Конкурс: Поколенията за Ботев

Христо Ботев Петков…Отеква плътният глас на диктора над стихналото в почитно мълчание множество. Година след година, поколение след поколение, вече трети век на всяка тържествена заря и всеки национален празник името на Хр. Ботев неизменно кънти по площадите на българските градове редом с другите национални герои, чийто живот и дела са сътворили българската история и нашето настояще. Всяка година българите от цялата страна се събират на брега на река Дунав и отново извървяват пътя на Ботев и неговата чета от Козлодуй до Врачанския Балкан - трънливия път на тяхната голгота.
И колкото повече времето се отдалечава от датата на неговата кончина, толкова повече поезията, личността, живота и смъртта на Хр. Ботев стават по-значими и по-ярки. Той е като един вълшебен камък, безценно богатство, което никой не може да ни отнеме и чиято магия ни обединява, прави ни по-силни и значими като нация. Блясъкът и светлината му не са подвластни на патината на времето. Нещо повече - за всяко поколение българи и за всеки един от нас той е еталон за патриотичен плам и родолюбие, за изумителна поезия, за единство на идеи и дела, за жертвоготовност.
Земният му път е кратък - незавършени 28 години. Но животът и делата му са величави и недостижими като най-високия връх на стария хайдушки Балкан. Има голяма символика в това, че признателното поколение през 1950 г. решава да кръсти старопланинския първенец на негово име - връх Ботев - в чест на свидния син на майка България, пожертвал себе си, за да живеем ние свободно. Краткият му живот и цялото му вдъхновено творчество са били всеотдайно отдадени на борбата за освобождение на Родината. Независимо къде е живял, учил или работил : в родния си град Калофер, в Русия като студент или в Румъния като емигрант, неговото пламенно верую остава неизменно - свободата на поробения български народ.
Ботев го споменуват и тачат не само в родния му град Калофер, не само в Козлодуй, където е слязъл от австрийския параход “Радецки” на българска земя с 200 храбреци, не само в Ботевград или в селата, откъдето е минала Ботевата чета. Паметник на героя е издигнат във всеки по-голям български град. Неговият сериозен и красив лик е познат на младо и старо, а погледът му - строг, дързък и взискателен се е взирал в нас изпитателно от портрета, поставен на стената в училищната класна стая.
Христо Ботев е жив във всеки от нас. Той ни е оставил само 20 стихотворения, безценни творения, с които всеки българин е закърмен. До такава степен те са станали част от самосъзнанието на народа ни, че вече не сме в състояние да оценим какво е огромното им значение за нас като хора и нация. Не бихме могли да си представим България без “ Жив е той жив е! Там на Балкана”…или без живата и музикална словесна картина-шедьовър: “Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен - гора зашуми, вятър повее - Балканът пее хайдушка песен.” Плачем заедно с Ботев, споделяйки мъката му, когато мълвим словата от “Обесването на В.Левски”: “О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш?”. Въздействието на поезията му е разтърсващо, замайващо, неземно.
Всяка година на втори юни тревожно звучат сирените из цяла България, напомняйки ни за героичната смърт на Хр. Ботев, превърнала се в начало на неговото безсмъртие. Неслучайно на тази дата отдаваме почит към всички герои, жертвали живота си, за да я има България. Именно на Ботев принадлежи безсмъртното четиристишие: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят”. Нека сега и ние подемем песента - така, както са пели преди нас, както ще пеят и след нас - за свидните чеда на България, за Христо Ботев и неговата чета: “Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми”...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите