Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: azira
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13838

Онлайн са:
Анонимни: 126
ХуЛитери: 1
Всичко: 127

Онлайн сега:
:: svdonchev

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - "Птицата, която не умира" – преводна книга на Лати
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1310
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 25 Яну 2019 18:10:25 » "Птицата, която не умира" – преводна книга на Лати Отговори с цитат върни се горе

Image

Уважаеми приятели, излезе от печат двуезичната поетична книга „Птицата, която не умира” от авторката Миряна Томович, Босна и Херцеговина.

Превод и редактор: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова

ЗА АВТОРА

Миряна Томович е родена през 1957 година в Белград, Сърбия. Завършва два факултета в Белград. Знае чужди езици, притежава множество професионални сертификати и богат опит в областта на външната и вътрешната търговия. От 1998 година живее и работи в Хан Пиесак (БиХ). Тя е директор на частна компания. Член е на Асоциацията на културата „Нова светлина”, Сараево. Пише стихове от ранната си възраст и през 2015 г. публикува първите си стихотворения.
Има три самостоятелни книги с поезия: „Пред стената на мълчанието” през 2016 г., „На ръба на бездната” през 2017 г. и „Анатомия на безнадеждността” през 2018 година, издадени в „Нова светлина”, Сараево.
Стиховете ѝ са публикувани в Сборниците на международните литературни срещи: 7 КНС, Сараево, Б и Х, 2015; „Гарави Сокак”, Инджия, Сърбия, 2016; 8 КНС, Сараево, БиХ, 2017; „Милош Крънянски”, Виена, 2017; „Чудова”, Ниш, Сърбия, 2018; „Панонски гълъб”, Суботица, Сърбия, 2018; „Под звездното небе”, Белград, Сърбия 2018; в Алманаха на съвременна босненско-херцеговинска поезия, България, 2016, както и в петезичната антология на съвременната балканска поезия „Гласове от Балканите”, България, 2016; Антология на съвременна поезия EX YU от 1991 до 2017, Сомбор, Сърбия, 2017; Антология II на съвременната поезия EX YU, Сомбор, Сърбия, 2018; на интернет порталите в Б и Х и в литературни сайтове в България на български език.


КОМУ Е ВАЖНО

Дали наистина за някого е важно
на кой език и диалект
пиша и говоря,
когато се разбираме?

Животът ни свързва с една и съща среда,
със смисъла на една и съща дума,
и с горчивата реалност на една и съща тежест,
която не подлежи на тълкуване.


Въпреки това,
може ли да бъде
формата по-важна от същността,
напук на добрите намерения
и принципа на съдържанието?

КОРЕНИ

Думите нарушават мълчанието,
послушното страдание и тишината.

Защо ме питат
дали си спомням къде са моите корени,
когато завинаги съм разделена
от земята, предците и корените си?


Наистина, къде са моите корени?
В земята на други народи,
от която моите предци са
погрешно и най-лошо изгонени,
или в страната, в която съм родена
и където поради алчност
са останали затворени завинаги?

Защо за мен сега
корените ми се свързвани като вериги
и се връщат при земята, на която не принадлежа?

С визия и надежда
говоря против измамата
принудата и предразсъдъците.

Защо сега ме питат
спомням ли си къде са корените ми,
когато поради тях в продължение на векове
в езерото на омразата на Балканите
търпят и страдат всички мои народи?


ПТИЦАТА, КОЯТО НЕ УМИРА

Има една птица според древната легенда,
която в екстаз превъзхожда всички мелодии,
и изпълнението ù е незабравимо –
пее с изключително красив и приятен глас.

Тази, която е създадена за мигновена смърт,
от себе си най-ценното и най-красивото дава;
когато с вик за живота запява песента,
когато болката и в смъртта не спира...

Като че в душата си крие ято птици,
когато запява отново
и след това изчезва.
Болката, преминавайки в звук,
убива в нас певеца
в изкушението си; за да докажем
най-много сила и воля,
даваме неуловимото от себе си,
препъваме се, падаме и се губим...

През суровите области и пустош,
въпреки раните и тръните,
често обърканите пътища следваме,
като че ли са безпогрешен инстинкт
на първичното търсене,
когато всичко губим
и по-дъбоко в тъмнината
падаме, ставаме по-силни
и пак вървим напред;
не спираме да търсим светлината,
мечтите и желанията си… и да се надяваме.

С птицата от легендата в себе си,
която изчезва в най-голямата болка,
певецът умира гордо
в затруднена и огромна воля,
преодолял и самия себе си,
въпреки трудното оцеляване…

Останките от живота у нас ще умрат
в момента на изчезването
на птицата от легендата, която говори
за трагедията и смисъла на съществуването.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 25 Яну 2019 19:50:03 » Чудесна Отговори с цитат върни се горе

Радвам се и за двете ви!

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Strinka7
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 08, 2017
Мнения: 50

МнениеВъведено на: 25 Яну 2019 23:58:57 » The Thorn Birds by Colleen McCullough Отговори с цитат върни се горе

"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."
Колийн Маккълоу - "Птиците умират сами", 1977
превод от английски - Мариана Екимова-Мелнишка, 1982

_________________
Не забравяй с кои жаби, в кой гьол си крякал.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com