Конкурс: "Радецки - Вчера! Днес... Утре?"

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Да пишеш за “Радецки”
е история –
патриотизъм полиран
с меркантилност.

Палуба, протъркана от думи –
пропити със патетика
и със патина.
Метафори, излъскани
до блясък, звънят
на кухо с тенекиен крясък.
Слова и чествания и словеса,
маршове, сирени и салюти...
Но знаят ли децата
що е подвиг
и колко много струва
свободата?
..................................
“Радецки” – мит, легенда
и утеха, за тихия еснафин в нас.
Нали във къщи лампата ни свети
и още имаме пари за хляб.
Какво, че някъде отвързали юздите
пороите влекат останките от дом
и трупове, затрупали със трупите...
там... гарваните са единствените луди.
Полетата преглъщат снеговете
и тръните са захарни тръстики,
с които се фехтуват призраци,
на шапките им бляскат лъвчета
и пълно е с пера от гълъби...
А знаят ли децата
що е порив
и колко всъщност струва
свободата?
.....................................
“Радецки” - акостирала надежда
и вяра по отминалото утре в
страна – разсечена монета:
Бащите се отричат от децата си.
Децата, раждат се с криле на птици
и с полета на лястовиците отлитат.
Столицата – милионно гето,
от неудавени удавници,
натъпкани в панелени ковчези
където, само, въздух ли не стига?
И малки къщи в орехови сенки,
стенещи в очакване,
вратата да им проговори,
и някой да направи плахи стъпки,
да кихне от прахта,
прозорец да отвори.
И знаят ли децата
що е родно
и има ли традиции
свободата?
....................................
“Радецки” – символ и
метал за скраб.
Креп от скръб,
почернила земята.
Реката бърза към морето.
Кръвта... към този,
който ще я помни.
Ръце размахват
срещу вятъра
мачтите прегръщат
небесата –
на свободата
станали разпятия.
И паметник – музей
на саможертвата,
която никакси не се римува
и трудно я приема ежедневието.
.....................................................
“Радецки” – каюта, пристан
и утроба за поети.
Комините – далекогледи,
звезди събират за гориво
и пролет бели самодиви,
с венци и гайди викат те по име.
И някой ден когато се
събудя,
ще вържа времето с канап,
от недоимъка ще си отчупя.
Ще тръгна призори
по стъпките на Ботев
и с пулса си “Радецки”
ще открия.
.................................................
Ще заведа
детето си на кораба,
с ръчичката
да пипне знамето
и чак тогава
ще се моля:
България
да възкръсне
във сърцето му.

Няколко възхитителни попадения настрана от искрено отворените очи (шапо)!!!

Да пишеш за “Радецки”
е история –
патриотизъм полиран
с меркантилност.

Палуба, протъркана от думи –
пропити със патетика
...

Метафори, излъскани
до блясък, звънят
на кухо с тенекиен крясък.
Слова и чествания и словеса,
маршове, сирени и салюти...
Но знаят ли децата
що е подвиг
и колко много струва
свободата?
..................................
“Радецки” – мит, легенда
и утеха, за тихия еснафин в нас.
Нали във къщи лампата ни свети
и още имаме пари за хляб.
...
И знаят ли децата
що е родно
и има ли традиции
свободата?
....................................
...
срещу вятъра
мачтите прегръщат
небесата –
на свободата
станали разпятия.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите