Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kirkmladshi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13797

Онлайн са:
Анонимни: 412
ХуЛитери: 10
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: zaltia
:: pc_indi
:: zebaitel
:: misteriavechna
:: CheGuevara
:: apostolicia
:: LATINKA-ZLATNA
:: rajsun
:: Elling

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2019 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - По предложение на Midnight_Witch
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
midnight_witch
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 28, 2005
Мнения: 336

МнениеВъведено на: 30 Май 2006 13:44:18 » Отговори с цитат върни се горе

Ника не обичала да си спомня за съпруга си, отговаряла уклончиво: “Всичко беше красиво и трагично като стъпкана роза.” “Освен в Русия никъде не мога да живея. Въпреки че звучи банално, изглежда у мен има патриотичен идиотизъм” ...

В по-нататъшната биография на Ника има много бели петна. Даже не е ясно къде е учила. Според едни източници е била студентка във ВГИК /театр. институт/, според други - в Института по култура. Мечтаела да стане режисьор.
Известно е, че в учебното заведение са я приели без приемен изпит по руски /тя така и не се научила да пише разбираемо. По-скоро разработила си собствена система от знаци, която разбирала само тя./ Не завършила института, през 89 г. се снима във филма “Это было у моря”. Дори се снимала като топмодел - няколко нейни фотоса били публикувани в “Плейбой”. След това до края на живота си заедно със своя съжител Саша Миронов работи в театр. студио. И през цялото време пише стихове. На късчета хартия, на салфетки, веднага забравяла за тях, отново пишела, късала... Оплаквала се, че стиховете й вече не са нужни на никого. “Защо ги пиша? Не трябва да живея... Ако бяха дошли поне 5 души да ме слушат, поне един човек...” Уви, стиховете можела да чете само на себе си и на своите подпухнали от пиене случайни приятели.

Зарешечено небо
Тропинками судеб -
Миллиарды следов.
И надежда, что будет
Только то, что хотелось,
Что бы было светло.
Над землею холодное
Солнце взошло.
И расколоты судьбы,
Как грецкий орех,
Кто-то взял сердцевину,
А под ноги грех.


(Зарешетено е небето
от пътечките на съдбите -
милиарди следи.
И надежда, че ще бъде
само това, което искам,
за да бъде светло.
Над земята студена
слънце изгря.
И съдбите са счупени
като орех
Някой ядката взел е
а под краката ни - грях.)


Вече голяма, тя се оказва никому ненужна, макар и пишеща стихове.
Без образование, без професия, тя дори не знаела както трябва да пише грамотно. Никой не показал на момичето как да разкрива и да шлифова своя поетичен дар.

...Пред очите на равнодушните възрастни, изцедили от “поетичния Моцарт” всичко, каквото успели - пари, слава, Ника се превръщала според тях в морален урод, абсолютно неприспособен към живота. Стиховете си отишли, заменени от наркотици и алкохол. Това, че Ника страдала от алкохолизъм, не криели нито майка й и баба й, нито Алена Галич /дъщеря на известния бард Александър Галич/, преподавателка на Ника в Института по култура, която единствена се опитвала да я спаси от самата нея.
“- Уви... Ника имаше страшни запои. Никакви зашити ампули не й действаха. Тя веднага ги изрязваше. Лекарите казваха, че е уникално явление, че не й действат никакви методи. НИКАКВИ! Това беше страшна трагедия! Веднъж,когато беше във втори курс, аз, вбесена от поведението на Ника, й поисках разписка. Тя написа: “Аз, Ника Турбина, се задължавам пред своята преподавателка Алена, че няма да пия и да закъснявам за занятия.” След 3 дни отново започнала да пие.

За нея забравят дори и тези, които са й дали пропуск за големия свят - Евтушенко, Алберт Лиханов. Голямата вече Турбина с ирония си спомня срещата с Лиханов. “... Преди месец ме откри по някакъв начин секретарката на детския писател Лиханов. Отидох при него. Лиханов дълго ме зяпа, задаваше ми съвършено просташки въпроси. Накрая го питам: “Алберт Анатолиевич, въобще защо съм ви нужна? Загубих си времето.” “Пиша книга. Вие като опитен екземпляр сте ми нужна. Много е интересно да се наблюдава как от малките гении израстват тъпаци.”
Но най-болезнен за Ника е разривът с нейния кумир Евтушенко. Баба й си спомня: “А Евтушенко... ние му простихме. Или по-скоро - го забравихме. Той предаде Ника. А дете не бива да се предава. Той я взе и я захвърли.” Самата Ника по някакъв повод казва: “Желая му спокойни старини”.

Лица уходят из памяти,
Как прошлогодние листья.
Осень оставила только
Утра хмурого привкус.
Лица уходят, но изредка
К сердцу подходит холод.
Вспомнятся желтые листья.
Это - как встреча с болью,
Это - как встреча с прошлым,
С чьим-то портретом разбитым.
Горько от настоящего,
Страшно жить позабытым.


(Лицата си отиват от паметта,
като миналогодишни листа.
Есента оставя само
на мрачно утро привкус.
Лицата си отиват, но рядко
към сърцето се прокрадва студ.
Ще си спомня жълтите листа.
Това е като среща с болката,
това е като среща с миналото,
с нечий счупен портрет.
Горчи настоящето,
страшно е да живееш забравен.)

_________________
Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.
Вонегът
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
midnight_witch
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 28, 2005
Мнения: 336

МнениеВъведено на: 30 Май 2006 13:48:32 » Отговори с цитат върни се горе

Великият дар на Поета се превръща в страшно Отчаяние. Поетичното вдъхновение - в алкохолно бълнуване. Някога блестящата красива Ника се затваря в себе си. В нейния малък апартамент в най-отдалечените покрайнини на Москва живеели само две котки и куче. Ника не се доверявала особено на хората. Впрочем и никой от хората не се задържал дълго при нея. Може би, защото обикновеният човек редом с поета просто се задушава. От редките журналисти тя се пазела като от нахални мухи, а на въпроса “Как си представяте бъдещето?” неопределено отговаряла: “Никак. Аз нямам бъдеще, живея само с днешния ден и с глупави сантиментални женски надежди. Ще видим. Но аз пиша и това ме крепи.”
Имало и такива, които просто се подигравали над нещастното момиче, към което завинаги бил залепен етикетът “бивш поет”. Казвали, че съвсем се е занемарила, че стиховете си не помни от пиене. Альона /извинявам се, май така трябваше да пиша името й - бел. моя/ Галич си спомня: “Тази мръсна история се случи с Никуша преди няколко години. Една ялтенска киностудия решава да заснеме предаване за Турбина. Но преди снимките телевизионерите поставят пред нея бутилка водка, като са знаели прекрасно, че тя не трябва да пие. След като бутилката била изпразнена, започват да снимат. Пияната Ника не могла да си спомни нито един ред и направо пред камерите изпратила всички на майната им.”
Имало и лицемерие. “По-нататъшната деградация на нравствеността и на цялата личност на детето била толкова бърза и страшна, че ние няма да рискуваме да пишем за това, понеже роднините й са още живи.” ( От сайта на игумен N.)
В жилището на Турбина според съседите често имало пиянски свади. Вероятно в разгара на подобна свада в нощта на 14 срещу 15 май 1997 г. в 4 часа сутринта Ника Турбина се хвърля от терасата на петия етаж. Счупени са гръбнакът й, двете ключици, таза. Пари за лечение започват да събират приятели от Москва и Ялта, а също така се споменава и помощта на един американски бизнесмен.
Учудващо, но “чичо Женя” въобще не реагирал на тази трагедия. Всичко си разминало - на Ника били направени 12 операции, за станалото напомняли само страшните болки в гърба и многобройните белези. Във вестниците писали, че тя е парализирана. На журналистите Ника ще каже с крива усмивка, че просто се подхлъзнала, докато изтръсквала килимче...
Въобще тя била пълна с противоречия. Няколко опита за самоубиство и заедно с това - непобедима жажда за живот. Альона Галич си спомня: “Имаше опити за самоубийство, но това не беше постоянно желание - напротив, тя искаше да живее. След такива опити тя веднага идваше на себе си, това я разтърсваше и тя започваше диво да се бори за живота си.”

У слова есть всегда начало,
Хоть в боли сказано,
Хоть в радости.
Я в одночасье потеряла
Все буквы, что стоят в алфавите.
На перекрестке рифмы встретились,
Но светофора нет - авария.
Неужто мне уже отказано
Рассвет собрать в стихочитание?
И не найти былые строки,
Что были временем описаны.
Я по дорогам вечным странствую,
Но, оказалось так бессмысленно.


(Думата винаги има начало,
и в болка,
и в радост казана.
Изведнъж аз загубих
всички букви на азбуката.
На кръстопът се срещнаха римите,
но нямаше светофар - авария.
Нима вече няма да мога
изгрева да събера в стихочетене?
И не ще открия предишните редове,
които бяха описани от времето.
По пътища вечни странствам,
но се оказа така безсмислено.)

Казвали, че Турбина имала дар да предсказва. Вече след смъртта й Людмила Владимировна със сълзи на очи признава пред журналисти: “Ника предчувстваше смъртта си. Веднъж каза: “... аз ще умра на 27 години. Макар че преди това ще умирам десетки пъти.”
...Кръвта се смразява, когато четеш строфите на осемгодишната Ника и разбираш, че момичето наистина е знаело каква ще е съдбата му и даже е предсказало своята смърт.


Дождь, ночь, разбитое окно.
И осколки стекла
Застряли в воздухе,
Как листья,
Не подхваченные ветром.
Вдруг - звон...
Точно так же
Обрывается жизнь человека.

(Дъжд, нощ, счупен прозорец
и парчета стъкло,
замръзнали във въздуха
като листа,
неответи от вятъра.
Изведнъж - звън,
Точно така
се прекъсва човешкият живот.)


Этажи бесконечны.
И в проеме окон
Будет лиц бессердечье… (1982)
* * *
Нужно жить начать!
Только вот зачем?
* * *
Я стою у черты,
Где кончается связь со вселенной.
Здесь разводят мосты
Ровно в полночь -
То время бессменно.
Я стою у черты.
Ну, шагни!
И окажешься сразу бессмертна.
Обернулась -
За мною дни,
Что дарили мне столько света.
И я сделать последний шаг
Не могу.
Но торопит время.
Утром меркнет моя звезда,
И черта обернется мгновеньем.
(1983)


(Безкрайни етажи,
а в прозорците
лицата на безсърдечието...
* * *
Трябва да започна да живея!
Само че защо?
* * *
Стоя до чертата,
където свършва връзката с вселената.
Тук раздалечават мостовете*
точно в полунощ -
времето е безсменно.
Стоя до чертата.
Ела, пристъпи!
И ще станеш веднага безсмъртна.
Обърнах се -
зад мене са дните,
дарили ме с толкова светлина,
и да направя последната крачка
не мога.
Но пришпорва ме времето.
Сутрин гасне мойта звезда,
и чертата ще се превърне във миг.

* става дума за мостове като тези на Нева, които през деня са си мостове, а през нощта се разделят през средата, за да могат да минават кораби.)
С гибелта на Ника е свързана почти криминална история. В справката за смъртта на Турбина в графата “причина за смъртта” стои черта, а в медицинското заключение е казано, че смъртта е настъпила в резултат на травма, и дописано на ръка: “падане от 5 етаж, мястото и обстоятелствата на травмата са неизвестни”. Сметнали са, че е самоубийство. Пък и кому е нужно разследване на факти около гибелта на луда алкохоличка? Нали именно така е изглеждала Ника на съседите и случайните й компаньони. Тялото на загиналата поетеса било отнесено в моргата на болн. “Склифосовски”, където е престояло няколко дни... без да бъде потърсено и след това кремирано. Даже единствената приятелка на Ника - Алена Галич, научава за трагедията на 8-ия ден: “В началото на май се местех в друго жилище. Освен това Саша Миронов, съжителят на Ника криел смъртта й от всички. Доколкото знам, той просто пиеше непрекъснато и нямаше време да се занимава с погребението й.” С. Миронов е бивш участник във войната в Афганистан, в миналото талантлив актьор, но вече... “безволев човек и тих алкохолик”.
Така се получило, че да изпратят Турбина в последния й път дошли само Альона Галич със сина си, Саша Миронов и още няколко съмнителни личности с вид на бездомници. Никой дори не й донесъл цветя. Родителите й в това време били в Ялта и не могли да дойдат поради липса на средства - нямали “някакви си” 600 долара за билет.
Подробности от погребението си спомня Альона: “Саша ни изпрати от моргата, като каза, че не трябва никъде на носим ковчега и уж ще я кремират направо в болницата. И той, и приятелчетата му си тръгнаха с нас - те отиваха някъде да пият. Даже не съобразих, че ни лъже и че при моргата няма никакъв крематориум...”
Световноизвестната поетеса щяла да бъде погребана като бездомна, ако не била Альона Галич, която посещавала литературните съюзи, ходатайствала пред московското правителство, да погребат Ника на Ваганковското гробище - последния пристан на много големи поети. Роднините й искали да вземат урната с праха на Ника вкъщи и да я погребат в Ялта редом до гроба на дядо й. Не им разрешили дори да се простят с Ника - урната престояла последната нощ у чужди хора.
А “чичо Женя”? На въпрос на “Комс. правда” какво мисли за тази трагедия, Евгений Евтушенко учудено вдигнал вежди: “Да, ужасна вест... Как стана всичко това?”
Поетът предпочел да се измъкне с общи фрази: “Беше талантливо момиче, имаше нещо необикновено в него. Аз всъщност помагах на Ника да издаде своята първа стихосбирка тук, в Русия, а после в Италия, Англия. Смятам, че на човек трябва да се помага в два случая - когато прави първата си крачка в самостоятелния живот, и когато се опитва да стане след първото препъване. С Ника са свързани много мои спомени. Всякакви. Но засега е рано да се говори за това. Болезнено е.”

Уви, за втори път чичо Женя така и не се притекъл на помощ.
40 дни след трагичната й гибел - на 25 юни Ника е погребана на Ваганковското гробище.
Но и в смъртта й има много загадки...
Альона Галич смята всичко, свързано със смъртта на Ника за “пълен абсурд”... Има много свидетелски показания. Една от съседките разказва: “Чух викове и погледнах през прозореца. Срещу къщата стояха двама мъже и показваха нагоре. На корниза на петия етаж, с вкопчени ръце висеше момиче. Тя викаше “Саша, ще падна! Помогни ми! Ще се изпусна!” Аз веднага позвъних на Бърза помощ, а когато изтичах на улицата, момичето вече беше на земята. Ударът беше толкова силен, че дънките й се бяха разпрали. Когато дойде линейката, тя беше още жива. Лекарите се опитаха да й поставят в гърлото тръбичка на дихателен апарат, но тя със слабо движение на ръката я отклони от устата си....”
Когато дошла милицията, никой не отворил вратата на апартамента. Искали да разбият желязната врата. След това един съсед забелязал отворения прозорец на втория етаж на входа. Като че ли някой все пак е бил в апартамента и е успял да избяга преди идването на милицията: този неизвестен се измъкнал през прозореца в задния двор. Била ли е убита Ника?
...Това е цялата история. Отсечка, дълга 27 години, в която има всичко - и стремителни полети, и болезнени падения, слава и забвение, любов на околните /понякога граничеща с идолопоклонничество/ и самота, поетично вдъхновение и алкохолно бълнуване. Алчните за евтини сензации интернет издания и таблоиди няколко дни предъвквали факта на гибелта на поетесата, а после всички забравили за нея. Действително ли всички?
Две тънки стихосбирки, чанта с листове, оставена на пода в московския апартамент, и откъслечни, често противоречиви спомени - това е всичко, което останало от детето-чудо, от малкото момиченце с огромни очи, пълни с недетска тъга.
Кой знае, ако не бяха обявили Ника в ранната й младост пред целия свят за гениална, а бяха обяснили, че талантът е само основа и ще й се наложи да строи зданието на собствената си Личност /не задължително на велик Поет/ с цената на неимоверни усилия, то може би от нея би израснала действително ярка, неординарна, макар и не толкова известна личност.
“Има някаква мистика в съдбата на почти всички руски поети. Почти всички те са бездомни души, често алкохолици, наркомани, психически ненормални и напълно неприспособени към реалния живот хора. И като закономерност - умират млади, за да се превърнат в легенда. Като че ли всичко това е разплата за божия дар. Като падащи звезди те проблясват на небосклона и оставят в сърцата ни своята светлина...” Това са думи от един от форумите по повод Ника и поезията й.



Однажды в снег
К нам пришел человек,
Он был похож на стихи.
Нас было четверо,
Нам было весело.
Был жареный гусь
И не пришедшая
Еще ко мне елка.
А он был одинок,
Потому что был
Похож на стихи.

(Веднъж в снега
при нас дойде човек,
той приличаше на стих.
Бяхме четирима,
беше ни весело.
Имахме печена гъска
и непристигнала все още
при мен елха.
А той беше самотен,
защото
приличаше на стих.)


...А всъщност тя, както и всички ние /с редки изключения/ просто през целия си живот е търсела път - към светлината, към хората, свой път в живота. Не е нужно да си задаваме въпроса “Кой е виновен?” Каква е била - литературен феномен? Ярка личност? Или просто “незаконна комета”, както са я наричали журналистите. Ярка дръзка звездичка, нахлула неканена в нашия свят. Само че не можа да освети и да стопли нашата студена и често зла действителност със своята поезия. Следователно не можа да изпълни своето предназначение на Поет. А може и просто да не е имала време: крехката ранима душа се натъкнала на стоманените игли на хорското равнодушие и злоба....


Ничто не сходит с рук.
Ни ломкий, жесткий звук -
ведь ложь опасна эхом.
Ни жажда до деньги,
ни быстрые шаги,
чреватые успехом.
Ничто не сходит с рук.
Ни позабытый друг,
с которым неудобно,
ни кроха муравей,
подошвою твоей
раздавленный беззлобно.
Таков порочный круг.
Ничто не сходит с рук.
Но даже если сходит -
ничто не задарма,
и человек с ума
сам незаметно сходит.

/Нищо не остава безнаказано,
нито резкият, режещ звук -
на лъжата опасното ехо.
Нито жаждата за пари,
нито бързите крачки,
с които се стремиш към успеха.
Нито забравеният приятел,
с когото се чувстваш неудобно,
нито дребната мравчица,
която си стъпкал
с подметка беззлобно.
Такъв е порочният кръг,
нищо не остава безнаказано -
и даже ако остане,
нищо не минава напразно -
и самият ти тогава
незабелязано полудяваш.../

_________________
Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.
Вонегът
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
midnight_witch
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 28, 2005
Мнения: 336

МнениеВъведено на: 30 Май 2006 13:52:49 » Отговори с цитат върни се горе

информацията е от тук приложеният линк. огромни благодарности отново за стрина Злата
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=poetry&Number=1945696045&page=0&view=collapsed&sb=5&part=2&vc=1

_________________
Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен.
Вонегът
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 05 Юни 2006 06:42:41 » "Удължен" превод Отговори с цитат върни се горе

На Владимир Дашкевич

Вместо бутоните на асансьора-клавиши от роял...
с ноти четири вратата ще отвориш.
Всъщност скита ехото по тътнещ коридор-
да го заговориш.
Даже телефонът не се чува в стаята-
ничий си...
[сред тишината].
Непредпазливо щом премина покрива-
на рояла клавишите
затварят вратата.

-------------------------------------------------------

Владимиру Дашкевичу

Вместо кнопки лифта- клавиши рояла...
На четыре ноты дверь ты отворишь.
Это бродит эхо гулким коридором-
С ним заговоришь.
Даже телефона в комнате не слышно-
Ты ничей...
И неосторожно я пройду по крыше-
Клавиши рояля
Закрывают дверь.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com