Конкурс: Възкресение

1.
Погребението наближаваше края си. Внезапно от първата редица на опечалените се отскубна обезумялата от скръб вдовица на покойния и увисна на юздата на баталестия кон Ганчо. Той беше унгарска порода кон-великан, подарен преди години на погребалната служба от коневъди германци. Изпълняваше артистично и с немкса акуратност задълженията си на погребалните церемонии. Скръбно свел бяла грива, накачуленият с траурно крепище Ганчо тъкмо в този момент тържествено потропваше в такт с духовата музика и злобничко хапеше колегата си отляво да не бърка крак. Другият кон – също тъй едър, но не толкова кокалест, неотдавна бе бракуван от цирка и все още усвояваше тъжния занаят. Той носеше кипрото име Царин.
Изненадан, Ганчо се сепна и вирна муцуна към небето, после щуро изцвили, изви на дъга мощния си врат и момчето полетя връз скупчените на тротоара старци. Конете изцвилиха в един глас и лудо запрепускаха, мятайки наляво-надясно катафалката. Тодор катафалкаджията дръпна дизгините с цялата сила на двете си ръце, като подпря петите си на предния капак на каруцата, но напусто. Цветята се разлетяха като издебнати от хищници пойни птици, бързо сподирени от иконата и каскета на покойния. После капакът на ковчега се плъзна встрани и след кратък полет се приземи, вдигайки облаци сред край пътната прах.
Улицата бързо опустя. Плувнали в пот, конете съвсем пощръкляха и отрязаха покрай реката, където на широката поляна предната неделя беше разположен цирка. Ганчо препускаше диво и съвсем не чуваше все по-затих- ващите закани на стопанина си. В съзнанието му изскочи споменът за часо- вете, през които траеше пазарлъкът за покупката на Царин, а също тъй и последвалата почерпка по случая. Тогава на врата му бяха окачили пъстра циркаджийска торба, издута от зоб. Сега искаше да си я получи отново.
Куполът на цирка го нямаше вече. Две дръгливи магарета пръхтяха по
утъпканата слама на бившата арена и мъзеливо пляскаха с изтънели опашки следобедните мухи.
Впрягът, изморен от бързото препускане с тежката катафалка, намали и вече в бавен тръс направи две обиколки на арената. Събралият смелост Тодор се сниши, после с изтръпнали нозе скочи встрани от десния ок, докопа юздите и опъна гемовете до разчекване. Конете понечиха да се изправят, но катафал- каджията тъй зверски теглеше юздите, че задниците на животните опряха на пътя. От рязкото спиране ковчегът политна рязко напред.
Тодор се изкашля, изплю се връз горещата шина на предното колело и затършува с ръце из разнебитения ковчег. На дъното му лежеше мъртвият, но обърнат по корем. Тодор прибра портфейла му, после и пръстена, сетне докопа бутилката, мушната между краката на покойника, пълна с ракия за задгробна употреба, надигна я и почти я преполови.
Внезапно мъртвецът се надигна на лакти и ядно изпсува. Сакото и панталоните му бяха потънали в прах, на места даже и раздрани. Надигна се и видя дясната си обувка до стърчишката – ожулена и изкривена. Седна по тур- ски в разнебитения ковчег, събу лявата и скочи бос на земята. После бръкна в джоба на Тодор и отпи от ракията, а остатъкът изля върху лачените му чепици с високи бомбета.

2.
Случилото се дълго се коментира от нашенци. Оказа се, че покойникът всъщност не бил предал Богу дух, а само бил изпаднал в клинична смърт (каквото и да означава това). Препускането на конете го върнало към втори живот, който той реши да изживее, цанявайки се като чистач в близката конеферма. А Тодор катафалкаджията го погребаха още на другия ден – в гроба на клиента му.

Възкръсналият мъртвец ли е автор? Щото инак - какво око за него си???? Иначе готино, де Wink

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Абе, това смешно ли е?

batehar написа:

Абе, това смешно ли е?

Абе смешно е, но не е "това".

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите