konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
18 Апр 2006 06:18:01 » Конкурс: Метаморфозите на една светиня... |
  |
Радецки – Вчера! Днес... Утре?
или
метаморфозите на една светиня...
Ако преди името „Радецки” се свързваше с най-модерният плавателен речен параход, който имаше за задача да разхожда надутата и префърцунена аристокрация на Европа от „Ядрото на европейският етикет” (сиреч, Виена) и на фона на носталгично-меланхоличните звуци на Щраусовите валсове до „Портите на Ориента” (сиреч, Русе), то провидението или ако щете съдбата, реши да си направи такава шега с нормите на допустимост на същата тази аристокрация, щото в една с нищо отличаваща се дата, каквато е 17 май 1876 година, един на вид угледен мъж заедно със солидна група други млади и почти незабележими сред множеството, мъже, обърна историята на този кораб наопаки.
Вероятно в очите на същата тази префърцунена аристокрация, удовлетворяваща потребностите си за благополучие, чрез романтични разходки по Дунава, във времена „относително” спокойни за цялата европейска напредничавост, тогава, когато прио¬ритети са били модерният за самоосъзнаването им индустриализъм, банкова състоятел¬ност и неизменните от скуката на аристократичното им ежедневие – мигрени, (с които между другото са започнали да се проявяват актуалните в днешно време психодра¬матизми), вероятно, вероятно точно тогава един такъв възмутителен в очите им акт като завземането на „върхът на инженерната мисъл” (за какъвто се е оценявал речният параход „Радецки”) от група бунтовници, начело с водачът им „някой си” Ботев, който има` наглостта да отклони курса на плаване както си ще, да, вероятно в очите на същата тази буржоазнопрефърцунена аристокрация, този акт е бил окачаствен с модерната днес думичка „тероризъм”. Иначе как биха могли да се обяснят споровете и решенията взети от „прозорливата” мисъл на фелдмаршал Йозеф Радецки и капитан Енглендер. Козируването пред Ботев е бил само един акт на тактичност пред непредсказуемостта на съдбата...
Кой от тях двамата би предположил, че този „терористичен” (в очите) им акт по-късно би станал основателна причина за възкръсването на същият този кораб-лайнер във времена тотално отричащи неговото присъствие с определението амортизирало, оста¬ряло и никому ненужно корито... Да, ама не! Щото този акт се запечатва в бъл¬гарската история като старт на началото на нейните промени, като старт на началото на промяната на нейният статут. И може би да възпиташ децата си на признателност и уважение към съдбините на Родината е наистина върховен момент в живота на един народ, щом точно с техен доброволен труд този някогашен речен лайнер на буржоаз¬ната мисъл излиза от забвение и метаморфозира в друга светлина, за да стане светинята на една национална памет.
Но съдбата е нещо превратно и често си задавам въпросите „Променяема ли е?” или „Контролируема ли е?”, „А може би и двете заедно...?!”, щото един такъв факт като „Що за модел е днешната роля на Радецки?!” и `е ли е той светиня или е просто нов вариант на някогашната му роля за удовлетворяване на онези първични потребности у човека, които биха били окачествени с други думички... и това ли е всъщност заветната мечта – да похапнеш, да пощуруваш на палубата му, да поспиш на борда му, потопявайки се в носталгичния архаизъм на представата си за някогашните събития и да си кажеш: „Да, и там съм ходил...!”
Или...: „Да, пак ще се върна, но този път с децата си...!” |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 846
ХуЛитери: 4
Всичко: 850
Онлайн сега:
