BlackCat
Модератор
![]()
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
|
 Въведено на:
28 Апр 2007 22:25:21 » Конкурс: О, нека само дойде сутринта |
  |
"Настане вечер..." Слушам - Ботев пее,
разтварям жадно чакаща душа
и няма песента да остарее,
и вечно ще е жива песента.
Понякога говорим си с Поета,
по-често и по-честно си мълчим,
живота щом замахне уж превзето,
но пак оставя кървави следи.
Хайдутите отдавна ги презряхме-
червиви са сърцата им добри:
народа го продадоха за пасти,
а пастите изядоха сами.
Увълчи се това уж овче племе,
от алчен страх се в козина обви
и блее само, колкото да вземе
мандата, скрит във руно от лъжи.
Сега Европа иска да превземе
и пак разравя мъртвите души,
и паразитно иска да поеме
към светли, европейски бъднини.
А Ботев бърчи вежди, пита гневно:
нима народа още ще мълчи?
Мълчи народа, за да оцелее -
му казвам, сякаш трябва да търпи.
Не ме разбира: "Смърт или свобода!
Българийо - едничка и добра!
Умирайки ще дам криле на Роба!
Щом искаш и за тебе ще умра!"
А аз се крия, лесно е на Ботев,
за храбрия смъртта е сладък миг,
не може гений да живее кротко,
но не е всеки толкова велик.
Подсмърчам тихо. Искам да изчезна.
И срам ме дави-яростна вълна.
Не се убивай - Ботев ме поглежда,
ще тръгнем скоро - утре заранта.
И аз пораствам, и на глас копнея:
превземаме Радецки и смъртта!
Не се плаши! - го чувам - Ще успеем!
О, нека само дойде сутринта! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 801
ХуЛитери: 2
Всичко: 803
Онлайн сега:
