Конкурс: Безсъница

Деня ми премина без полезно физическо и с още по-малко умствено усилие. Дремнах половин час след обяд за почивка и ободряване, след което продължих със същото усърдие да усвоявам деня. Вечерта се търколих в леглото около десетачката. Заспах блажено, като човек с неизползвана съвест и изпълнен дълг.
Някъде към 5 часа се пробудих, сменях позиции в леглото, мачках възглавницата вертикално и хоризонтално – не успях отново да заспя.
Сигурно съм болен – заключих.
Започнах мислено да се сканирам: от малкия мозък в главата до малкия пръст на левия крак.
Нищо не открих. Не може да бъде!
В днешно време, с напредъка на медицината, не е възможно човек да е съвсем здрав.
Сканирах повторно. Ето – открих болки в дясното коляно. Точно там!
Не – оказаха се в лявото. Точно там, някъде около ябълката.
Винаги всичко започва от ябълката.
Каква ли е причината? Може да е от промяна в атмосферното налягане или от лявото правителство или от ЕГН-то? Не, последното – не. Другият ми крак толкова години марширува под същото ЕГН, а няма никакви проблеми. Освен, ако е излязъл по късно на този свят.
Реших, че трябва да заема правилната позиция в леглото, съобразена с лявото коляно. Променях последователно: коляно напред, отдолу с коляно назад, отдолу. След това смених възстановката с коляно напред отгоре с коляно назад отгоре.
Никакъв лечебен ефект.
Положението започна да става тревожно. Болките се усилиха, коляното се въртеше – сънят ми побягна решително и центробежно.
Твърдо реших да се лекувам с подръчни средства. С биополе.
Сложих лявата ръка на лявото коляно и включих биополето. Изчаках малко.
Не усетих нищо, освен, че коляното е мъжко.
Увеличих полето до максимум. Дори се уплаших, да не замирише на опърлено прасе или да запаля одеялото. Без ефект - боли, че не се трае. Очевидно на моето биополе е спаднало напрежението.
Тогава смених лечебния похват: Изпробвах метода на проникващата и разтегляща хипноза. Представих си, че болката от коляното се придвижва по прасеца, глезена, ходилото и излиза от малкия пръст.
Не се получи. Може би не трябваше през малкия пръст.
По мъжки реших да не обръщам внимание на неистовата болка и да заспя на всяка цена. Избрах класическия метод да броя овце: една овца, две овце, три овце...
По едно време усетих, че броят на не преброените овце намалява, но сънят не идва.
...деветдесет и две овце... деветдесет и две овце – повтаря като ехо коляното ми.
Допи ми се мляко.
Утрото вече процеждаше сини къдрици през открехнатия прозорец. Станах и тръгнах към кухнята. Болката се спотаи някъде в леглото.

Петица и съвет от патил: ако наистина желаеш искрено да се отървеш от болката - вкарай я в предварително вкаран в постелята ближен/ближна и ближейки си раните/болката, резултатите са зашеметяващи!