Тримата мускетари

/Из любимата ми книга на турския писател Орхан Памук – “Черна книга”/

Съвети на трима стари журналисти към един млад техен колега относно писането.
Всеки един от тримата стари журналисти е споменат с псевдоним, използван в стиховете на един османски падишах. – А. (Адли); Б.(Бахти); Дж. (Джемали).

На една от масите в ресторанта на края на перона, с чаши пълни с ракия, седяха тримата легендарни вестникари на детството и първата ми младост.
А.(Адли). В оня зимен ден бе облечен в кремав костюм от английски плат (пиша така, защото у нас всеки скъп плат се нарича английски) и носеше тъмна вратовръзка. Висок човек със сресани бели мустаци, който се поддържа. Носи бастун. Има вид на безпаричен английски джентълмен, но не знам възможно ли е да бъдеш джентълмен, без да имаш пари.
Б. (Бахти). Връзката му е разхлабена и изкривена на една страна като лицето му. Носи старо, смачкано, лекьосано сако. Под него се вижда елек и верижка на часовник в джоба на елека. Пълен, опърпан. В ръката си винаги държи една от цигарите, които с любов нарича “единствените ми приятели”, любовта не е взаимна и те ще го убият чрез сърдечен удар.
Дж. (Джемали) Нисичък, нервен. Старанието да бъде чист и подреден не може да скрие външността на пенсиониран учител. Избеляло сако на пощальон и обувки с дебели подметки от Сюмербанк. Дебели стъкла на очилата, силно късоглед, грозотата му може да се нарече агресивна.
Ето ги съветите на учителите ми и моите тъжни коментари:
“Синко, каква е целта на вашето писане? Моралът или развлечението?” За да докажа, че имам ясна позиция по всеки въпрос, аз изтърсих първия отговор, който ми хрумна: “За развлечение, ефендим”. Не им хареса. “Млад сте още, в началото на кариерата – казаха те. – Трябва да ви дадем някои съвети”.
1.Дж. Да пише, за да го четат с удоволствие, означава журналистът да остане без компас в открито море. 2.Б. Но журналистът не е нито Езоп, нито Мевляна.1 Поуката винаги се извлича от разказа, а не обратно. 3. Дж. Не се съобразявай с ума на читателя, пиши според собствения си ум. 4.А. Компасът е празна приказка. (Открита задявка с 1. Дж.).

1 Мевляна (букв.) – “Наш господар”, титла, давана на висши духовници. Днес, когато казват “Мевляна”, имат предвид поета Джелялетдин Руми – Б.пр.

2 Сакаллъ Ариф (букв.) – Ариф Брадатия – (Б.пр.)
5. Дж. Не можем да говорим нито за самите нас, нито за Изтока преди да навлезем в тайната на историята ни, на гробищата ни. 6. Б.: Ключът на темата Изток – Запад е скрит в следните думи на Сакаллъ Ариф2: “Ах, нещастници в безшумния кораб, насочен на Изток, които гледате на Запад!” (Сакаллъ Ариф бе измислен герой от колонката на Б., но имаше прототип). 7. А.Б. Дж.: Снабди се с пословици, поговорки, мъдрости, анекдоти, шеги, стихове, афоризми. 8. Дж.: Не търси подходящ афоризъм за увенчаване на темата, избира се афоризъм и след това се търси тема, подходяща за този венец. 9. А.: Не сядай на писалището преди да измислиш първото си изречение. 10. Дж. Трябва да притежаваш искрена увереност. 11. А.: Дори да нямаш, читателят трябва да смята, че я имаш. 12. Б: Така нареченият читател е дете, което иска да отиде на панаир. 13. Дж.: Читателят не прощава, когато ругаят Мохамед, а Господ отмъщава. (Усеща, че 11. има предвид него и затова намеква за една статия на А. Във връзка с брака и живота на Мохамед и леката, едва забележима пареза в ъгълчето на устните). 14. А.: Обичай джуджетата, читателят също ги обича (Отговор на 13. Дж. и намек за ниския му ръст). 15.Б.: Тайнствената къща на джуджетата в Юскюдар, например, е дна добра тема. 16. Дж.: Борбата е също добра тема, ала когато се бориш и пишеш за самия спорт. (Мисли, че се опитват да засегнат него и намеква за слабостта на Б. към борбата, подлистниците му за борбата и свързаните с това слухове за неговия хомосексуализъм). 17. А.: Читателят е притиснат от битови проблеми. 18. Дж.: Читателят е неблагодарен като котките. 19. Б.: Котката е умно животно и не е неблагодарна, но е наясно, че не може да разчита на писатели, които обичат само кучета. 20. А.: Занимавай се не с котки и кучета, а с проблемите на страната. 21. Б.: Узнай адресите на консулствата. (Намек за слуховете, че през Втората световна война Дж. се е препитавал от германското, а А. От английското консулство). 22. Б.: Впускай се в полемики, само ако можеш да смажеш отсрещния. 23. А.: Полемизирай, но само ако шефът е на твоя страна. 24. Дж.: Полемизирай, но само ако можеш да вземеш със себе си и палто. (Намек, че Б. не е участвал в Освободителната война, останал е в окупирания Истанбул с известните думи: “Не мога да издържа на анкарската зима”). 25. Б.: Отговаряй на читателските писма. Ако няма такива, сам си пиши и си отговаряй. 26. Дж.: 1Шехразат е нашият мъдър учител, не забравяй. 27. Б.: Малко чети, но с много любов, тогава ще изглеждаш по-начетен от оня, който чете много, но насила. 28. Б.: Бъди пробивен, завързвай познанства, да имаш спомени, че като умре човекът, да напишеш за него. 29. А.: Не започвай спомените с Бог да прости, не ги завършвай с оскърбления.

1 Шехразат (араб. – перс.) – Свободен гражданин – Б.пр.

30. А.Б.Дж.: Избягвай при всяка възможност следните изречения: а) Покойният довчера беше още жив, б) Професията ни е неблагодарна, на следващия ден забравят какво сме писали, в) Слушахте ли снощи еди коя си радиопрограма? г) Как бързо летят годините! д) Какво ли би казал за тоя резил покойният, ако беше жив? е) Европа не постъпва така. ж) Преди еди колко си години хлябът струваше еди колко си. з) Този факт ми напомни и това, че.... 31. Дж.: Думата “това” е за младите, неовладели професията журналисти. 32. Б.: Професията не бива да се бърка с изкуството. 33. Дж.: Не проявявай великодушие към онези, които удовлетворяват стремежа си към изкуството, като изнасилват поезията (стреличка по поезията на Б.) 34. Б.: Лесно пиши, лесно ще те четат. 35. Дж.: Трудно пиши, лесно ще те четат. 36. Б.: Ако пишеш трудно, ще хванеш язва. 37.А.: Ако хванеш язва, ще станеш творец. (Тук, след като за първи път си размениха любезност, се разсмяха). 38. Б.: Остарявай час по-скоро. 39. Дж.: Остарявай, че да напишеш нещо хубаво за есента! (Отново се усмихнаха един на друг с любов). 40. А.: Трите големи теми са: разбира се, смъртта, любовта и музиката. 41.Дж.: Но предварително трябва да се уточни какво е любов. 42. Б.: Търси любовта. (Да напомня на читателите, че между всички тези съвети имаше дълги паузи, замисленост, безмълвие). 43. Дж.: Крий любовта си, защото си писател! 44. Б.: Любовта е търсене. 45. Дж.: Крий се, така ще решат, че имаш тайна. 46. А.: Дай да се разбере, че имаш тайна, тогава жените ще те обичат. 47. Дж.: Всяка жена е огледало. (Тук бе отворена нова бутилка и аз също бях почерпен с ракия). 48. Б.: Спомняй си с добро за нас. )”Ефендим, разбира се, моля ви” – казах и както разбират внимателните ми читатели, много от статиите си написах, спомняйки си за тях и техните съвети). 49. А.: Излез на улицата, погледни лицата, ето ти сюжет. 50.Дж.: Намекни, че знаеш исторически тайни, но колко жалко, че не можеш да пишеш за тях. (Тук Дж. разказа една история за влюбен, който казал на любимата си “Аз съм ти” – ще я разкажа в друга статия – и аз за първи път усетих тайната, накарала тримата вестникари, които в продължение на половин век се бяха оскърбявали, да седнат с любов на една маса). 51.А.: Не забравяй, че целият свят ни е враг. 52.Б.: Този народ много обича пашите си, детството си, майките си, и ти ги обичай. 53.А.: Не използвай епиграф, защото убива тайната, скрита в материала. 54.Б.: Ако ще умира така, тогава и ти убий тайната, убий лъжливия пророк, продаващ тайни. 55.Дж.: Ако използваш епиграфи, не ги взимай от западните книги; нито авторите, нито героите им приличат на нас; от непрочетените книги съвсем не взимай, това е изкушение на дявола. 556.А.: Не забравяй, че ти си и дявол, и ангел, ти си и Деджал1, и Той. Защото читателите се стесняват от изцяло лошите и изцяло добрите.

Деджал1 (араб.) – Според вярванията на мюсюлманите, невидими лъжливи същества, предвестници на края на света; в ежедневието – порочен, лъжлив – Б.пр.
57.Б.: Но ако читателят разбере, че Деджалът приема Неговия образ, че спасителят му всъщност е Деджал и с ужас открие, че е мамен, ей богу, ще те разстреля в някоя тъмна уличка. 58.А.: Да, затова крий загадката, не продавай професионалната си тайна. 59. Дж.: Не забравяй, любовта е твоята тайна. Любовта е ключовата дума. 60.Б.: Не, ключовата дума е написана на лицата ни. Гледай и слушай. 61. А.: Любов е, любов е, любов!... 62.Б.: Не се страхувай и от плагиати, защото цялата тайна на онова, което се опитваме да четем и пишем, цялата ни тайна е скрита в мистичното ни огледало. Знаеш ли разказа на Мевляна “Състезанието на художниците”? И той го е заимствал от други, но самият той... 63.Дж.: - Един ден, когато остарееш и се запиташ може ли човек да бъде такъв, какъвто е, ще се запиташ дали си успял и да разбереш тази тайна, не забравяй! (Не забравих). 64. Б.: Не забравяй и старите автобуси, небрежно написаните книги, търпеливите, както разбралите, така и неразбралите!

...32. Б.: Професията не бива да се бърка с изкуството...
___________________

Обичам такива материали - това ме кара да ровичкам из форумите. Живо предизвикателство!
Благодаря, че сподели!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите