Конкурс: Кандидат-тъща

Дъщеря ми най-после реши да доведе у дома приятеля си да се запозная с него. Изрично ме предупреди, че всичко трябва да е “на ниво”. Няма да се излагаме, я! Чистих цяла седмица. Пазарувах, месих, пекох, готвих. Най-после реших да се приведа и аз в по-привлекателен вид. Все пак съм кандидат-тъща. Събрах последните си сили и се погледнах в голямото огледало в коридора. Тъжно констатирах, че не мога по никакъв начин да скрия деветдесетте си килограма. Какво да се прави! От хубавото трябва да има повече! Ще облека копринения си син костюм. Той ми стои най-добре. Изглеждам горе-долу като матрьошка, но на възраст. Ще сложа и голямата сребърна брошка на ревера. Може би трябва да се погрижа серозно за косата си. Ще направя нещо по-така, че да задържа по-дълго погледа на присъстващите върху лицето си. Знам, че то е по-красиво от тялото ми. Малко ефектен грим. Френски парфюм от “Рефан”, задължително дискретен маникюр и съм готова за решителната среща. Ще ми помогнат Марчето и Стефка, комшийките. В блока сме като едно голямо семейство.
И започна най-стресиращия следобяд за последното ми десетилетие. Първо дълго спорихме как да ме пострижат. Дали на черта или да изтъним долу краищата на косата? Спряхме се на класическия кок, но отпред с навити къдрици. После отиде доста време докато изберем какъв цвят да я боядисаме. Марчето настояваше да направим светли кичури. Били сега много модерни. Аз обаче исках да е в английско червено. Много е аристократично. Смесихме боя и къна. Третирахме предварително косата ми с малко перхидрол, за да хване по-добре. Намазахме и зачакахме. Тъй като всички сме женски майки решихме, че трябва „да доведем нещата до край”. Едната ми приятелка донесе студена кола маска, за да изчистим малките ми мустачки, а другата жертва последната си вносна маска за лице. С общи усилия след два часа приключихме. Е, не се получи точно както си го представяхме… косата ми беше с цвят на морков, опърпана и проскубана, но точно отпред имах две прекрасни букли. Мустачките ми вече не съществуваха, но на мястото им имаше две големи червени петна. Ние сме жени с опит и веднага коригирахме неприятните последъци с обилен слой фон дьо тен. Положих силен грим на очите, за да туширам кукленския си розов тен. Трябваше да облека червения джемпър на Стефка, за „ заблудим противника” с яркостта на тоалета. Вече приличах на застарявща артистка, която трябва да играе млада любовница. Направихме маникюра ми в тъмно червено с тук таме златни звездички. Събрахме всички златни бижута, които притежавахме по отделно, и се накичих. Имах брошка, колие, две гривни, обеци и четири пръстена. Всичко това така блестеше, че който ме погледнеше не можеше да си откъсне погледа от нюансите на руското, турското и българското злато и не забелязваше провала с косата.
Когато кандидат-зетят влезе, ме погледна доста учудено, но деликатно ми поднесе комплимент колко млада изглеждам.

Ха-ха-ха!
БРАВО на автора!
Скоро имах подобна среща, всичко мина на ниво... Smile

)))
Ама ще разказвам друг път Wink

Успех!!!

очаквах на финала нещо по екстремно! Иначе ме държа в напрежение през цялото време - добър стил!

Отношенията зет-тъща са много важни за мира в къщата. Добре е на зетя да му се вземе акъла и думата овреме, сиреч отрано. Всяка жертва е оправдана.
Very Happy

Исках и шестица да напиша ако можеше, но ме ядоса тая мадама!!!!!! Защо като толкова сладко разказваш изведнъж я свърши цялата история наникъде??? Изостави ме внезапно като мъж, който след неговия си "момент" егоистично обръща гръб и захърква!!! Ами исках и аз да ...........стигна до финала!!!!Разкажи ни още!!!!!!!!!!!!!!!!

Малко на сапунка ми напомни, та не го оцених с 5.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите