Въведено на:
25 Апр 2006 08:21:18 » Конкурс: Неизпратено писмо до Венета
“...Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...”
Не ти разказах всичко, мила ми Венето.
Мислех – за после,..
но не трепна ръката дето се целеше в мен.
По грешна пътека ли потеглих...
Че и хора поведох.
Късаше ми се за България сърцето.
Не че в Букурещ са им лоши кафенетата или жените - превзети.
Можех още дълго да списвам притчи и стихотворения,
да ги рецитирам с трепет...
... Водениците им са много студени.
А и до днес емигрант звучи презряно и бедно...
Дякона го обесиха.
Родината тънеше в гнет и безпросветност.
Комитетът се напълни с книжници и фарисеи -
не остана кой знаме да развее...
Затуй заклех мъжете. Последваха ме -
защо... всеки знае за себе си.
С кораба беше лесно, разбран излезе капитана.
Съвременниците биха го натекли терористичен акт,
тогава имаше други измерения и понятия.
Свободата – нещо значеше
Целунахме земята като слязохме.
Нямаше фотографи. Но Козлодуй не е забравен.
И пътя до Вола покрихме със слава.
Земята българска – с кръвта и телата си.
Пример дадохме на народа,
дано не го е забравил докрай...
И да спре да се кланя на този и онзи задник.
Задниците са за ритане, а не за лизане -
на онез, дето на парче ни продават,
и на онез с тънките очилца,
дето превърнаха ценностите в проценти и параграфи.
Знамето не е да се развяват само по празници.
Иконите ни, с избодени очи, покриват се с прах.
И колко скъпо струва свободата, някой го забравиха.
Говорят за достойнство и чест, а предадоха без бой армията си
Как сме крили пушките по оджаците.
Как сме дъвкали букова шума по балкана.
Сега танковете ни отиват за старо желязо.
На самолетите режат крилата.
А Козлодуй... –
стана символ на безсилието да отстояваме независимостта си.
Такива ми ти работи, мила ми Венето.
Едно те моля, помни ми стихотворенията.
Казвай ги на хората в ден като днешния.
Не за овации и хвалебствия.
Искам да занемеят...
“...Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?..”
Не знам - духът на Ботев ли скита из кръвта ни, Ботев ли е бил един истински българин, в чиято кръв е скитал духът на Аспарух - да поведе хората/племето към борба и спасение... Сложни въпроси, на които не се наемам да отговарям.
И на друг въпрос не се наемам да отговоря: кой трябва да го чете - ние ли; хората ли; управницители - тези дето и тази сутрин се гърчат при Бареков от злоба и алчност, и се чудят как да се разделят на леви, десни, още по-десни, и за пореден път не надушват външната опасност, срещу която трябва да обединят народа...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 5
Всичко: 809
Онлайн сега:
