Животът ми е ад...

ХуЛитер Записан(а): Aug 08, 2006 Мнения: 4

Животът ми е ад.Всичко около мен се срива.Кристалният под под краката ми,който си бях направила,се счупва на хиляди парчета.Аз падам и не знам колко дълбоко ще затъна в пропастта,която ми устрои гадният живот.За какво да живея,няма смисъл,няма цел,за която да се хвана,за да продължа.Само морето от сълзи и мъка остана около мен и аз се давя в собствените си терзания.Умряха надеждите ми за щастливи дни.И защо?Защото ти не си до мен, а може би няма и да бъдеш.Тъжна съм.Единственото нещо,което искам е да съм с теб.Любовта ми към теб е безкрайна.Ти просто нямаш представа колко безумно много те обичам.Аз умирам бавно отвътре,душата ми изтива.Ти не знаеш, че моето сърце плаче за теб и ден ,и нощ.Погледни в очите ми, там е истината.Те ще ти кажат повече от устните ми.Погледни очите ми , те са тъжни и излъчват самота,защото аз самата се чувствам празна отвътре.Боли ме, сърцето ми плаче,душата ми страда.Чувствам се ненужна.Искам да ти кажа колко те обичам ,но може би си го усетил.Ти открадна сърцето ми.Накара ме да повярвам в любовта.Ти осмисли моя живот.Аз наистина те обичам.Ти не си до мен, но аз ще те чакам,защото знам,че понякога само за един миг се дава цял живот.А ти си човека,за когото бих дала живота си за един миг с теб.Обичам те!!!!

душичке, чак ми дожаля за теб. Sad

Хах (извинявай, но не можах да се сдържа), и какви силни думи само-о, и ух, какви клетви-и... ама недей така. Не зная нищо за теб, не зная и защо изобщо се бъркам, ама щом тук си го написала, явно някакъв отговор чакаш, е може би не точно такъв, ама нищо - не се знае друг дали ще получиш, тъй че - чети.
Ти не го обичаш. Хах, сигурно сега ще ме прокълнеш със 100 клетви или ще приведеш около 10 000 аргумента (най-вече гравитиращи около части и органи от тялото ти), че аз съм изпаднал в дълбока заблуда... както желаеш. Аз те съветвам обаче да се замислиш малко над думите ми. Не че очаквам това да стане, не че аз на твое място бих го направил, но все пак Rolling Eyes

...
И все пак, не го обичаш чак толкова че животът ти да стане "ад" и т.н. (вече забравих описанията на другите страдания, пък и ти сигурно вече не ги помниш) и самият факт, че си написала тези редове го потвърждава. (да оставим настрана и това, че надали имаш и най-бегла идея какво е това "ад" и как се живее в него).
Не че имам право да ти давам някакви съвети, но просто си мисля... че нямаш особено много възможности, не че знам и ситуацията каква е де, но доколкото можах да хвана през хлипанията и потоците сълзи (между другото, ако имаш някакви амбиции в изразяването на чувства, те съветвам тези похвати да ги избягваш и да изчакаш чувството да узрее достатъчно, че да се излее свободно) не си му "казала колко го обичаш" - ами, какво чакаш - действай.
А това с чакането... ц, не те съветвам да го практикуваш щото... е бая безсмислено, изтощително и... БОЛИ, тъй че - давай, пък каквото сабя покаже... А, и най-важното - не го пиши във форум, в сайт, на хартия, като обръщение, като разказ, като есе, като стих... а му го КАЖИ В ОЧИТЕ. (мога с чиста съвест да те уверя, че всички останали методи са напълно безсмислени, макар и по-лесни)
Иначе, бих изразил дълбоко съмнение, че би "дала живота си за един миг" с него, щото най-малкото надали този миг ще ти стигне за нещо, а и... айде да не се лъжем - на теб в момента ти се ще малко повече от "миг", нали? Примерно... вечност. Или две-три. Smile

Бих ти се скарал и че звучи неискрено и наивно, но съм убеден, че си почувствала всяка думичка (или поне повечето Wink

)... и много скоро няма да чувстваш ни една. Хах, сигурно се цупиш в момента (ако изобщо го четеш това де), ама ще дойде време и ще се убедиш и сама.
Странно е, че точно аз трябваше да ти го напиша това, ама нищо - все някой трябваше.

Бих завършил и с нещо ободряващо и някакви пожелания, но... няма :РРР Wink

(това на ушенце - и все пак ще ти мине)

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Oziris, ЕВАЛЛА!
Дано те чуе! Smile

ХуЛитер Записан(а): May 03, 2005 Мнения: 91

Хей, момиче Smile

горе главата! дори, когато си мислиш, че нямаш сили за нито крачка повече, намираш неподозирани сили у себе си да продължиш. няма единствена любов, миличка. има споделена, голяма, носеща щастие любов. другото е болка, която трябва да бъде преодоляна, защото ако не - застрашава да сепревърне във вманиачаване. А това трудно се лекува. не ги бъркай. влюбването също не е любов. ще видиш след време сама Smile

прегръщам те и ти пожелавям да откриеш много неща, които да осмислят живота ти, защото, повярвай, ИМА ГИ, само чакат да ги поискаш Smile

Озирис, ръкостискам те, рамотупам те и те буземлясвам за хубавите думи! Преди десетина години биха ми помогнали много, да знаеш Smile

Вярвам, че ще имат ефект и тук Smile

Виж, кво, позволи ми първо да отбележа, че не считам тази тема за пусната за "такива" отзиви. Отговорих единствено защото наистина съжалих това същество, което го бе написало това, отчасти защото и аз съм се чувствал така някога и зная, че няма никакъв смисъл в това.
Точно затова нямам никакво намерение да започвам да споря с теб, само ще отбележа, че нещата, които си написал са пълни глупости. Подобни пожелания изобщо не са необходими на това момиче тук, тъй че можеш да си ги задържиш. (а и никому не са нужни всъщност)
А мен няма какво да ме ръкостискаш и т.н., понеже ще си измърсиш беличката ръчичка и ще можеш току-виж да се заразиш с нещо дето не го искаш.
Относно това дали да ме послуша, искрено се надявам да не го стори, защото би било жалко.

П.П. И... айде да не превръщаме тази тема в място, в което да покажем колко ни е грижа за другите, какви човеколюбци и т.н. сме, а, shall we?

ХуЛитер Записан(а): May 03, 2005 Мнения: 91

Явно има някакво голямо недоразумение тук.

Криво си разбрал думите ми или просто обичаш да се заяждаш.
отговорих по същата причина, поради която и ти.
пожеланията ми са най-искрени и напротив - мисля, че помагат.
не разбирам какво имаш предвид под "такива" отзиви!
и за ръкостискането - не давай квалификации с какво ще се зарази "беличката ми ръчичка" - или това са самопризнания?

нещо сериозно си се объркал и адски грешно си ме разбрал, но това си е твой проблем.

така или иначе, вече е без значение !

Хубав ден, озирис, благодаря за приятния разговор !
радвам се, че го направи публично Wink

ХуЛитер Записан(а): Mar 12, 2006 Мнения: 1

Az bih te posavetval da pro4ete6 otnovo kakvo ti e napisal oziris. Moje bi ti zvu4i gribi4ko, no moje da ti spesti vreme i bezmisleni terzaniq.

ХуЛитер Записан(а): Aug 08, 2006 Мнения: 4

Много благодаря за всички съвети дето сте ми ги изписали тука...може би това,което съм написала сега трябваше да го направя много по-рано,ако знаех че ще има хора,които ще ми отговорят така... Smile

а пък за преодоляването и продължаването напред вече съм го направила...извинявам се ако съм ви накарала да си мислите,че точно в този момент се чувствам така...да,преди време ми беше така и не знаех какво да правя,но мисля,че вече съм го преодоляла това всичкото дето съм го написала...и това мое си произведение съм си го писала само за мен...в смисъл нямала съм намерението да му го пращам да го види...просто чрез него излях болката си...още веднъж се извинявам,че съм ви подвела така,но просто сметнах,че този форум е подходящ да го публикувам един вид...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите