Конкурс "Поколенията за Ботев"

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

С конкурси и без конкурси подвигът и саможертвата, и гениалността на Ботевите стихове ще вдъхновяват поколенията. Виждал съм руска антология със стихове, посветени на Пушкин. Сигурно би било прекрасно да се направи антология със стихове, посветени на Ботев. Но стихотворението, което е посочено като пример, е откровено бездарно. Нищо, че е написано от един иначе талантлив поет. В него няма грам вдъхновение, то буквално бъка от банални и всеизвестни констатации, отдавна умъртвени от бездарни учители по история и литература, както и от полуграмотни литератори. А като капак на всичко завършва: "подписвам се: Ботев." Като знаем критичността и безкомпромисната взискателност на Ботев ("Защо не съм" - стихотворение, което не е просто срещу Кръстьо Пишурков, защото в него са "заметени" и Вазов, и Славейков, който е и своеобразен литературен кръстник на Ботев - първата Ботева публикация "Майце си" е направена именно от Петко Славейков, в неговия сатиричен вестник "Гайда") - той със сигурност не би се подписал под баналните констататации на Балчо. И понеже е много лесно да бъда причислен към категорията хора, които все нещо не харесват, ще посоча едно стихотворение, което смятам за достойно за Ботевото име:

* * *
Аз вярвам в неразумните момчета.
Аз вярвам в Кирил, Петровия син.
И в дъщеря си вярвам аз - в Анета,
в баща ми, който ляга си самин.

Аз вярвам, че нощта за всички идва
с големи отмъстителни звезди.
Че някой ден духът от теб излита
и в тялото оставаш само ти.

Във теб са още старите другари,
но как ги помни мозъка ти стар.
И всяка вечер твоя сън повтаря
дохождането леко на смъртта.

Мечтаят неразумните момчета.
Ала ги мразят именно затуй.
Ще питате ли Ботевата чета
защо се приземи на Козлудуй?

Ще питате ли нейния войвода
защо посочи челото си сам!
Те всички са момчета от народа.
Но враговете също са оттам.

Николай Заяков

P.S. Всички журита по света са пристрастни, субективни и несправедливи, с изключение на случаите, в които наградените сме ние.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

За да докажа известната максима за вкусовете ще си призная, че на мен пък това стихотворение не ми харесва. Конкурси, журита, оценки - това е абсурд, с който всички се примиряват за да има гъдел. Иначе май има значение колко хора са се зарадвали, а точно това не може да се измери!

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

Думите ти не доказват никаква максима, те дори не подсказват, че са изречени от човек, който има някакъв естетически, политически, социален, нравствен или какъвто и да е идеал, който да предаде смисъл на понятия като "вкус и цвет". Отрицанието следва да съдържа в себе си някакъв, макар и наивен, аргумент. Само по себе си то не е аргумент и не изразява нищо друго освен мизантропия, безхарактерност и непоносимост към всичко извън орбитата на собственото его. Когато става дума за литературно произведение, харесването или нехаресването не може да се елементаризира до степен прищявка. Прищявката е характерна форма на изява на друг тип хора, които "не си губят времето" с литературни занимания.

Цитат:

Здравейте! Аз съм Димитър Алексиев и искам да изкажа моите впечатления от конкурса „Поколенията за Ботев”. Смятам, че повечето автори буквално приемат темата и се впускат в ненужно възвеличаване на творчеството и подвига на Ботев. И то не, защото не е вярно, а защото попадат в поредната щампа, която не казва нищо ново, а само преписва неща, които са казани вече за гениалния поет. Честото споменаване на името му и използване на негови стихове, за да подсилят творбите си, ги превръща по – скоро в обикновени кандидат -средношколски съчинения. Творби изобилствани от клишета и отдавна изпяти истини. Повечето от тях се превръщат в наивен некролог от вида: Той вечно ще живее в нашите сърца! Вярно е, че се усеща тяхната гражданска позиция по проблемите на днешния ден; вдъхновението и емоцията, която пренасят върху нас чрез стиховете си. Но ако се абстрахираме от емоционалното въздействие, на творбите им липсва различното, неподражаемото списване, неказаните досега словосъчетания, собственият стил. Липсва дори един силен стих, за който да кажем: Браво, това никой досега не го е писал! Затова смятам, че нашата поезия няма нужда от такива „календарни” творби, а по-скоро от авторство със свой почерк. Авторство, което показва различното, нешаблонното, неказваното. Така както, преди повече от 130 г. го е написал Ботев. Нека уважаемите автори прочетат отново творбите му и се вгледат в тяхното композиционно развитие, в картинността на образите, метричните стъпки и ритмика, в мелодичността на римуването и блестящите поанти. Нека се вгледат в изобилието от тропи, художествени форми и похвати, които използва за първи път в нашата поезия. Именно, затова Ботев е гениален, защото не прави компромис с гореизложените литературни понятия; спазва до педантичност законите на мерената реч. Но най- важното е, че той го направи първи.

Желая успех на всички автори и знам, че Ботев има продължители! Ще ми бъде приятно да чета литературни анализи защо една творба се харесва или не, чрез терминологията на художественото слово, а не чрез неаргументирани оценки от 1 до 5.

Моля да публикувате тези мои съждения във форума, където да се чуят и други оценки.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

ipalam написа:

Думите ти не доказват никаква максима, те дори не подсказват, че са изречени от човек, който има някакъв естетически, политически, социален, нравствен или какъвто и да е идеал, който да предаде смисъл на понятия като "вкус и цвет". Отрицанието следва да съдържа в себе си някакъв, макар и наивен, аргумент. Само по себе си то не е аргумент и не изразява нищо друго освен мизантропия, безхарактерност и непоносимост към всичко извън орбитата на собственото его. Когато става дума за литературно произведение, харесването или нехаресването не може да се елементаризира до степен прищявка. Прищявката е характерна форма на изява на друг тип хора, които "не си губят времето" с литературни занимания.

Интересно, кое те разгневи толкова?

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Прекрасният постинг доказва едно мое плахо прозрение - конкурс с такава тема е проблематичен точно поради изброените аргументи. С две думи - условието на задачата я прави почти нерешима...

ХуЛитер Записан(а): Apr 21, 2006 Мнения: 160

Писането по зададен жанр - хумористичен, любовен, граждански, драматичен... - е много повече свобода, отколкто писането по тема. А когато тази тема е личност, а тази личност е мярката ни за идентичност - родова, историческа, творческа, ценностна, екзистенциална... - съизмерването с нея е почти обреченост. Или предизвикателство към искреността / лицемерието ни на самоопределящи се чрез нея?
Признаването на наследническото ни самочувствие няма как да се изяви в амплитудите на Ботевата мащабност - тогава всички щяхме да сме Ботев. Но ако се усещаме по някакъв начин и него, ако това ни помага да случваме човешките си избори (добри или не дотам, но такива, от които да не се срамуваме), може да се намери и изразителността на това усещане - с действие, мисъл, слово...
Гледам на този конкурс именно като предизвикателство към умеещите словото да споделят своя Ботев. Не че е нужен точно такъв повод, за да го направят, но е една от възможностите за "чуване"-то им ("пък ще си викна песента" - "Хайдути"). Когато обаче се осмеляваш да поискаш да бъдеш чут, е добре да си сигурен в себе си, че има какво да кажеш, че знаеш и как, за да стигнеш... - това също е Ботев ("песента ми ще се пронесе по гори и по долища - горите ще я подемат, долища ще я повторят..."). И понеже аз нямам смелостта и сигурността, че го мога по този начин, ще припомня някого, за когото съм убедена, че го е направил. И това е моето предизвикателство - с пожелание за успех на участниците!

Ботев

Идва при мене

задъхан и потен

работник

и казва:

– Пишете за Ботев! –

"За Ботев ли? –

Седам.

Елате във среда

към седем."

Но ето че среда отдавна премина...

Навъсен, аз пъшкам

и късам листата.

Над покрива горе

моторите спорят

със влажната пролет

в света

и мъглата.

И нищо не идва.

Безпътната мисъл

в главата се мъти.

В гърдите тревога.

Преставам да пиша,

захвърлям листата,

дълбоко въздишам

и казвам:

– Н е м о г а! –

Събличам се.

Лягам в леглото.

Заспивам.

Но ето пристига

навъсен работник

и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –

За Ботев ли?

Чакай...

"Огряват звездите,

след туй на Балкана

излиза луната,

вълкът се промъква

и дебне в скалите

и светят очите му

в мрака."

Работникът бърчи си челото

и пита:

– Това ли е Ботев?

Пиши за жетварите там,

за теглото,

за черните кърви,

що пие земята,

за робската песен

и мъката в нея,

която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш

в усоите, дето

и хищника днеска не броди.

Не виждаш ли? – Ботев

в очите свети,

та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:

"Вдигни го!

И дай във ръката му знаме!"

Подавам ръката си,

ти се надигаш

и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.

А ти го усукваш.

Та тук за усукване нема!

Повзри се в живота,

и ето ти Ботев,

и ето ти цяла поема.

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Mдаааа, след Вапцаров е трудно да се прави постинг...

Ще опитам с Дамян Дамянов:

Двайсет и седем години.
Двайсет и четири песни.
Едно сандъче с куршуми.
Чета от двеста момчета.
Колко е малко багажът,
с който те, смъртните, тръгват.
И как е висок Милин камък,
до който те, смъртните стигат.
И смъртните стават безсмъртни.
Другото просто е въздух.
Въздухът, в който живеем.

(съжалявам, ако има неточности - цитирам по памет)

Да се пише по зададена тема само по себе си е доста смехотворно.
Все едно се отнася за гимназисти или кандидатстуденти.
Би било по приемливо да няма конкретни изисквания и малко повече творческа свобода. Например:
Предишният конкурс беше хумор. Какъв хумор? Ами всякакъв- кой каквото пожелае. Защо трябва някой да казва: това- да, това- не.
Сега е за Ботев. Какво за Ботев? Ами всичко, кой каквото пожелае.
Дали поколенията за Ботев или Ботев за поколенията-това няма значение. Важното да е талантливо.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Иска ми се да допълня този ред на мисли с ненатрапчиво подсещане за вица, в който чукча се явил на кандидат-студентски изпит за да става писател, а те, моля ви се, взели да го разпитват какво е чел...
Има нещо общо, нали!? Съответно би могло да се обяви конкурс за рисуване на картина по Рембранд или за музикална творба по Моцарт...Естествено, това е опростено, телеграфно изложение на проблема, но не искам да отегчавам с дълги анализи и прочие. Мисля, че е ясно Sad

ХуЛитер Записан(а): Jun 11, 2004 Мнения: 64

Това е една прекрасна инициатива на сайта и нека всеки, който се стреми да бъде забелязан, не се опитва да оргиналничи за сметка на конкурса. Нито за сметка на едно от най- хубавите стихотворения в нашата литература за Ботев. Най- малко пък за сметка на Б.Балчев - един великолепен поет. Научете се, че има неща с които не бива да се захващате от ниското. И още нещо- в сравнение с Ботев, Балчо може да е нищо, но сравнен с това момченце, което си позволява тъпи квалификации, е Ботев!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2005 Мнения: 51

За мен, трябва да се обявят две първи места-за "Витрина" и "Монолог на Ботевия портрет". Това са еднакво оригинални, силни стихотворения, с естествен, неподправен патос! Аз самата не мога да избера между тях фаворит - обичам ги и двете и ги чета вече десетки пъти! Не ми омръзват, не, защото са писани с кръв, която обича Ботев!

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2005 Мнения: 51

Защо спряха обсъжданията, не можах да разбера? Миналата година тук беще много по-интересно. Но сега, конкурсът върви вяло. Рядко някой разбърква водата на поетичното езеро. Наистина добрите стихотворения са 10-12, но все пак бихме могли да поговорим за тях.

На 3 май 2007 г. приключи приемането на произведения за конкурса "Поколенията за Ботев". Тази година взеха участие 62 автори с 90 произведения - 69 в "Поезия" и 21 в "Проза". Сред участниците имаше автори както от цялата страна, така и от чужбина - Белгия, Германия, Швеция, Русия и др. Много са и младите автори, още ученици. Стигаме до извода, че поколенията все пак си казаха мнението Smile

Възрастта на авторите започва от 10 години и се стига до над 50. Имената на всички ще бъдат обявени след приключване работата на журито, за което ще ви информираме малко по-късно.

Ще си позволя да изкажа моето лично разочарование, че голяма част от мненията под произведенията бяха свързани с оценяването и по-конкретно - от единиците. Мога да успокоя всички, че журито няма да обърне внимание на тези оценки, то ще работи съвсем отделно.

Желая успех на всички и ви благодаря за участието! Възхищавам се от всеки, който пише по темата за Ботев!
Награждаването ще бъде на борда на "Радецки" по време на Ботевите тържества, за което ще ви информираме своевремнно. Ще се радваме да споделим заедно атмосферата там, която не е сравнима с нищо друго Smile

Още веднъж - успех!

BlackCat написа:

На 3 май 2007 г. приключи приемането на произведения за конкурса "Поколенията за Ботев". Тази година взеха участие 62 автори с 90 произведения - 69 в "Поезия" и 21 в "Проза". Сред участниците имаше автори както от цялата страна, така и от чужбина - Белгия, Германия, Швеция, Русия и др. Много са и младите автори, още ученици. Стигаме до извода, че поколенията все пак си казаха мнението Smile

Възрастта на авторите започва от 10 години и се стига до над 50. Имената на всички ще бъдат обявени след приключване работата на журито, за което ще ви информираме малко по-късно.

Ще си позволя да изкажа моето лично разочарование, че голяма част от мненията под произведенията бяха свързани с оценяването и по-конкретно - от единиците. Мога да успокоя всички, че журито няма да обърне внимание на тези оценки, то ще работи съвсем отделно.

Желая успех на всички и ви благодаря за участието! Възхищавам се от всеки, който пише по темата за Ботев!
Награждаването ще бъде на борда на "Радецки" по време на Ботевите тържества, за което ще ви информираме своевремнно. Ще се радваме да споделим заедно атмосферата там, която не е сравнима с нищо друго Smile

Още веднъж - успех!

Преди време отнесох доста критики, когато се опитах да защитя отличените в конкурса "Дора Габе"( повечето "хулитери", и уведомени толкова късно, че не успяха да дойдат). Сега съм съгласен да отнеса още хиляди пъти по толкова, но ако няма някой като мен да мрънка като свекърва срещу тази порочна практика, рискуваме тя да стане рецидив и все да пречи и незаслужено да обижда крехки душици, които на всичкото отгоре може и да са написали най-стойностното произведение, но видите ли - "ще бъдат уведомени навреме". Дотолкова навреме, че да успеят да пристигнат от "Белгия, Германия, Швеция Русия и други". Особено ако възрастта им започва "от десет години" и мама и татко трябва какво - работа ли да напуснат в Стокхолм или Москва примерно, за да доставят номинираното си отроче в Козлодуй, да провери за какво става дума? То ясно, че журито е авторитетно - дотам, че за да си придаде авторитет, да обяви номинациите по начин, който да възпрепятства хората да дойдат - но препоръката ми на невеж по тези въпроси все пак е следната: да се избира по-малко авторитетно жури, но което да си свърши работата навреме. Инак всичко се обезсмисля - купон ще има, никой не се съмнява в това. Но дали е оправдано международен конкурс да се организира единствено заради купона, аз поне се съмнявам. Извинявам се на организаторите, от които само добро съм видял, но стойностни автори да видят лошо, не ми се нрави. И не само на мен, сигурен съм. Успех на отличените - дано имат време да отидат до Козлодуй.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите