критични бележки върху романа "Стъклената река"

ХуЛитер Записан(а): Aug 25, 2004 Мнения: 76

Няколко критични бележки върху формата и съдържанието на романа "Стъклената река" от Е.Андреев, носител на наградата роман на годината`05 представена от фондация ВИК

В стилово отношение текстът на "Стъклената река" трудно може да влезе в някакви класификационни рамки., произведението много се доближава до криминалния-историческия роман, но убийството, драмата в него не се случва. Имено в това виждам основният формален експеримент и заигравката на автора с този стилов жанр.
От друга страна книгата се придържа към тъй модните в днешно време произведения с изследователски уклон. Романът на Емил Андреев може спокойно да се нареди до трудовете на такива изследователи като: Умберто Еко, Милорад Павич, Орхан Памук, Горан Петрович, Артуро Перес Риверте, Николай Хайтов, Керана Ангелова и др. и мога да похваля автора, че по нищо не им отстъпва. Личи отработената техника на писане и майсторството в психологията на представяне на повествованието. Основният недостатък на книгата е, че са минимални новаторските идеи и похвати и се отнасят предимно до формата и тематиката на изследването, а това според мен е уклон към комерсиализъм на художествения продукт, т.е. книгата е прекрачила ръба на комерсиалното. В това няма нищо лошо, все пак продуктът има за цел и да се продаде в максимален тираж, а той притежава всички необходими качества затова.
Следва да се отбележи, че изграждането на такава техника на писане отнема десетилетия и е похвално, че авторът я владее до съвършенство.
От друга страна не бива да забравяме, че всичко вече е казано в историческия роман по този му формален начин.
Съзнавам, че е много опасно да се сравняват несравними величини, такива каквито са авторите на исторически романи, но дори и така да е, за мен Емил Андреев най-близко стои до Артуро Перес Риверте с неговата "Девета порта".
В изследователски план бие на очи доброто познаване на богомилството като обект на историческо проучване, но препратките в текста са ограничени, изследването на тематиката също е ограничена до минимум. В това отношение книгата на Андреев е доста по-скромна от трудовете на Еко или Павич.

От трета страна читателят драматично е въвлечен в подготовката на убийството, напрежението го завладява до краен предел и той не остава безразличен докато не стигне края на романа. Но убийството не се случва, тук имаме един позитивен момент и похват.
Философските обобщения и социалният анализ на положението на българският народ предложен от автора в романа е спорен, предложен е като констрапункт на френската изсрледователка Елен Тибо, на френският културен и социален модел.

Четвърто. Следва да се отбележи още, че авторът се учил на писателски техники умело от Цветан Тодоров, и акцентът върху този бележит българин е на място. Обаче препратката към Емил-Мишел Чоран е неуместна.

В заключение искам да кажа, че романът "Стъклената река" на Емил Андреев е събитие в българския културен живот и би представлявал интерес не само за любителя на криминално-историческия жанр, но той е значителна стъпка и в развитието на съвременната българска литература и дълбоко го препоръчвам.

moeto

Абе много си е хубава книгата и съвсем заслужено грабна двете награди през тази година.

ХуЛитер Записан(а): Jan 26, 2006 Мнения: 2

mmm написа:

Абе много си е хубава книгата и съвсем заслужено грабна двете награди през тази година.

То пък едни награди Rolling Eyes

Някои народи биха се срамували да им бъде учредявана такава награда от бизнесмен,бакалин -а ние си се гордеем.
Така наречения "БГ роман на годината", освен да ми покаже,че и в
Лом могат да подражават на Дан Браун, за друго не става.За мен това е една стока, комерсиален продукт, сбирщайн на българската субкултура.Образите са истерично анимирани, плоски и недъгаво разработени.По-скоро това не е роман, а пилотен сценарии за треторазреден холивудски боклук, писан в, и за хоремага в Сусурлево.Тъпа работа, без никакво послание.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите