Конкурс: Булгариано

- Мила Наде, добредошла, тинеме познаваш, алаот приказките на маматИ и бащатИ азъ разъбрахфисичко за теб, тисимИ катороднасестра и мноооого- много теобичам! Научиласъм това приветестевено слово наизус без дазнам бъкел български, но вечеще взема даспра, защото ако продължа, ще се наакам! – изстрелва речта си като картечница и ентусиазирано се мята на врата ми.

Така ме посрещна Катерина, сладурана и близка приятелка на нашите, които временно пребиваваха в Италия. И аз я прегръщам и целувам, и я хваля за безупречния акцент. На церемонията присъстваше и Итало – друг наш приятел, усвоил до съвършенство основните нецензурни думички и изрази, надлежно преподадени му от татко. Изреди ми ги в безпорядък с лице, искрящо от гордост. Аз одобрително поклащам глава и на свой ред му отвръщам с всички мръсотии, наизустени от телевизия, радио, приятели и прочее източници, а той заяви, че дори игуменката в женския манастир, срещу който живееше, не можела да ги реди чак така!
В това време от вътрешността на къщата доприпква моят невръстен наследник, оставен за отглеждане при баба и дядо, и ми доверява, че чичо Италко всеки ден му снасял по едно уово (шоколадово яйце), учел го да се пази от ло спиголо (острия ръб на масата), Катеринка пък го водела за манината в азилото (за ръчичка в детската градина) , а той и разказвал как ритатали ла паллата (ритали топката) с другите бибми (дечица).
Градчето, в което постоянната българската колония се състоеше от мама (ла Синьора), татко (ил Маестро) и една българска лечителка (Ла Мадонна) , я имаше 30 000 жители, я не. Нашите се радваха на голяма почит, защото татко учеше хорските деца на музика, а мама раздаваше на всички желаещи семена от български домати, патладжани, тикви, и други зеленчуци. Може би затова продавачите на местния пазар се бяха научили да поздравяват нея и другите си клиенти с “ДобрУтро!” и “КаксИ?”, а щом се появих аз – дъщерята на Ла Синьора, ме посрещнаха с дружно “Ааайдена родните краставИци!”
Българското влияние се бе разпространило до такава степен, че хората повтаряха дори граматическите грешки на италиански, които вече възрастните ми родители най-често допускаха. Така например когато някой закъсняваше, му казваха “сей “ритардато”, т.е. “умсвено си изостанал”, а не “сей ин ритардо” - “закъснял си”, както е правилно. Защото ла Синьора така веднъж нахокала закъснелия за следобедно кафе Италко. На татко пък му излязъл прякор Маестро Дестра Мано, след като така и не запомнил, че прилагателното в италианския език стои след съществителното, и вместо “дясна ръка” упорито казвал “ ръка дясна”. Някои от учениците му дори възприели идеята да изпускат определителните членове, за да не хабят излишни приказки.
Очевидно комуникацията тук си вървеше прекрасно на Булгариано – хибридният език, който добиваше все по-голяма популярност, пък и звучеше наистина очарователно.

Така мислех, докато един ден не чух гръмогласна караница между мъжете в две враждуващи семейства – съседи през една уличка с ширината на скромно коридорче в панелен апартамент. Какво точно си наговориха – не се наемам да преведа, а и не е нужно. Италианските ругатни са достатъчно мелодични и натоварени с емоция, за да се възприемат на интуитивно ниво. На финала единият мъж плюна и изкрещя на чист български:

-РОГОНОООСЕЦ!!

За по-неосведомените ще кажа, че за италианците да наречеш някого “корнуто”, т.е. рогоносец, е кръвна обида. Води до убийства. Затова, колкото и сериозно да се карат, избягват употребата й. Ала нашият кавгаджия предварително се бил подготвил. Отишъл да пита татко как е въпросната думичка на български, записал си я, упражнявал се няколко дни, и чак тогава пристъпил към разпалването на свадата.
За беда, опонентът му сторил същото ден –два преди случката, а наивният ми баща изобщо не заподозрял какво назрява.
Обидата бе разбрана, последва ръкопашен бой, постепенно към него се включиха жените, децата и всички близки и далечни роднини, наизвадиха се метли с дръжки, тигани, черпаци и прочее битово въоръжение. С появата на хладно оръжие, обаче, нещата загрубяха и в крайна сметка приключиха безславно в местната болница. Докторите се сдобиха с шивашка работа за седмица напред.
Като разбрал кой стои в дъното на всичко, главният лекар специално посети татко да го пита как да кажел на тъща си какво мисли за нея, без обаче тя да се усети, защото държала семейните пари.....Единодушно му подшушнахме “дърта циция”.

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

Ааа, тъщата може и да загрее! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jan 28, 2005 Мнения: 336

супер е

браво!
дръжте фронта!
Казват, по време на преселването,
когато дошли българите
и на дълго се развалил латинския език

))))))....
!

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 12

Забавна история! Smile

) Но авторката ми се губи - къде точно са "очите за себе си"?

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

lusinda написа:

Забавна история! Smile

) Но авторката ми се губи - къде точно са "очите за себе си"?

Цитат от условията на конкурса:
"Разкажете интересни хумористични случки, които са се случили с вас, ситуации, в които сте попадали или просто погледнете на себе си с чувство за хумор и самоирония."

Тази случка очевидно попада в "ситуации, в които сте попадали", и е разказана със завидно чувство за хумор. Неслучайно поуплашени конкуренти са й насвяткали включително единица. Wink

Не го четох и не гласувах, щото не е в регламента! Не може да има два стандарта - едни да се гърчим и да късаме живо месо от текстовете си, белким се съберем в позволеното, а други...
Сори - може и да е хубав текста, може и да не е - нямам право да го чета в този фрмат... ако е другаде, на друго място, ще го прочета!

hudojnika написа:

Не го четох и не гласувах, щото не е в регламента! Не може да има два стандарта - едни да се гърчим и да късаме живо месо от текстовете си, белким се съберем в позволеното, а други...
Сори - може и да е хубав текста, може и да не е - нямам право да го чета в този фрмат... ако е другаде, на друго място, ще го прочета!

Да, да, най-добре да вземе да отпадне, защото е дълъг. Не, че няма и други дълги. Виж как и твоите стандарти леееко стават двойни...

ПП. Предвиждам отпадане от финалната 20-тица.

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

Много талантливо разказано! И на мен ми се изплъзва от темата, но заради умението - отличен!

batehar написа:

Много талантливо разказано! И на мен ми се изплъзва от темата, но заради умението - отличен!

Не ми харесва да е на втора страница...

Много поучително!Нека онзи дето "оножда по 2-3 поетесите" си направи сметка, дали ще ходи в Италия Smile

.Как кажеш на някого рогоносец и си е...,замина при папата.(Не при Бенедикт,а при онзи дето го гърмяхме).Камо ли да научи рогача-жабар,че имаш нещо с жена му!Мамма миа...(Благодаря на г-н Пенчо,че извади това творение от забвение!)Освен поуката,аз се заредих с национална гордост, самочувствие и патриотизъм!
В заключение ще кажа,че може,заради това,че е по дълъг,този разказ да бъде декласиран,както много правилно каза Пенчо.Писателката да не се отчайва,а да го преобразува в роман,като добави 100-200 страници,към вече написаните -2

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2007 Мнения: 53

E да не би само това да е дълго - поне е готино! Ако махне човек разстоянията между редовете не е толкова страшно Laughing

!

ХуЛитер Записан(а): Aug 11, 2005 Мнения: 38

Tozi puk mi e drugiya izbrannik, nared s "Fizik". Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите