Конкурс: Миг на безсмъртие

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Стои безмълвен призрачният кораб, изплувал от сплетените спомени на историята. Искрата, тлееща в сърцата на милиони българи проблесва за миг и осветява величествената му осанка. Миг на безсмъртие...
Изправил се, зареял поглед негде там, из прекрасните български земи, стои капитанът. Капитанът, изпратил с поздрав юначната млада дружина на Ботев. С молитва на устните и надежда в душата. Надежда за един чужд нему народ, но покорил сърцето му с вярността и любовта си към Родината, с великата си саможертва. Стои капитан Енглендер и със свито сърце и вяра в очите гледа напред... към героичната смърт.
Горди мъже в страстен устрем падат на колене и целуват родната земя. Миг живот. Изправени пред съдбата си, те поемат по трънливия път на борбата към подвига, белязал завинаги душите ни. Призрачният кораб отплува. За да не се завърне...
Времето отлита... Но корабът не е забравен. Търсят се начини за неговото завръщане на Козлодуйския бряг. Новината е тежка и горчива – Радецки е разрушен. Завинаги изгубен... Години след това милион и двеста хиляди сърца на български деца затуптяват в едно, за да съградят отново от скелета на миналото гордият паметник на българската история. Става чудо – Радецки се завръща. Тук, където не е роден, но където завинаги е пуснало котва неговото корабно сърце. България. Гордо име на горда държава. България... Ботев... Радецки! – шепнат милиони...
Нощ е... Там, на Дунава, край Козлодуй, където преди 130 години слезе юначната Ботева чета... Днес корабът стои гордо, подкрепян от малкото, които милеят за съдбата му. Стои и чака... Капитана... Ботев... Четатата. Българската земя трепне от спомена за техните горещи сълзи и пламенни целувки. Вятърът кротко повява и разказва стари истории за герои от отминалите поробени дни... Истории за подвизи и саможертва, за чиста и свята любов към Родината.
Утро... Там някъде, сред бъдещето, което се крепи на основите на настоящето. Къде е Радецки? Все още ли е закотвен на Козлодуйския бряг? Това зависи от нас. Сами избираме съдбата си, но не трябва да забравяме от къде идваме и защо сме тук. Ще съумеем ли да запазим този така ценен символ на българската борба за свобода? Ще помнят ли децата ни своето славно минало? Изборът е само наш. Историята не може да се напише отново, тя живее в миналото. Но настоящето, да, то е в нашите ръце и ние сме длъжни да го превърнем в красива история!
За да ни има! За да сме българи!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите