BlackCat
Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
Въведено на:
02 Май 2007 08:51:02 » Конкурс: Личността |
|
Днес е модно да речеш „Що сторил би Левски на наше място?“ Или пък Ботев. Туй каза ми и мой приятел, а аз нали загрявам бавно... Помислих, бавно става. Какво ли рекъл би? И сетих се за милата си даскалица, със страстен блясък във очите, как същия въпрос задаваше. И всички ние бързахме да кажем отговор един и същ. Братство, равенство, свобода*. Такива бяха времената. Такива май са и сега.
Помислих, както вече казах, па рекох:
– Ботев нищо не би рекъл. Не е човек, а е парче дърво. Дървото не говори. Икона с ореол, с позлата. И сложена на пиедестал. Парчета камък, с образ, без душа. И ангел, без материя, но и без дух. Героят що е, ако не човек? Нима не е от плът и кръв? И най е важното да съгреши? Съвършенството има само на небето. Герой се става, с думи и дела. Герой е Ботьов... но човекът. А щом получи той отплата**... ще стане мощи, паметник с цветя. Човек не ще да бъде вече, герои не са боговете. Но щом героят за беда, получи и безсмъртие в награда, без да е имал никаква вина, обречен е човекът на забрава. Проклет да бъде тоз куршум, който прати теб във вечността, но с тялото ти взе ти и душата.
Тук млъкнах. Хвана ме срамът. Но той ме разбра. Макар да бях наговорил глупости. Важно е какъв си бил, какво си мислил и какво си правил. А поколенията що ще изрекат? По-честна е тяхната забрава.
Не беше съгласен. Не го изрече, прочетох го в очите му. И слава Богу. И двамата сме хора.
Liberte, Egalite, Fraternite – тъй рекли са го още преди него. И преди нас, но и след нас ще го повтарят. И с право.
** И няма значение дали е паметник или пък злато.
P.S.
Искам да се извиня на всички читатели. Предполагам, че съм обидил не един и двама. Извинявам им се и за това което съм написал, и за начина по който съм го сторил. Извинявам се за всички стилистични, граматически и правописни грешки. За тях се извинявам с двойна сила – първо защото съм ги допуснал, второ защото няма да прочета и редактирам написаното.
Не е правилно, но е честно. Написаното е от душата, от човека. |
|
|