Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 842
ХуЛитери: 5
Всичко: 847

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: LeoBedrosian
:: Oldman
:: pinkmousy
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Зимна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 07 Дек 2006 22:33:57 » Отговори с цитат върни се горе

Кокичета

Тръгнах към теб -
боса по бялото на снега.
А в стъпките ми - топли от нежност
изпърхаха луди кокичета -
опровержение на калта.

Nezy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Narnia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 09, 2006
Мнения: 10

МнениеВъведено на: 14 Дек 2006 01:06:22 » Отговори с цитат върни се горе

Първи сняг


Стъклата днес са бели,
прозрачни като сън
и първи сняг се стели
молитвено навън.

Светът е омагьосан,
( а може би и аз ),
до мен заставаш боса
и той потъва в нас.

Вали. Мълча. Ти също.
От нежност обладан
и без да се извръщам,
докосвам твойта длан.

Ти цяла си излята
от благост и добро
и зарад теб земята
блести като сребро.

И зарад теб небето
е тихо като храм -
от нещо си обзета,
но от какво, не знам.

Не знам и не гадая.
Стоиш до мене ти.
И бялата ни стая
нанякъде лети...


Иван Милчев

_________________
Нарния
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Narnia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 09, 2006
Мнения: 10

МнениеВъведено на: 14 Дек 2006 01:06:39 » Отговори с цитат върни се горе

И нощите са стъклено студени...

На К.Павлов



И нощите са стъклено студени.

И въздуха не омагьосва никого.

Земята е сама за себе си.

Луната е сама за себе си.

И всички сме сами за себе си

във нощите на януари.

И струва ни се, че измислица -

чудесна и велика, но измислица -

са били и тревите,

и цветята,

и дърветата.



Във себе си е вгледано дървото.

Не вярвайте! Привидна е смъртта му.

И мъртвата му фигура, която

напомня пра-прастарите релефи

на пещерните хора е измамна...

Дървото е затворило очите си -

усмихва се във себе си дървото.

И мисли - непрекъснато работи

фантазията му, дълбоко скрита

в привидно овъглените му корени.

Дървото се усмихва. Не мислете,

че ни презира. Радва се дървото.

И мисли, че приличаме на него

по чистота, усилие и щастие...

Че някъде дълбоко в себе си,

където са големите ни корени,

ний вярваме по-силно и от него

в тревите и цветята, и дърветата...


Христо Фотев

_________________
Нарния

_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Narnia на 16 Дек 2006 21:54:41 - общо 2 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Narnia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 09, 2006
Мнения: 10

МнениеВъведено на: 14 Дек 2006 01:06:56 » Отговори с цитат върни се горе

Зима

В полунощ по стъклата девица незрима

е докоснала с шепот уста –

по стъклата дъхът на безцветната зима

помразен е в сребристи цветя.



А след пир, а след звън пак самотен и бледен

приюти ме безмълвна тъма

и под черно крило угнетен и приведен,

препрочитам далечни писма.



И възкръсват пак празнични приказки чудни,

незабравена химна звучи

и преплитат над мене лъчи изумрудни

опечалени морни очи.



Но в света любовта е усмивката сетна

на поронена златна звезда

и проблеснала, гасне над нас мимолетна

с огнелика предсмъртна следа...



И напразно редят се миражите тленни,

призовали назад пролетта –

в полунощ по стъклата блестят помразени

сребросини бездушни цветя.


Христо Смирненски

_________________
Нарния

_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Narnia на 16 Дек 2006 21:02:40 - общо 2 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 14 Дек 2006 11:52:04 » Отговори с цитат върни се горе

Няколко детски, снежисти песнички за повдигане на бойния, коледен дух.

І

Баба Зима пак размята
белия кожух.
Ний се стелим по земята
леки като пух.

Припев:

Над къщички и дворчета,
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим,
децата веселим!

Ставайте, дечица малки,
ставайте от сън!
Чакат ви игри, пързалки.
Тичайте навън!

Припев:


ІІ

"Над смълчаните полета"
Стихове Димитър Спасов
Музика: Христо Недялков


Над смълчаните полета
пеят медени звънчета,
писана шейна премина
бялата пъртина.

Бягат кончета игриви,
мятат заснежени гриви.
Път из преспите се вие,
в селото се крие.

Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат -
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.

/припевът е известен Wink /



ІІІ

Пухкави снежинки
снощи заваляха,
вили и градинки
вече побеляха. х 2

Като в одеало,
семенцата малки,
а децата чакат
весели пързалки х 2

Припев:
На-на, на-на, на-на х 4

ІV

"Елхови лес"
("O, Tannenbaum")
Български текст:
А.Ботушарова
Музика: Ниман

Елхови лес, елхови лес,
ти имаш накит прелест.
Сияеш вечно в цвят зелен
и в летен зной, и в зимен ден.
Елхови лес, елхови лес,
ти имаш накит прелест.

Елхови лес, елхови лес,
за тебе пеем ний днес.
Елхите ти на Рождество
за нас създават тържество.
Елхови лес, елхови лес,за тебе пеем ний днес.

Елхови лес, елхови лес,
ти нас даряваш с младост.
Със своята зеленина
изпълваш с радост ти света.
Елхови лес, елхови лес,
ти нас даряваш с младост.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
_helena
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 03, 2006
Мнения: 11

МнениеВъведено на: 15 Дек 2006 20:39:21 » Отговори с цитат върни се горе

НЕЩО ТРЯБВАШЕ


Днес прехвърча сняг и всичко става
бяло, като веждите на мим.
Бялото очите заблуждава.

Тръгнахме през парка и тогава
ти ме пита накъде вървим:
днес прехвърча сняг и всичко става.

Този сняг се трупа и втвърдява,
пътят става трудно различим.
Бялото очите заблуждава.

Миналогодишната морава
днес се чудя как ще прекосим -
днес прехвърча сняг и всичко става.

Паметта ми вече е мъглява -
помня само, че ще се стопим.
Но...прехвърча сняг и всичко става:
бялото очите заблуждава.

Кристин Димитрова
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 22 Дек 2006 10:47:52 » Отговори с цитат върни се горе

Зима

Сякаш пролет белоцветна
е дошла отгоре -
бяла, с цвят покрита, светна
сливата на двора.

И валят, валят снежинки
цели дни, недели-
падат сякаш перушинки,
мекички и бели.

Падат и полека лягат
долу на земята,
топличка завивка слагат
върху семената.

Елисавета Багряна
--

Нова година

Новата година
наближава пак.
Бурята стихийна
вън навява сняг.

А при нас е топло -
печката гори.
И изглеждат всички
мили и добри.

В тази питка вкусна,
дето прегоря,
мама скришом пусна
мъничка пара.

Който я открие
в своето парче,
той е късметлия
и добро момче.

Ние с моя батко
ще седим докрай -
ще похапнем сладко
питка и кравай.

Александър Геров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015

МнениеВъведено на: 22 Дек 2006 20:31:18 » :))) Отговори с цитат върни се горе

Откъде се сети за Геров))))
Поздрави!!!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 22 Дек 2006 22:07:22 » Отговори с цитат върни се горе

Стихчетата са от читанката за трети клас на племенницата ми. Наред с горните има зимни стихчета на Валери Петров, Петя Дубарова, Петя Йорданова.

Ето едно от Ран Босилек,надявам се и него да познават децата.

ЗИМЕН СЪН


Зимна вечер губер бял размята,
спи ми, малко зрънце, под земята,

спи и слушай как незнайни хали
свирят в мрака с ледени кавали!

Не тъгувай ти за ясно лято,
ни за ниви със коси от злато,

не тъгувай, че е заледено
твойто стръкче свежо и зелено!

Спи и слушай, спи и чакай в мрака
да пристигне с блага вест южняка -

и ще видиш как ще пръпнат луди
пак пчелици, птички, пеперуди.

И ще видиш как на кон от злато
пак ще дойде огненото лято.

*

И още една "Зима" на Николай Зидаров



Хей, шейна среброкована,
Зима слезе от Балкана.
Над полята потъмнели
Весел сняг сега се стели.
Да летим. Сега са мои
И баири, и завои…
Понеси ме, повози ме –
Колко радостно е зиме!
А горицата къде е?
Всяко клонче се белее.
Хей, шейна среброкована,
Зима слезе от Балкана!


*

Ех, че хубаво е зиме

Приказна е днес гората,
Боровете сняг покри,
Слънце грее над земята,
Бляскат хиляди искри.

Виж скиори с цветни дрехи
В пъстър нанис се редят,
Под ела със снежни стрехи
Заешки следи личат.

Спирам се за миг със ските,
Гледам, примижал с очи.
Туй на еж ли са иглите? –
Не – от борче клон стърчи.

- Катеричке, изведи ме
С лек подскок от бор на бор.
Ех, че хубаво е зиме
В Боровец да си скиор!

Лъчезар Станчев


*

Зима

Зима дойде сняг захвана,
Няма птиче да запей,
Вред студено вече стана,
Всеки тича да се сгрей.

Петко Славейков


*

Бяла зима

Бяла зима се навъсила,
Бял снежец навън поръсила –
На козата до коленцата,
На кутрето до ушенцата,
На петлетата до гушките,
На Калинчо до ботушките.

Георги Авгарски


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Marta на 15 Май 2007 13:02:44 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
dia_mia
Гост





МнениеВъведено на: 29 Дек 2006 23:12:06 » Отговори с цитат върни се горе

ЯНУАРИ. РЕПРОДУКЦИЯ


Изкачвам осемте етажа
Помня как да съм безшумна

Вещите са остарели, дантелените й
карета, книгите на руски, мадоната
и младенецът, календарът, порцеланът
за специални поводи, цветята - също;
така и не научих имената им

Тя изстисква последния лимон за мен,
категорична, че температурата ще спадне:
не спада при онези, към които
Бог няма намерения; и аз
при цялата сложност на намеренията му
се обръщам на друга страна


Красимира Джисова и нейните питанки без демоде въпроси и излишни метафори. Да скрием длани в джобовете Smile Все пак е репродукция!
den
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 23, 2004
Мнения: 19
Място: bg

МнениеВъведено на: 30 Дек 2006 20:53:10 » Отговори с цитат върни се горе


ЗИМНА НОЩ

Салваторе Куазимодо

И пак се спуска зимна нощ,
и пак кварталният часовник тъпо бие,
и пак реката във мъгли потъва
с крайбрежните си папрати и тръни.
Приятелю, ти своето сърце загуби.
А равнината няма пръст за нас.
Оплаквай мълком своята земя
и със зъби на вълк
разкъсвай стръвно пъстрата си кърпа.
Но не събуждай малкото момче,
което босо спи до теб с нозе в земята.
Че няма кой за майка да ни спомни,
да ни разкаже сън за у дома.

Превод: Драгомир Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
den
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 23, 2004
Мнения: 19
Място: bg

МнениеВъведено на: 30 Дек 2006 20:53:28 » Отговори с цитат върни се горе


ЗИМНА НОЩ

Салваторе Куазимодо

И пак се спуска зимна нощ,
и пак кварталният часовник тъпо бие,
и пак реката във мъгли потъва
с крайбрежните си папрати и тръни.
Приятелю, ти своето сърце загуби.
А равнината няма пръст за нас.
Оплаквай мълком своята земя
и със зъби на вълк
разкъсвай стръвно пъстрата си кърпа.
Но не събуждай малкото момче,
което босо спи до теб с нозе в земята.
Че няма кой за майка да ни спомни,
да ни разкаже сън за у дома.

Превод: Драгомир Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
den
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 23, 2004
Мнения: 19
Място: bg

МнениеВъведено на: 30 Дек 2006 20:54:10 » Отговори с цитат върни се горе


ЗИМНА НОЩ

Салваторе Куазимодо

И пак се спуска зимна нощ,
и пак кварталният часовник тъпо бие,
и пак реката във мъгли потъва
с крайбрежните си папрати и тръни.
Приятелю, ти своето сърце загуби.
А равнината няма пръст за нас.
Оплаквай мълком своята земя
и със зъби на вълк
разкъсвай стръвно пъстрата си кърпа.
Но не събуждай малкото момче,
което босо спи до теб с нозе в земята.
Че няма кой за майка да ни спомни,
да ни разкаже сън за у дома.

Превод: Драгомир Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 03 Яну 2007 14:24:57 » Отговори с цитат върни се горе

Ляга мъртъв лъчът,
ако лампата падне разбита.
И зениците мрат,
ако облакът вече отлита.
Секва нежният тон,
ако струните скъсани трепнат.
Стават думите стон,
ако устните вече не шепнат.

Като лютня без глас,
като лампа от пламък лишена-
и душата без страст
е напусната, глуха вселена.
Тя ридае, звъни
като вятър над черни руини-
като плач на вълни
по моряците в бездните сини.

Виха двама гнездо,
но по-слабият там се засели-
в този призрачен дом
на мечти и надежди изтлели.
О, любов! Този бяг,
тази преходност ти си разбрала!
Но по-слабия пак
ти за люлка и гроб си избрала.

Ще те люшка срамът,
както гарвани бурята люшка;
Ще те шиба умът -
присмех леден на зимна вихрушка.
И гнездото ти в прах
ще се срине, ще пада, ще пада.
И ще зъзнеш сред смях -
гола, страшно сама в листопада.

Пърси Биш Шели
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България

МнениеВъведено на: 05 Юли 2007 07:52:56 » Отговори с цитат върни се горе

Четиринадесета елегия

"Любими мой" ми каза ти. И аз отвърнах: "О, любима!"
"Вън сняг вали", ми каза ти. "Да, сняг - отвърнах - вън е зима."
"Почакай още", каза ти. "Да, още...", аз ти отговорих.
"Така е...", тихо каза ти. "Така е...", аз повторих.
"Обичам те", ми каза ти. А аз: "Аз повече навярно..."
"Стопи се август", каза ти. Аз казах: "Есента ни свари"
И думите ни след това не бяха тъй еднакви вече.
Накрая ти ми прошептя: "О, знай, ще те обичам вечно!"
Това бе през ония дни, когато есента изтича.
"Повтаряй ми - ти казах аз- повтаряй ми, че ме обичаш!"

Франсис Жам

превод
Гина Петрова и Йордан Янков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com