Въведено на:
06 Мар 2006 19:30:26 » Конкурс: Лудият с историята…
Човекът , който седна на пейката срещу мен ме погледна някак странно – можех да се закълна , че гледаше през мен . Замърмори нещо под носа си,но се усмихваше и тогава разбрах, че е луд .Говореше нещо ,като ,че ли на някого ,но във всеки случай не на мен . Имах много време до автобуса и можех да си позволя компанията му , просто защото не ми пречеше . Улових се ,че без да искам съм се заслушала в историята , която той разказваше като някаква приказка :,,…Та най-после се показаха българските брегове .-Ей, братя , погледнете има ли по- хубава от тая земя?!- Рече Ботев на момчетата – все стройни юнаци . – Няма , затова сме с теб , войводо!Трябва да си я върнем! – му отвръщаха момците . ,,Радецки “спря до мястото , което посочи войводата . За кратко време от обикновени пътници те се преобразиха, облекли униформи и запасали блестящо оръжие . На борда на кораба капитанът и войводата се разделиха като братя . По пътя от Дунав до Балкана към не многобройната Ботева чета се присъединяваха все нови и нови доброволци от близките села и паланки . Когато стигнаха до връх Вола това вече не беше чета , а многобройна опълченска войска .Дошлите за сражение турци бяха смазани за има-няма 3 часа от началото на битката . Българското опълчение беше 10 пъти по- многобройно от турския аскер.Най- отпред войводата Ботев викаше : ,,Братя , свободни сме , да продължим напред ! Така ми поръча капитанът на ,,Радецки “ като стъпихме в българко .Само напред и ще сме свободни !”…
…Няма и дума историята на този луд бе наистина безумна , но нещо ме жегна и аз поразпитах познати за този човек . Историята му бе страшна , защото над рода му тежеше прокоба на кръв и смърт , която ражда само кръв ,смърт и лудост.Прадядо му слязъл в онзи заветен ден от онзи заветен кораб .Героичната и славна битка завършила с пролятата българска кръв и посечени юнашки глави . Само прадядото успял да се спаси – пратили го другарите му да донесе вода от едно далечно изворче , а когато разбрал за погрома побягнал и дълго време се укривал в селото си . Но турците научили , че четника е жив и посред бял ден влетели в двора на къщата .Момченцето , което нямало и пет годинки вързали да гледа за назидание и пред очите му обезглавили баща му-четника и майка му.Сирачето отгледали роднини , но отраснало с мисълта ,че историята за четата и кораба трябвало да завърши по друг начин. Цял живот живял с тази мисъл човекът , създал свое семейство , имал син , синът му пораснал и създал и той свое семейство , но старецът така и не успял да забрави кръвта и обезглавените тела на родителите си…Един ден десетгодишният му внук го намерил на тавана обесен, а в ръката си старецът стискал лист хартия с история , която започвала така :,,..Та най- после се показаха българските брегове .-Ей ,братя , погледнете , има ли по- хубава от тая земя ?!…” Прочело я момчето и се смахнало оттогава . Така си го и знаеха хората : Лудия с историята за ,,Радецки “…Не пречел на никого , само си я разказвал непрекъснато …Замислих се за онзи негов поглед …Сигурно виждаше дядо си и му разказваше историята по ,,другия “ начин .И сигурно се усмихваше , защото беше щастлив …
kuklara ХуЛитер
Записан(а): Nov 02, 2005
Мнения: 405
Място: хасково
Въведено на:
17 Мар 2006 00:28:02 »
Поне за мен това е до момента най приятното нещо в този конкурс.Ъгълът на поглед върху темата е приятен и не дразни с нарочна помпозност а казва достатъчно.Браво!
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
27 Апр 2006 20:09:15 » !
Само лудите се осмеляват да кажат това, което искат. Имало е моменти, в които съм им завиждал...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума