за любов, нито за мечти, а пък да не говорим за романтика. И все в тази връзка би трябвало уредените страни да се късат от смях. Човек го носи в себе си и в различни моменти и ситуации то или избива или се потиска, но не искам да повярвам че го загубваме. При мен се проявява като резултат от очакванията на другите, хората, които обичам, на които държа, които са моя приятелски кръг . Може да съм съсипана от нерви и неприятности, в момента, в който ги видя, не мога да не видя и себе си от друг ъгъл. И тогава се удивлявам на факта, че мога да им разкажа неща за които съм плакала от комичната им страна. Понякога си мисля, че може би аз съм повърхностна и лекомислена, от друга страна знам,че не искам да ги разочаровам. Истината е, че се харесвам такава - шантава, ухилена, готова да се засмее и при най-дребните поводи. Не е от възрастта. Достатъчно съм преживяла. Важно е да си изградиш образ и да му останеш верен. Не, че ни ми се е искало понякога да вдъхвам респект... Ама и така не е зле. Респекта идва от свършената работа и ако тя е на ниво - няма проблем! А който не го е оценил - си е за негова сметка. Вярно е, че забравям вицове, но няма страшно - значи не са били кой знае колко смешни. Винаги мога да измисля нещо за себе си. Опитайте и вие. Има риск, но си струва!

Гост

Za xumora mi e dumata...V men wivejat dvama du6i (zodia "bliznaci") i edinijt postojanno se 6eguva s vsi4ko naokolo,a drugijat-taguva.No se se6tam,4e kato dete bjax mnogo palava i luda,neprekusnato pravex beli,o4akvax da razveselja njakogo s tjax,no polu4avax edna porcia boi.Imitirax vseki kogoto sum vidjala na ulicata,a maika mi seriozno kazva6e:"taka ne biva!" Sled godini,diskutiraiki edna tema s maika mi (tja e su6to 4ovek na slovoto i publikuva),be6e se vtren4ila v men s ree6t pogled.Kazvam i:"ti ne me slu6a6 kakvo ti govorja!"
"Slu6am te,slu6am te!"- kazva maika mi.
"Togava za kakvo misli6?"-pitam az.
"Mudro prikazva6!"-kazva mama
"U-u-u,nai-posle da me poxvali6! Sigurno se radva6?"-vazkliknax az.
"Ne! Ne se radvam"- pogledna me tuwno mama.
"No za6to?Kogato pravex beli,kogato se 6eguvax,ti me uprekva6e.Sega govorja mudro,ti ne se radva6.Za6to?
A mama vazduxna i kaza:
"OSTARJAVA6..."

merigrek

ХуЛитер Записан(а): Jan 22, 2004 Мнения: 20

Че чувството за хумор е дарба-дарба е,но нещата опират и до упражняването.Системното и упорито упражняване!
Няма известни таланти,които са останали само с дарбата си.
Да не се оправдаваме ,че времето ни е трудно!Добрите постижения,според мен ,идват въпреки,а не защото.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите