Иван Методиев

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

Вълче

Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!

Яснота

Изящество на мисълта,
къде си скрито-в яснотата.

Послушай земните пчели
и разказите на тревата.

А там глухарче отлетя,
следа не ни остави даже.

То каза всичко на света,
каквото имаше да каже.

ЧАША

По пътя - никой. В този никой
аз от години се разхождам
с огромна чаша във ръката
и чакам аз да й поникнат
хриле и перки - тази риба
с очи на камък се разлиства -
не слуша моите съвети.

Луна с полурогца на охлюв,
изгрей в косите на жената,
която през ухо на прилеп
сега се вслушва в моя поглед.

На дъното на обичта ти,
аз казвам - нищо не обичам.
Аз казвам - вече съм свободен! -
на дъното на обичта ти.

Изгубих те - изгубих всичко ...
Но засияй сред свободата
с червена панделка от глина,
с ресници от върби дъждовни
и дай на свободата въздух,
да каже, че без теб не мога,
и дай на облаците устни,
да кажат, че без теб не мога...
Аз, който вече
бях свободен.
Никоя победа не връща мъртвите.

Иван Методиев

Повече от него в http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=329

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Много ръкопляскания за израза"Никоя победа не връща мъртвите". Трябва да си го повтаряме често, много често това.

Браво , че се сети за Методиев!

ХуЛитер Записан(а): Apr 20, 2006 Мнения: 194

ЩАСТИЕ

Щастие ли? - каза ми чиновникът
Щастието днеска не приема.

Щастие ли? - каза ми търговецът.
То е нужно само за витрината,
за да ми примамва купувачите.

Щастие ли? - каза вехтошарят.
Имам тук едно като за тебе,
Малко е ръждясало наистина.

Щастие ли? - каза детективът.
Щастието е вече заловено
И в момента дава показания.

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

ЗАЙЧЕ

Мама няма още три. Куклата приспива.
Като куче изведнъж
куклата завива.

Пули се към мама тя -все по-грозна става.
Мама тъй я хваща страх,
че се напикава.

Мокра в ъгъла скимти - нищо не разбира.
Казват й - мълчи дете,
майка ти умира.

Тихо, не плачи дете - ще ти купим зайче.
Мама няма още три.
Мама спря да плаче.

Зайче ще си има тя - как се радва само.
Няма мама на кого
да прошепне "мамо".

ОЧИ

Със цвят на врана е полето,
от камъните дим струи.
Един щурец - сърце в сърцето,
на нищо нищото дели.

През изтънялата луна
с почуда мъртвите се взират
към този свят от мъртъвци,
които могат да умират.

ХуЛитер Записан(а): Apr 20, 2006 Мнения: 194

Да слушаш

Да слушаш как в следлетните мъгли

във капки се сгъстява светлината,

не е ли хубаво - шуми навън липата

и колко е щастлива, че вали.

Потръпва ожаднялото дърво,

разлива се над улиците сиви,

превръща се в дихания горчиви

и сякаш в още нещо, но какво?

Едно листо край погледа кръжи

и с тънък звук денят се разпилява.

Петна от въздух... Вятър ли повява

в черупките на нашите души?

Така красиво всичко се руши,

че нищото върховен смисъл става.

Измерения

Сред стаята с размери три на три,

размери на света и на душите,

дух божи лъкатуши сред мухите

и паяжина в ъгъла искри.

Ръжда покрива влажния таван,

над който може би започва раят,

хлебарки нейде в ниското блуждаят

по пътя от трохите очертан.

Далеч от всяка земна суета,

едно дете на пода си играе.

Навярно притча някаква това е,

а може би е просто бедността.

И носи се дух божи, извисен

над вечните надежди и измами,

и не с мухи, а с ангели се храни

мъдрецът паяк, в ъгъла стаен.

А столът, този странен философ,

спокойно в тишината наблюдава

как в плесени и гъби разцъфтява

наоколо вселенската любов.

Вирът

Бавно се огъваше вирът под светлините

на небето и земята...

Призори,

когато е загатване денят,

някъде в началото... Но мен ли ме предсказваха

знаците на рибите? – какво щастливо бъдеще...

Воден дух се носеше из юлските вселени,

облаци очудени гадаеха живота ми,

в звуци ме превръщаха

върбите отразени.

И не бях ли аз владетелят на капките и слънцето

в този вир, създаден да се гмуркам

между образите и прозренията?

Всичко бе идея,

и каквото и да правех,

всичко беше редно, и щастлив под изгрева,

бродех из света на полусенките, а жабите

възвестяваха високо моите видения,

за да се изпълнят от природата.

И като небето гол, от риба по-усърден,

разпилян сред водораслите и дългите спирали,

радостно се сливах с отраженията

на душите и предметите, и мои бяха

простите богатства на водата

и изтичащото време.

Не познавах аз законите и следствията,

нито тялото, и живеех сякаш

в друг живот,

сънуван от реката...

Нищо не разбирах, просто плувах към брега,

изпълзявах върху камъка, а после

пак се хвърлях във водата.

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

"Нищо не разбирах, просто плувах към брега,

изпълзявах върху камъка, а после

пак се хвърлях във водата."

Колко съвършено пише, нали? Благодаря ти за включването, Карамелена! Ето още две любими:

Понякога

Понякога бог прилича на коте,
което скимти към луната.
Понякога бог се превръща в дъжд,
понякога в дъждосвирец.

Понякога бог се превръща в нищо,
а понякога нищото става бог.
И целта на мъдреца е да избере
от две празни неща
по-пълното.

Но днеска е лесно - измяукай мъдрецо
и което измърка, бог е.
И понякога бог е цялото коте,
а понякога само опашката.

Вятър

Ветре спри, ще ми отвееш
пътя под краката!

Шипката с последни сили впива
нокти във луната.

Птицата лети, лети, а ето -
неподвижна си остава.

Бог твори,
а сатаната обяснява.

pafka написа:

"Нищо не разбирах, просто плувах към брега,

изпълзявах върху камъка, а после

пак се хвърлях във водата."

Колко съвършено пише, нали? Благодаря ти за включването, Карамелена! Ето още две любими:

Понякога

Понякога бог прилича на коте,
което скимти към луната.
Понякога бог се превръща в дъжд,
понякога в дъждосвирец.

Понякога бог се превръща в нищо,
а понякога нищото става бог.
И целта на мъдреца е да избере
от две празни неща
по-пълното.

Но днеска е лесно - измяукай мъдрецо
и което измърка, бог е.
И понякога бог е цялото коте,
а понякога само опашката.

Вятър

Ветре спри, ще ми отвееш
пътя под краката!

Шипката с последни сили впива
нокти във луната.

Птицата лети, лети, а ето -
неподвижна си остава.

Бог твори,
а сатаната обяснява.

И това за зайчето... Exclamation

На теб го дължа познанството си с този автор.
Скоро четох много хубава статия за него в "Литературен вестник".
Kiss

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

Почти няма негов стих, който да не ми е любим. Покъртителен е. Радвам се, че ти харесва и на теб, Марта!

...

Не ще проникне никой в същината,
Ако в душата си не се е врзял.
Две капки от живота съм видял -
Една в очите му, една в дъгата.
С богатствата на просяк съм дарен
И вечно търся хубост в грозотата.
Скърбя, ала за радост съм роден.
Лъч истина откривам сред лъжата.
Ако е малко черен моят стих,
Виновна за това е светлината.
Аз сам съм извора, от който пих.

...

Друг път ще пусна още нещо. Wink

Честно казано се израдвах, че си пуснала тема за Иван Методиев.
Преди около месец мина представянето на второто издание на " Гъзове и облаци" , за което предполагам си чела в " Литературен вестник" на издателство Стигмати. В дома на Иван Вазов имаше доста хора от издателите до всички видове критици и приятели на Методиев, но никой не видях от литературните сайтове. Оказа се, че има вече и превод на утгарски в едно издание на българската поезия и че Методиев е добре познат в Унгария но тук?!
Както и да е. Ето нещо от "Гъзове и облаци"
35

Притихва слявеят за миг,
дълбоко вдишва
тишината.

ХуЛитер Записан(а): May 30, 2005 Мнения: 31

Браво, Павлинке, и аз на свой ред ти благодаря! Наистина, тази година излязоха тези две книги, за които пише БогПан, появиха се и някои неща в периодиката, пресата... За Иван М., Бог да го прости, вече се пише като за жив, ако ме разбирате - по-точно, ако съм успял да кажа това, което искам да кажа... (а искам да кажа, че за големите поети не върви да се каже "покойния", някак си не е точно, някак си не е вярно) Поздрави на Павлинка и на всички!

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

bogpan написа:

Честно казано се израдвах, че си пуснала тема за Иван Методиев.
Преди около месец мина представянето на второто издание на " Гъзове и облаци" , за което предполагам си чела в " Литературен вестник" на издателство Стигмати. В дома на Иван Вазов имаше доста хора от издателите до всички видове критици и приятели на Методиев, но никой не видях от литературните сайтове. Оказа се, че има вече и превод на утгарски в едно издание на българската поезия и че Методиев е добре познат в Унгария но тук?!
Както и да е. Ето нещо от "Гъзове и облаци"
35

Притихва слявеят за миг,
дълбоко вдишва
тишината.

Не ме притеснява, че не всички го познават, нито че не всички го харесват... Но се радвам, че за равновесие, има и читатели и те ще стават все повече, според мен. Благодаря ти, че се включи, тази книга не я притежавам, за съжаление.

Поздрави!

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

plamen написа:

Браво, Павлинке, и аз на свой ред ти благодаря! Наистина, тази година излязоха тези две книги, за които пише БогПан, появиха се и някои неща в периодиката, пресата... За Иван М., Бог да го прости, вече се пише като за жив, ако ме разбирате - по-точно, ако съм успял да кажа това, което искам да кажа... (а искам да кажа, че за големите поети не върви да се каже "покойния", някак си не е точно, някак си не е вярно) Поздрави на Павлинка и на всички!

Все по-жив е. А аз ти благодаря за първата негова книга, която ти ми изпрати преди време...

Поздрави от сърце!

Благодаря за темата.
Богпан не е прав или аз съм незабележима или той, защото едно от последните емоционални събития на които съм била е в Музея на "Ив.Вазов" възпоменанието и представянето на две негови книги освен" гъзове и облаци", аз лично предпочетох и си купих новата му книга, в която философски Иван Методиев е представил гледната си точка за писането на стихове, като такова.Срещата беше с негови приятели и поети, много особена като цяло.Харесвам Иван Методиев още от времето на поетичните кръжоци, на които ходих в Стара Загора и списанията "Нава", които си разменяхме. Харесвам този особняк, защото има стил и е класа в българската литература.
Поздрави!

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

Облак

С пет ненадейни капки,
за цялата жълта степ,
юлският облак доказа:
Бог=5.

Само щурецът може
и жаден да е щастлив.
Бог, срича той, е кръгъл.
На вкус - леко тръпчив.

...

Каша

Бог някак без да иска сътворява.
Така детето блъсва без да иска
паничката и кашата разплисква.
Заплаква то - и Бог веществен става.

Ти, който питаш смисъла къде е
и как така се ражда битието,
близни сега сълзата на детето
и виж го само как ще се засмее.

ХуЛитер Записан(а): Dec 24, 2003 Мнения: 226

из " Гъзове и облаци"

...

Внимавай щурче,
престарял е баща ми,
ще го препънеш!

...

Кос под дъждеца,
кални крачета,
шапка от капка.

...

Откъде си,
премръзнала птицо,
та ме гледаш с очите на мама.

...

Раче сгушено на дъното
се взира
в юлската луна.

...

Не казвай на врабеца че лети!
Ще падне!

...

Пеперудата се блъсна в камбаната.
Никой не чува.

...

Какъв изящен стил.
Заслушва се кълвачът.
Тояжка на слепец.

...

Не можеш едновременно да кажеш:
‘Аз съм!’
и ‘Свободен съм!’

...

Чу ли,
плюшеното мече
каза ‘Татко” на сирачето.

...

още:

http://shtyrkel.net/forum/index.php?s=6a965a9d0e43a439bd350e9d4fb1521e&automodule=blog&blogid=50&cmd=showentry&eid=507

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите