Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!…
Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1/пет цяло и един/ промила.
- Я - рекъл, - ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа/заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима/ и право в участъка.
- Колко изпи? - поставил ребром въпроса Пенев.
- Две бутилки - навел срамежливо глава Гецата.
- По половинка? - не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
- Седемстотин грама.
Пенев забелил очи да смята.
- Литър и четиристотин?
- Литър и четиристотин - пак притропал стеснително Гецата. - От обяд до осем вечерта.
- Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
- Вода и аз няма да мога…
Та тъй - оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме - за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд - най-известен нашенец. И още една файда - големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да - идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила –ха бащата й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!.. Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план.
Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е - дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години…
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка - приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
- Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче - казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…
АНДРЕЯ ИЛИЕВ ИЛИЕВ
ПУЛЬО
Славимир Генчев
Срещнах съседа си Спиро в момент, когато в обществото се дебатираше въвеждането на застрахователен пул, включващ катастрофични рискове - земетресения, наводнения, урагани, пожари и други стихии, каквито дал Бог. Като знаех какъв е нихилист, очаквах от Спиро бурни народнически реакции срещу нормите и ценностите на цивилизационния избор.
- Задължителната имуществена застраховка е необходимост! - с пяна на уста заяви той. - Че мое ли държавата да покрива сички възникнали щети?!
- Мислиш тъй - заядох го аз въпреки голямата си изненада от настъпилата у него коренна промяна, - понеже караш каруца и не плащаш задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
- Бъркаш - опонира ми Спиро. - Я съм за пуло с две ръце. Не виде ли кво стана с пожарите преди три лета? На мен плевнико ми изгоре, нивата ми я съсипа суховей, покриво ми го отнесе борей! А ако имаше пул, щеха да ме обезщетат нацяло! Защо тоа народ не сака да е солидарен с държавата пред лицето на природните бедствия, а?
- Че те едва взеха да си плащат гражданската отговорност, а ти и пул искаш!
- Българино е нихилистин - озъби ми се Спиро. - Не вижда по-далече от носа си, забол го е у земята! "Дигни очи! Виж този свят - животът днес върви напред, а не назад!" - внезапно запя Спиро.
Саркастично подметнах, че в песента се говори за света, а не за България, но той я изпя до края. Като млъкна, попитах го с неприкрита ирония срещу какво е решил да се застрахова.
- Саках да ми направят комплексна застраховка - сериозно ми отвърна Спиро, - но никоя застрахователна компания не щя! Викаха, че риско бил много голем и даже некой си Лойд немало да се навие да го презастрахова. А ако имаше пул - добави озлобено той - и сбираха пари от целио стиснат народ, щеше да се натрупа голем финансов резерв!
- Какви рискове бе избрал? - изумих се аз от високата му застрахователна култура.
- Главно ветрове - неохотно отвърна Спиро и ме погледна с типичното си някогашно недоверие, плод на предишния му ни
хилизъм. - Борей, снеговей, суховей и серигей.
- Никакъв хитрец не си ти, Спиро! – подиграх му се аз. - Че кой е луд да те застрахова срещу подобен риск? Серигей рано или късно ще те отнесе като бръмбар - сламка! Ех, Спиро, Спиро... Сульо беше, а пульо ще станеш!
С чиста съвест му обърнах гръб и го оставих да се почесва под капата
.
Ода за Петьо Пандира от Бургас
Сред рибя смрад и дим в рибарска кръчма,
на груба маса - за едно на крак
за малко спира, дълго си отива,
морета седем в чашата бучат.
Костюмът му - фланелка на райета
и бяла шапка, килва я с фасон,
умее и със риби да говори,
и дами ще посрещне със поклон.
Уж само за едно, а после колко
ще палят огън в слаба мъжка гръд,
не вярвам и самият той да знае -
рибари пият, чаши не броят.
Една…, че друга… - пак е млад спасител,
а от морето ражда се жена,
Венера се изправя от вълните
и удря го пред него на молба:
“Помогни ми, аз пръстен скъп изгубих!”
и капят, капят бисерни сълзи,
за миг припламва жал в сърцето мъжко,
не вярва той обаче на жени.
“Но моля ви, мадам, какъв тук пръстен?!
Кипи морето и е същи ад”.
Но как пред дама днес да се изложи
и осем метра зад гърба летят.
Надолу осем метра. Нещо блясва!
И цяла е душата му във смут:
“Мастички колко после ще поръчам…?!
Но, Боже мой! Това е изумруд!”
Присяда сам на дъното и мисли,
и дълго мисли - съвест го гризе,
от рибите акъл не ще да вземе,
че рибите са с женски ум и те.
Но разум трезв накрая надделява
към горната земя гребе с размах:
“Мадам, как ужасно съжалявам!
Акула го погълна - аз видях.”
“Елате вий, приятели, седнете!
И искам тук за всеки по една!
Във ваше име днес дори изгубих,
една същински изумруд жена.”
Сред рибя смрад и дим в рибарска кръчма,
на груба маса - за едно на крак
за малко спира, дълго си отива,
и кръчма е сърцето му, и бряг.
Такива все до изгрев ги говори
и слушат го от скитник до поет,
във чаша сбира сините простори,
запазил за отвъдното билет.
И върна се душата при морето,
но вярвам, че дори във този час,
за помен някой глътка му отлива,
и спомня си Пандира от Бургас.
Лили Качова
В автобуса
Мръдни мъничко бе, чиче!
Виждаш ме, с торбите тичам!
Място, колкото за кълка, -
тръгва рейса, ще артисам!
Нема да ви преча, нъл тъй!
Мърдай, кво са назландисваш!
Бебе, я не са обаждай!
Сядай, нейде са насаждай.
Ти, младеж, седиш. Поне
вземи я на колене.
Много важно! Твойта баба
все едно сега си грабнал.
Де отиваш, госпожа?
Кво ми пъшкаш на ухото!
Стой си в къщи с тез кила.
Боже, тръгнала за хляб!
Още да ядеш душа?!
Ох, извади ми окото,
господине със чадъра!
Кротко, не се блъскай толкоз,
в рейса си, а не на къра!
Ало, ниският с шкембето,
леко! Смачка там дентето!
А бе, ти какво мокрееш?
Аууу! Доматите в торбата!
Малкият, защо се смееш,
чичкото не е изпишкан!
Аз останах без домати!
Слизам! То пишман да станеш,
Автобуса ако хванеш!
Дора Кърпачева
София
Чешит Алла разказвает:
Кага мы с мой Митя дошли в Балгария, аз не знаела български. Мен и Зоя изпратили в Хали да купим месо. А там, на витрина пише: Пуйка. Аз помыслила, че “й” е на български “т”. Наредили на апашка. Кага дошел мой ред, аз казвам на прадавач: “Дай на нас една П…… цепена на две”. А прадавец не чует и пак питает. Накрай аз ядосала и викам: “ да ты глухой продавец. Кто теб сложил продавать? Аз иска да цепиш една П…… на две. У нас в Русия няма такова животно!” А народ натрупал. Дошли и ат улица. Смеят ся. А ние с продавец скарали и той казал, че мен ударит със сетър по глава. Накрая дошел началник и ни продал по половин П!
Аз сготвила П със зеле и кога дошел мой Митя от работа му казала: “Ето, аз ти сготвила балгарская манжа, П със зеле!” А той като ядосал, скочил, грабнал тенжера и я фърлил на улица, заедно с П. И после мен набил със стол.
Един мресник от завод Митя, написал статия и през нощта я занесал във вестник. На сутринта мой Митя атива на работа, а н егова бригада не работает и смеется! И го питат: “Убава ли беше П-та със зеле?” И той скочил и атишъл в редакция, да ся биется с тях. А те го питат: “Какво искаш?” А той казал: “Не сом я бил със стол… Муж на Зоя я набил с шамарове….”
После, аз харесала автоматичная пералня и казала на мой Митя да купи. В магазин, пак скарали. Аз иска червена, а там прадават бели. Прадавец казал: “Купете една баданарка и червена боя. Бойдишете я у вас”. Бойдисали и после пак скарали. Аз иска да я сложим в хол, да атива на килим. Митя иска в клозет. “У вас в Русия как слагате?” А аз вика: “У нас на десет квартири един клозет. Ходят по двама на график. Един кляка на клекало, а другия носи индивидуална кофа и държи врата.”
Взехме да перем. Аз чета инструкция, а той пере. После го накарала да простира. А той не иска. Тогава, аз му нахлузила на глава моя перука и го покрила с мой пеньар. Той излязал на балкон, а оная клюкарка Мара, от горния балкон се навела, да види коя е? Гледам, Митя сберкал сутиен и му викам: “Митя, дурак, аберни сутиен абратно!” Кака Мара се навела и вика на мой Митя: “Митее! Ако та види майка от гроба, ши са оберне”. Аз искачам и и викам: “Да ты глупая Мара, ат любапитсва паднеш на улица!” А тя атгаваря: “Не са бой, мой Пенчо ма държи отзад!”
Светослав Лукянов
Габрово
Богомил Евтимов
Кюстендил
ГОСТОПРИЕМНОСТ
На Чакър дошли гости. Той им поднесъл винце и пържоли.
Един от гостите подметнал:
- Бай Пешо, пържолите са малко сурови!
- Така ли? – подскочил артистично Чакъра и се “скарал” на жена си:
- Защо ме излагаш с тези недопечени пържоли! Прибери ги веднага и донеси тенджерата с постния боб, да се отсрамим пред хората!
Гостите извикали:
- Виното го бива, нека стои! ….
ПРИ ЕДНО УСЛОВИЕ
Шегаджията Никола Богдански отишъл на лекар. Прегледът свършил и медицинската сестра му подала рецептата:
- Дядо Никола, от този мехлем бабичката да ти маже гърба всяка вечер!
- Ти хубаво казваш, дъще, но аз нямам бабичка.
- Така ли? Аз пък имам свекърва вдовица. Ела да ти я дам, та на всички ни да стане добре.
- Бива, разбирам те, но при едно условие – усмихнал се дядото – щом свърши мехлемът, да си я прибереш обратно ….
ШЕГАДЖИЯ
Автобусът за града стои на селския мегдан. Качва се непознат мъж и пита пътниците:
- Какво става?
- Чакаме шофьора – отговарят му.
- Ще закъснее. Запил се е в горната махала. Но няма страшно. Аз ще ви закарам! – казва мъжът и подкарва автобуса.
- Момче, ти шофирал ли си друг път? - съмнява се жена, тръгнала на пазар.
- Такова чудо карам за първ път, ама съм спец по трактор “Беларус” – успокоява водачът.
Когато пристигат на кюстендилската автогара, там се случва началникът. Хората веднага му се оплакват:
- Нямаше го вашият шофьор! Тоя случаен човек ни докара!
Началникът се засмива:
ТЪРСИ МЕ!
Търси ме ако нямаш котка
или пък куче за другар...
Тръгни към мен с походка кротка,
тъй както тръгваш на пазар.
Търси ме ако нощ дъждовна
те свари нейде на открито.
С хавлия и с ръка грижовна,
в захлас ще ти суша косите
Търси ме, явно или тайно
по път от спомени пробит.
Не съм аз бъдеще сияйно,
а просто градския чешит.
Дори не съм непревзимаем!
При мен ще срещнеш радостта.
Ела, ела да поиграем
на споделена самота.
Търси! Ще ми откриеш блока.
Поспри при мен, но само час!
И знай,че ако бил съм стока,
не бих живял самичък аз...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 1
Всичко: 846
Онлайн сега:
