Не казваш, бедни ми народе,
на жертвените синове,
къде е пътят, който води,
и храмът, който ни зове?
И що е дом, и що Родина?
И що е то – човек без тях?
Те пред очите като гинат,
да не умреш – не е ли грях?
Кого да питат? Пак ли оня,
на Вола кръста си побил?
Смъртта когато го догони,
той вече беше победил!
Как тъй?
Мълчиш. Мълчи, защото
не ще повярват, роде мил!
Там горе на върха е Ботев!
А долу – сякаш не е бил.
divkozel ХуЛитер
Записан(а): Jan 02, 2004
Мнения: 310
Място: Пловдив
Въведено на:
15 Апр 2006 19:48:42 » Тук няма и помен от връзка с "Радецки".
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
29 Апр 2006 08:27:57 »
... Смъртта когато го догони,
той вече беше победил!..
___________________
Къде е пътят? Къде е храмът?...
Тези неща всеки трябва да ги открие сам за себе си в един момент на зрялост. Лошото е, че все по-малко намират мотиви да го правят...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 539
ХуЛитери: 3
Всичко: 542
Онлайн сега:
