Пролетна поезия

Здравейте!

Тъй като съм си дете на Пролетта, не мога да не кажа, че това ми е любимият сезон! Razz

Поздравче за всички с "Пролет" на Никола Вапцаров.
С пожелание за слънчеви усмивки! Razz

ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!

rainy написа:

Пролет

На път за работа убиецът
спира да се полюбува
на една глициния,
рамкираща посоката му
и помахва на
ококорените азалии.

Доротея Гросман

И оригиналът...

Spring

by Dorothea Grossman

The murderer,
on his way to work,
stops to admire the wisteria
framing his doorway,
and waves
to the bug-eyed azaleas.

P.S. Марта, уникална си! Колкото неща съм прочела във времето благодарение на теб...

Тази госпожа чувам и чета благодарение на теб, Рейни.
И мога да кажа същото за много от хората тук - уча се постоянно и чета много неща заради тях.
Ококорена азалия Very Happy

И стихотворение за усмивка.

УСМИВКАТА

Лъчезар Станчев

Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека.
Но трува ми се - в нощ студена
от майчина целувка е родена.
И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти!

Усмивката. Тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката! Със свойта нишка лека
човека тя привързва към човека.
Една-едничка груба дума
разкъсва нишката. Тогава
усмивката - снежинка - се стопява.

Тя с пролетта цъфти, а зиме
прецъфтява
и често се покрива с пепел като жар.
За равни тя е, не - за роб и господар.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.

Щастлив ли си, изпълнен ли си с вяра,
пази усмивката да не умре!
Усмивка нека грее вред България
като спокойно слънчево море.

Усмивката да върнем! Да спасим света
с усмивката на радостта.
Човешката усмивка на доверие, която
не се купува даже и със злато!

Настроението е предпролетно -
в очакване на тихите стъпки на Пролетта! Razz

ПРЕДПРОЛЕТ

Между тънки дъждовни завеси
иде пролет. Предбилково време
мълчаливо, потайно, унесено
неминуемо се въззема.

Между клоните птиците слитат.
Спотаено тревите надничат.
Те от слънцето чакат защита
и прехласнато му се обричат.

То сега иззад облак заседна.
Но очаква да светне зората -
яснолика и ненагледна
като древна иконна позлата.

То ще стопли най-сетне душите,
ще се взре в любовта, ще я пази.
И ревниво ще скланя жените
да не крият прохладните пазви.

Павел Матев

belosnejka написа:

Настроението е предпролетно -
в очакване на тихите стъпки на Пролетта! Razz

А днес е дъждовно и тихо, и пролетно. Smile

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

1918

Николай Лилиев

http://www.youtube.com/watch?v=oGR8Rv-7ubE

Провинциална пролет

Над баири с дерета сушеви ,
залюляно от тишина ,
цяла вечер градчето сгушено
чака пролетна новина .
Натежали от вятър тополите
примирено прививат гръб ,
над градините тих и пролетен
екна дълъг въздушен гръм .
Момичета , мили момичета ,
сънят ви е хубав , нали ?
По зелени пътеки тичате
и ябълков цвят ви вали .
А един странник забравен
пресича вашия град
и се сипят , и го завяват
на годините белия сняг
И измити , и светли къщите
се тълпяха на тоя площад ,
но стъписани те се връщаха
в дълбините нейде назад .
Пот таваните им варосани ,
под прозорци със тънък звън
момичета златокоси сънуваха
своя съботен сън .

----------------------------------------

За съжаление не знам кой е автора на стихотворението.
Вълшебна песен...Днес такива песни няма, но пък има кючеци!

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Никола Вапцаров

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае

Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае.
Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая!
Здрасти, кипнал, студен, умен, тъп и безумен!
Днеска целия ден ще те правя на думи.
Нощес цялата нощ пак над теб ще се блъскам –
От ръждив, грозен, лош – нов дано те излъскам.
Дано пак заблестиш чист, какъвто си всъщност –
Меч, излят от мечти, погрознял само външно.
Пак ухае на цвят, на живот пак ухае!
Добро утро, крилат, мигновен и безкраен
Ден под синия свод! Ден голям, добро утро!
Пък дано с теб, Живот, си го кажем и утре.

Дамян Дамянов

belosnejka написа:

Настроението е предпролетно -
в очакване на тихите стъпки на Пролетта! Razz

ПРЕДПРОЛЕТ

Между тънки дъждовни завеси
иде пролет. Предбилково време
мълчаливо, потайно, унесено
неминуемо се въззема.

Между клоните птиците слитат.
Спотаено тревите надничат.
Те от слънцето чакат защита
и прехласнато му се обричат.

То сега иззад облак заседна.
Но очаква да светне зората -
яснолика и ненагледна
като древна иконна позлата.

То ще стопли най-сетне душите,
ще се взре в любовта, ще я пази.
И ревниво ще скланя жените
да не крият прохладните пазви.

Павел Матев

Колко точно уловено предпролетно чувтство, което в големия град все по-рядко докосва хората...

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Май

Радост-пролет! Слънце грей -
златен клас на нива зрей.
По ливади злака млади
росен лей брилянт-сълза;
бог въздъхне - вятър лъхне,
вий се къдрава лоза.

В полски равни широти
весел глъч и шум ехти:
неуморен в труд упорен,
тук обажда се орач,
де овчари, де жетвари,
ей, а там запял косач...

С киша, зaсух, буря, град,
че с немотност, че и с глад
ти сирашки род селашки,
невидяло мир сърце,
ти се бориш, що да сториш,
рий в пръстта до гроб ръце!

Все пак злото няма край.
Днес е харно: пей, мечтай...
И следите на бедите
нека пот ги от чело
поизбрише - де ще пише
инак новото тегло?

Пейо Яворов

ХуЛитер Записан(а): May 04, 2009 Мнения: 2

ДИХАНИЕ ЗА ЖИВОТ

Когато в порив млад ме ти прегърнеш
и пазвите си ласкави разгърнеш,
от изгрев и от пролет по-сияйна,
в мен грейва слънце, въздух свеж нахлува,
човешка глъч и птичи песни чувам,
разтваряйки прозорците си тайно,
и чувствам как под слънчевия зрак
сред дъх на кислород и лъх на мак
покачва се
температурата ми стайна.

И лъч един ме близва по косата,
и мигом виждам аз върху стената
как барометърче едно с съчмица бяла –
придатъче към младото ми тяло,
расте, когато в теб съм вторачен,
и се покачва стълбът му живачен,
добивайки космически размери...

Защото чувства пресни атмосфери
в телата ни – тез кукли силиконови,
през зимата доволно излинели,
които със целувки вече помпаме
като с винтил сред белите постели,
на ставане със тебе и на лягане,
на любовта под мощното налягане.

...Да би могла и цялата ни нация
сега, когато пролетта дойде,
в сервиза на една вулканизация
с подобен порив да се отдаде,

едва ли толкоз често щяха с трясък
да изгърмяват нейните винтили,
и нервите, нагрети чак до блясък,
едва ли тъй червени биха били
на изборите нови във разгара,
връз сцената на всичко политическо,
подобно звук на режеща китара
от „Венъм”, ранна група металическа.

Ще се успокоят и тези струни
с по-трезва и добра еманципация,
щом нацията наша се целуне
по устните със по-развита нация.
Възкръснала, от крехките си плешки
ще смъкне тя вековното тегло,
затуй във порив пролетно-момчешки
по-горе казах аз: „Да би могло!”.

Да би могло, ала уви, не може!...
С целувката си първа, като като в Рая,
диханието жизнено накрая
не ми отнемай, а вдъхни го, Боже!

Ивайло Иванов – Из „Псалми за Света Анастасия”

ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 38

Из "Кръговрат от спомени"

Дойде и пролетта, така мечтана,
с криле в небето, с капки по стрехите.
Зарастват вече зимните ми рани
и пак настъпи времето за скитане.
И пак поемам пътища незнайни,
опиянен от въздуха край мене,
а той съдържа толкоз много тайни,
че иде ми да падна на колене
и да попивам всеки полъх жадно,
тъй както се попива нещо свято.
Дори тревите пролетни ме радват,
защото с тях по-свежа е земята.
Така от сутрин чак до късна вечер
тече животът в мен. И аз възкръсвам.
Тъгата ми остава надалече,
добиват сила слабите ми пръсти.
И мускулите. Цялото ми тяло
събужда се и чувства се по-свежо.
Отново всичко вън е побеляло,
ала от цвят. И ражда се надежда.
И аз прощавам дребните обиди,
забравям глупостта и суетата.
Във нашето небе пак птици идат
и радостно във въздуха се мятат.
А дядо гледа също като мене
и радва се на младата пшеница.
Тъй са красиви нивите зелени!
Тъй горди - придошлите млади птици.
И той разказва как ги е посрещал
през миналите пролети, как търсел
в нестройния им весел полет нещо,
което прави нощите по-къси.

Аз слушам и минават покрай мене
лица и птици, пролети и зими...
Разказва дядо, гледам го смутено
и радвам се, че жив е, че го има.

Орлин Дянков (1967-1990)

Black_dog написа:

Здравейте всички! Smile

Днес е Благовещение и мисля, че това е хубав ден за начало на една тема като "Пролетна поезия".
Откривам я с едно любимо мое стихотворение, в което дори откривам и послание към всички ХуЛитери. Razz

Очаквам и вашите любими пролетни стихове. Smile

Black_dog, страхотна тема Smile

Не страдам от излишна звездомания, за да се нареждам сред великите имена, но пускам тук нещо свое, което не само ми навява добрия спомен. Помогна на няколко мои приятели да направят пролетно почистване на душите си...

Време е за пролетния ми натюрморт
раздел: Любовна лирика
автор: PLACEBO

На Б.

Преди Възкресение
почистих сърцето си
всички боклуци изхвърлих
изпрах килимите и пердетата
наслоени от изпепелени любови
праха от душата си избърсах
платното
бяло и девствено
чака багрите на ръцете ми
приканва ме да го докосна нежно
с новите ми желания на сегашната пролет
еротично ухае природата
мечти разцъфват и се случват
ще рисувам за тебе
моя любов
ще рисувам за тебе
натюрморта
на
нашето пролетно влюбване.

23 март 2007
Евгения Маринчева

твоето пролетно почистване ми напомни за едно стихотворение, което не мога да си възтановя в паметта, но много харесвах. Започваше с това:
почистих килера ит.н.
и завършваше:
и последно, на място прегледно
сложих думата "мамо".
жалко че нищо друго не се сещам,дори и автора!

Водите на март

Тик-так, тик-так! –

настоява капчука.
Пролетта ще е тука
след петнайсет минути!
Сред виелици люти

вече път си пробива.
Зачервена, красива
пийва чай в кафенето.
Позатоплена, ето,

приближава към къщи.
Ти недей да се мръщиш,
а за ново начало,
озарено и бяло

трябва да си готов. Любов -
без звук, без глас,
без уречено време,
без трамвая да вземе,

без комрес и без хапче,
със изслуто чорапче
с крак игриво ще тропне
и вратата ще хлопне –

пролетта наближава
и светът заслужава
да подскочиш, да кихнеш,
просто да се усмихнеш,

и за ново начало,
озарено и бяло,
ти да бъдеш готов.
Любов, любов! –

настоява капчука.
Пролетта идва тука.
Стига спа, време няма!
Както си по пижама

телефона вдигни си,
на кого - избери си,
и предай новината –
щом измием стъклата,

щом отметнем завивки,
щом си сложим усмивки
пролетта идва вкъщи.
Вече спри да се мръщиш,

а за ново начало,
озарено и бяло,
трябва да си готов!
Любов! Любов –

мека, тънка,
тиха, звънка,
весела и учтива,
безпричинно щастлива,

с обици на ушите
тя на март във водите
с любопитство поглежда,
ах, чудесно изглежда,

и блещука във мрака,
теб единствено чака,
идвай, време е точно
пролетта да започне.

Тайна тя ще ти каже,
нещо хубаво даже
сигурно ще се случи,
първи ти ще научиш,

и за ново начало,
озарено и бяло
трябва да си готов:
лю-бов!

Мария Донева

Съжалявам, че няма как да прибавя изпълнението на Марина Господинова (http://www.tvstz.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3963:2010-03-24-13-17-46&catid=7:2009-03-03-22-47-57&Itemid=53) по текста на Мария Донева, но ще компенсирам с това на Джейн Монхайт.

http://www.youtube.com/watch?v=h4tUoSeufQY
(опс, поправчица - ето го и него)

Smile

Честита и пълноцветна Пролет да е! Smile

АПРИЛСКА ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

Зелената каталпа пак е бяла
и клони в цвят черешата поклаща.
Не съм научил за година цяла
май нищичко, което се заплаща.
В косите ми сняг сипят цветовете-
и аз ще лъсна скоро, и дърветата.

Те имат повече да им опада.
Студентките ми скъпи, пременени,
от ден на ден по- румени и млади,
порастват все по- надалеч от мене.
Листенцата от пролетните клони
подобно пърхот прасковата рони.

Растат студентките- така са млади,
че- за да зяпам- смушквам се в ребрата.
С усмивки ме подсещат, че опадат
и зъбите ми, както и косата.
За трийсет пролети по- млад, по- мъдър
и с дългове по- малко как да бъда?

Преди година строго набелязах
по списък за десети път нещата,
които трябва да чета и казах
на своя аналитик, на тате,
на всеки, който вярваше във мене,
да чака положителни промени.

На труд за друг научен труд не случих
или на автор- да не ме съмнява,
и нов сюжет така и не научих.
Запомних дата май, но я забравих.
Добиват по- солидни кандидати
един след друг и долари, и щатове.

И се усмихват над яки корави.
А аз за Уайтхед водех упражнения,
с едно девойче Малер разучавах.
Понеже не очаквах повишение,
едно детенце учех как да срича,
криле на пеперуди да обича.

Знам името си как да назовавам,
как да се зъбя, сълзи да намирам,
как лесно с мен момиче да остава,
как лесно старец с мене да умира.
Незная колко пъти любовта,
триумфа ще избирам- не смъртта.

Незнам лъжа ли е, че все по- свежа
ще бъде любовта- по- стройна, пряма;
че със двусмислено око се вглеждам
с глада на тялото да любя само;
че сили истински в мен има скрити
и че светът тъй хубав е действителен.

Додето учените истината дирят
и лимфата им в жилите се мята,
очите ми зад очила се взират
как цъфват и окапват дървесата.
Знам, има ценност по- дълбока в мене,
не само зъбите ми позлатени.

Дървета и глави да оголяват,
сезоните не можем да спестиме.
Знам доброта, която оцелява
и има за това добри причини.
Аз знам, че съществува прелест чиста
и тя ни пази, не за специалисти.

У.Д. Снодграс

И нещо моичко.. Smile

АРКОСПЕКТРАЦИЯ

Уж кранът беше спрян,
а капе,ромоли...
и чиста, без петна,
присвита е тревата.
Пералнята премята
облаци, мъгли
и оцветява в сиво
коприненият вятър.
Слънце боязливо
показва се едва
и чисти с топъл лъч
небето захабено.
В бавен, лек каданс
разгъва се дъга...
Усмивката й цветна
протяга се смутено.
Размята си косите
край мене Пролетта
и седемцветни капки
росяват ми лицето.
Прекрачва през простора
крачето на дъга
и в нежен миг от вечност,
потъва във сърцето.

5. 2009

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите