По Езоп: Пепеляшка и Пепеляш, 1-ва част

Имало едно време… Така започват всички приказки по света… И българските също…. Но “по Езоп” приказките започват по друг начин.. И продължават и завършват пак по друг начин… Но да продължим за Пепеляшка.. В известната приказка тя е една, но в живота има много Пепеляшки. Това са всички тези млади или не толкова млади, хора, които в мечтите си очакват своя принц. – да ги намери, където и да са те. Това са тези хора, които още не са разбрали най-важното нещо.. Но кое е то – Езоп ще каже чак накрая на приказката…
Та имало една Пепеляшка, която търсела своя принц на мечтите си… И понеже мечтите са лъскави, когато срещнала един лъскав принц, Пепеляшка решила, че мечтите й са се сбъднали… Обаче, приказките доста се “разминават” с реалния живот /иначе не биха били приказки, като Хари Потър, например/. Пепеляшка скоро разбрала, че лъскавото не винаги е стойностно и че принцът на мечтите не е принцът в живота… А Пепеляшка, всъщност търсила принцът в своя живот…. Както често се е убеждавал и сам Езоп, пътуващ по дългите друмища - хората се препъват в камъни, не в планини…

И така, животът на Пепеляшка с избрания принц на мечтите, не бил никак лек… Но при истинските, ама много истински Пепеляшки, мечтите се превръщат в цели, а целите в действия. Упорити, реални, истински… като истинска Пепеляшка. Не от приказката, от живота..
Можем да се досетим как се е чувствала Пепеляшка от приказката, но на нашата Пепеляшка никак не й е било лесно.. Целите са винаги по-трудно постижими от мечтите, нали? Защото мечтите могат да се сънуват, а постигането на целите изисква много, много, много усилия.. Сега ще кажете, че това не е приказка! Ами.. не е, наистина. Това е “по Езоп”. Но да продължим по-нататък..
Пепеляшка – без своя принц в живота – се превърнала в “принцеса на действието”… И забравила приказките и мечтите. Обаче животът има понякога интересни хрумвания да предлага изненади – често хубави; по-често - не; и почти всеки ден – и от едните или от другите.. Но не това е целта на приказката “по Езоп “. По-скоро нещо малко по-друго и много по-земно… Животът често си прави шеги, а те казват най-сериозните неща по “несериозен” начин. Като вицовете. Тук Езоп се отклонява от темата, но и той е човек…
Бяхме стигнали дотам, че Пепеляшка работила много и упорито, за да постигне целите си. Дали, защото била загубила мечтите си? … Или просто защото била разбрала най-важното нещо?… Езоп обеща, че то ще стане ясно в края на приказката.. Защото ако разберете сега кое е това “най-важно нещо”, няма да дочетете приказката докрай... Вие и сега можете да не я прочетете… Но това решават читателите, не Езоп..
Бяхме стигнали до целта на Пеперяшка – а тя била да има дом, собствен дом – тих, уютен, светъл и топъл. Една малка, красива и постижима, цел. И особено важна за Пепеляшка..А май и не само за нея...
За да постигне целта си – Пепеляшка започнала да създава уют и светлина в домовете на хората… С душа и с труд.. Колкото повече уют и светлина създавала Пепеляшка в другите домове, толкова повече уют и светлина съдавала и в своя малък дом. Вие не знаете нещо, защото Езоп не ви го е казал.. – в своя дом Пепеляшка отглеждала своите двама малки принца. Но истински, не лъскави…
И така, един слънчев ден, както не се случва в приказките, но се случва понякога в живота - Пепеляшка срещнала един Пепеляш. Не сте чували или чели в приказките за Пепеляш, нали? Те са толкова редки “птици”, че никой не им е отделил и “късче” място – нито в приказките, нито в живота…. Та Пепеляш още живеел с мечтите си и.. още не бил осъзнал, че… сега вече Езоп ще каже за най-важното.. – та Пепеляш не бил осъзнал още, че времето на мечтите идва едва след като човек е постигнал целите си… И понеже тази приказка е българска, Езоп ни казва за “най-важното” с една много българска поговорка – ако “поставиш каруцата пред коня”, нито коня, нито каруцата тръгват напред.. И назад не тръгват, допълва Езоп.

Та Пепеляш бил поставил “каруцата на живота си пред коня” и - ако беше испанец, живял по времето на Дон Кихот, няма и капка съмнение, кого би използвал за прототип на героя си великият Сервантес.. Тъй като Пепеляш не бил нито испанец, нито е бил съвременник на Сервантес – художествената литература изпуснала редкия шанс да има в историята си един балкански Дон Кихот.. Обаче, Езоп пак се отклони от темата… Да се върнем на срещата между Пепеляшка /все още ще я наричаме така, въпреки че тя вече се била преобразила в… засега тази тема ще я оставим/.
Пепеляш не бил лъскав принц… Не бил и много други неща.. Но очевидно е бил нещо /или някой/… Защото се случило нещо красиво.. А красивите неща се случват рядко. И колкото са по-красиви, толкова са по-редки. Като големите диаманти в тинята. Пепеляшка и Пепеляш били от редките щастливци… Езоп не е бил свидетел на всичко, което се е случило. Но когато нещо или някой грее, както в онзи стих: Зората нежна с дъх на свежест,
събудена от Слънцето желана,
се скри във дланите му топли
за обич замечтана…
какво значение има, че Езоп не е бил свидетел на всичко случило се….Той не може /а и не трябва/ да бъде навсякъде… По – нататък, продължава Езоп – можете ли да си представите живота като един лъкатушещ стръмен път нагоре сред красивата природа в планината… и два впряга – коне с каруци… Единият кон е впрегнат пред каруцата. А другата каруца, впрегната пред коня. Първият впряг се срещнал с втория, постоял малко, почудил се на “странния” впряг и продължил пътя си… С времето, разстоянието между двата впряга ставало все по-голямо и по-голямо..… А разстоянията – както знаете - отдалечават и впряговете и хората… Нещо такова се случило и с нашите двама герои от приказката… И когато впрягът на Пепеляшка изчезнал от погледа на Пепеляш, той се “събудил”.. Дълго време се разсънвал, после запретнал ръкави и впрегнал коня пред каруцата.. Но докато се подготвял да потегли - събуждането ли, друго ли – събудило и планината.. Може би защото слънцето угаснало, а зората изчезнала в далечината. Но, каквато и да е причината /даже и Езоп не я знае/, планината се събудила и затрупала пътя пред Пепеляш с много - и големи и малки, камъни…
С това приказката е на път да завърши. Но ако попитате какво е станало по-нататък Езоп би ви отговорил:
Сега Пепеляш разчиства камъните… Пътят пред него не се вижда още, но това, което се вижда са камъните. Нашият балкански герой от приказката сега разчиства камъните сам и напредва с каруцата си.. Така е било, така е, така и ще бъде – при разчистването на камъни /където и да се случва това/ - помощници няма. Но това е друг въпрос. Колко от пътя ще успее да почисти сам нашият герой и докъде ще стигне, не се знае. Знае се само, че по-добре да имаш мазоли на ръцете, отколкото на душата..
Ако тази приказка не ви се нрави, не се сърдете на Езоп. Той разказва приказки не за да се харесват, а за могат хората да чуят или прочетат - какви ли не неща се случват по широкия реален, истински свят. Понеже Езоп броди по пътищата с тоягата и торбата си - среща много и различни хора, с различни съдби и страсти, мечти и цели, слабости и желания, инат и воля…. Езоп харесал приказката за Пепеляшка и Пепеляш, в която видял много от изброените “неща” - и я записал в тефтера си… Тук само я преразказваме…

Всъщност, Езоп е писал басни. В края на всяка от тях, имало поука /мъдрост/.. Приказката за Пепеляшка и Пепеляш не е басня, и затова не завършва с поука. Но преди години, широките друмища на света завели Езоп чак в Индия. И оттам той донесъл… не, не е нещо, скрито в торбата му. Той донесъл нещо от един древен индийски мъдрец:
Мъдростта ме учи, че съм нищо;
Любовта ме учи, че съм всичко..
И животът ми тече като река между тези два бряга…
Какво ли се случва, когато единият бряг липсва?

Нали се договорихме – приказките “по Езоп” са нещо по – различно.. А и приказките от реалността са по-полезни. Като Витамин С при настинка. В балкански вариант, поуката от приказката е: не поставяйте каруцата /мечтите си/ пред коня /целите си/ и тогава пътят пред вас е открит и безкраен… И ако някога минете покрай Езоп, поздравете го. Ако минете покрай Пепеляш, спрете за малко, за да го събудите…
Но ВИНАГИ, абсолютно винаги… след срещата с Езоп или с Пепеляш – се качвайте на каруцата си и продължете напред… Езоп със сигурност няма да ви настигне /той нито има каруца и кон, нито цел да ви настига/. А ако “събуденият” Пепеляш се справи с камъните пред него и ви настигне.. Какво пък – една каруца с кон до вас – няма да ви навреди.. И накрая - приемете, че Пепеляшка, Пепеляш, Езоп и разказвача са измислени и всяка прилика, която биха намерили читателите с хора или случки от живота – е случайна.

И въпреки това – за да бъдат спазени правилата на тези, които пишат и на тези, които четат
– сме длъжни да ви уведомим, че всички права върху тази приказка са copy rights на Езоп.
Той ги предоставя на всеки – била тя Пепеляшка или не, или Пепеляш или не - който желае да ги притежава.

Прочетох приказката ти с голям интерес. Много неща си казал. Особено ония "между другото" Smile

Моите почитания!
Smile

Здравей,

Благодаря за отзива. Но заслугата е на един приятел,
Езоп, с когото понякога си говорим за нещата от живота.
А аз само записвам..

Приказката, която е публикувана има още две продължения..
А може би ще има и повече...

Поздрави

Алита Пловдив

Ще чакам продълженията с любопитство и нетърпение Smile

Сигурна съм, че не само аз.
Smile

Здравей отново,

Защото си първият "критик" на първата публикация тук
(и то в /+/ смисъл), правя изключение и публикувам
втората част от приказката, такава каквато
съм я записал от Езоп.

BlackCat сигурно носи късмет Smile

Как мислиш?

До скоро,

Алита Пловдив

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2007 Мнения: 1

Живеем във време в което съкровената човешка същност е изместена от повърхностното и показното. Езоп в лицето на автора е създал една забележителна приказка, за човека, толкова елегантно написана, толкова разбираща нашите вътрешни загрижености, толкова полезна за нашия личен и социален живот, че тя ще бъде подарък за всеки който я прочете! Брилянтните разсъждения и интригуващите истории на Пепеляш и Пепеляшка ни карат да надскочим ограниченията които сами си създаваме, и сочи начина по който да ги преодолеем. Приказката за Пепеляш и Пепеляшка е своеобразен ключ към успеха за хора от всички социални слоеве, която силно провокира мисленето.Изключително приятно четиво, както за тези, за които темата е нова, така и на онези, които са вещи в тази област.Великолепна и въодушевяваща!

Какъв ли коментар би направил на този текст Езоп? Вероятно с тази си басня:
"Хората се събрали на брега, вперили очи в морето, където в далечината се виждало нещо. "Кораб трябва да е!" - казвали си те. След известно време видели, че нещото е много по-малко. "Лодка трябва да е!" - казали си те. След известно време нещото се приближило още и хората видели, че това е един пън. "Очаквахме нещо, а се оказа нищо!" - казали хората."

А моят коментар е, че дотука написаното е твърде многословно за малкото информация, която ни поднася. Че стилът съвсем не отговаря на стила на Езоп, и значи се спекулира с авторитета на великия баснописец. Това че този Езоп е някакъв ваш познат с този задължаващ прякор се разбира много късно, а и съвсем не личи с какво този прякор е заслужен.
Оставам с надежда за по-ясна втора част и за наистина оригинална и ценна поука.

ХуЛитер Записан(а): Dec 30, 2003 Мнения: 159

Поздравления и от мен за приказката!
Присъединявам се към коментара на Котката - особено за нещата "между другото"...
И дано по-често впрягаме конете и каруците по "правилния начин" Smile

)

Усмивки! Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Mar 15, 2013 Мнения: 10

Прочетох я с интерес! Наистина много добра!

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

И аз, с голям интерес!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите