Конкурс: Радецки –Вчера! Днес…Утре?

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Всеки народ има паметници-светилища на техния дух , достойнство и чест, пред които свежда безмълвно глава в знак на почит и признателност.В Америка –Колумбовият параход , в Русия – Кремъл, в България –Радецки. Името Радецки стана име светиня, символ на неустрашимостта и жертвеността, емблема на българското безсмъртие. Името Радецки е неразривно свързано с името на Ботев – метафора на завръщането към родното и изпълнение на родовия дълг. Всеки българин знае за героичния път на Ботев от чуждата към своята земя, започнал на 17 май 1876, когато българският войвода заедно с двеста въстанници се качва на парахода Радецки „за да се притече на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество –България”. Слизайки от кораба Радецки на Козлодуйския бряг, великият българин целува родната земя. Целувката е знак за поклон, за вричане и скрепяване. Тя е свещеният миг на единението. И тръгва към Балкана, за да пролее кръвта си и да стане част от земята ни.
Радецки - Днес… Днес е време на равносметка – равносметка на чувства на представи и дела.Как днес възприемаме Редецки? Светиня ли е той за всяко българско сърце?Дори многоточието в заглавието” Радецки-Днес…” извежда усещането за колебание, за неувереност и неустойчивост. Защото българинът днес нехае за съдбата на светинята българска. Забравихме тези, които са проливали кръвта си в защита на националното достойнство и чест. А светините са тези, които ни дават самочувствие на българи, които ни отвеждат назад във времето, за да ни припомнят славата на българина. Защо се чувстваме дребни и нищожни, унижени, забравили корените си? Къде остана величието на българите, нашата борбеност, сила, неустрашимост?
Защо днес позорим жертвата на Ботев като я наричаме:”безпредметна, безмислена и отчаяна саможертва. Защо нехаем за съдбата на Радецки, пренесъл българската неустрашимост и саможертвеност, националния дух и достойнство. Срам и позор е за българската нация забравата на миналото, на всичко българско и свято.
Радецки-Утре? И си задавам въпроса какво ще бъде отношението на утрешна България към такива светини, съхранили българския дух. Всяка забрава означава унищожение на националната идентичност, затова е необходимо опомняне и припомняне на славното време, когато българинът е отстоявал себе си и земята си, правото си на човешко съществуване и просперитет. Да бъдем българи! Да помним! Защото само чрез паметта ще познаем себе си, ще защитаваме националното си достойнство и човешка чест и ще пребъдем.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите