Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pileshareno
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13833

Онлайн са:
Анонимни: 84
ХуЛитери: 0
Всичко: 84

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2019 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Есенна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 08 Окт 2005 05:52:29 » Отговори с цитат върни се горе

Хубаво е, vitsavia, богато стихотворение. Smile

Ето едно веселичко цветно, от читанката за трети клас.

Есен

Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука :- Дай жълто на мене! -
а жълтият бук му отвръща :- Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!

И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! - езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!...

и още едно от същия автор

Дъжд вали - слънце грее

"Дъжд вали-слънце грее",
а във въздуха пресен
над града пламенее
разточителна есен:

тук се жлътват пътеки,
там е винен килима -
свои радости меки
всяка уличка има.

И аз, минал оттатък,
извънградския прелез
на живота си кратък
вдъхвам гнилата прелест,

гълтам Витоша близка
под небето сияйно
и така ми се иска
да пътувам безкрайно

в този танц на водата,
в тез лъчи освежени,
на които децата
викат:"Мечка се жени!"

Валери Петров
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 08 Окт 2005 14:27:40 » Отговори с цитат върни се горе

А ето нещо и от Петър Алипиев


КЪСНА ЕСЕН

Пожълтелите сетни листа
така тихо от клена се свличат,
че на сивия фон в утринта
на въздушни балони приличат.

Паяк чер по дървото кръжи,
по кората му нещо бележи,
но кому ли са нужни, кажи,
тия тънки дантелени мрежи?

Няма мравка по дънера кух
и отнийде не каца мушица.
Само лист, като сламчица сух,
се люлее на тънката жица.

Само пустош сред къра студен.
Почернява отсреща баира.
Глъхне всичко във краткия ден
и тъй тъжно и бавно умира...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 08 Окт 2005 14:33:03 » Отговори с цитат върни се горе

И отново Петър Алипиев :

ЕСЕН

Пада вред тишина, глухота.
Тръгват в своя път прелетни птици.
Кацат врани на черни ята
по къртичини и лозници.

И отвсякъде влага и хлад.
Тегне ниско небето сурово.
Свършва вече един кръговрат,
за да почне след време отново.

И какво ми донесе той - страх,
дребни грижи и мънички бури
и на всичко отгоре към тях
една есен сега се притури.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 910

МнениеВъведено на: 08 Окт 2005 20:27:52 » Да ви попитам Отговори с цитат върни се горе

Да ви попитам: били ли сте
с късната есен в парка?
Броихте ли вече пилците?
Аз още съм на листата.

Като жълтици пръснати –
щедро, неподредено.
Било що било по къщите –
тук всичко е пито-платено.

Разхождаме се, говорим си,
очите ми стават влажни.
Есента ми е като любовница,
на която не смея да кажа...

А тя си мисли за някого,
при когото отива след мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.

Май се забавих дълго.
Зимата иде на среща.
Отдавна да бях си тръгнал,
ама – не се усещам!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Parvati
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 19, 2004
Мнения: 24

МнениеВъведено на: 08 Окт 2005 23:04:18 » да ви попитам Отговори с цитат върни се горе

Много, много ми хареса!
Ще си го чопна Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
thebigplucky
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.

МнениеВъведено на: 10 Окт 2005 05:55:17 » Есенна поезия Отговори с цитат върни се горе

Огън на брега

Ще си запаля огън на брега
от вестници, забравени от лятото.
А топлинката все ще викне някого,
дори само за кавга.

Ще поделим една лула тютюн,
а после ще повикаме вълните.
Червените отблясъци ще скитат
в зелената обител на Нептун.

В забравените лодки ще заспим,
макар че вкъщи чакат ни отдавна.
Димът ще възвиси осанка бавно
в нощта като един изгубен мим.

Ще посинее утрото от студ.
И мокра пепел вятърът ще гони.
И ще са черни мойте панталони.
И плажът ще е черен от мазут.

И може би ще трябва да вървим.
Но боси стъпки в стъпките ни пляскат.
Това е той – изгубеният мим,
в яките ни захвърлил шепа пясък.

Валери Станков

_________________
plucky
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 10 Окт 2005 13:58:28 » Отговори с цитат върни се горе

ето на Нези едно есенно, чудничко

Милост(всъщност, няма заглавие!!!)

автор: Nezy

* * *

С тънки хурки
във свилени пояси,
с крехки пръсти
от вис и от песен
вият първите нишки
тополите
на ризата
есенна.

Вретеното сръчно подрипва
и във дланта ми се сипват
свила и пурпур-
преди есента да угасне
и мъглите да чакат напразно
утрото.

Минзухарени тихи сълзи
парват пръстите.
От тополите някой направи
кръстове.

Ризата на есента
отдавна е разнищена.
Гнетяща голота-
преди снега,
преди да се разлистят от дъха ми
върху прозорците
дърветата на зимата.

Студ и миризма на гнило...
Милост!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 10 Окт 2005 15:09:15 » Отговори с цитат върни се горе

Нещо от Гриша Трифонов:

Есента на мама

Всяка есен се заричам
да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.
Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата,
чака стъпките ми леки
в есента...
Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...
Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
mishle
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 07, 2005
Мнения: 6

МнениеВъведено на: 10 Окт 2005 19:23:03 » Отговори с цитат върни се горе

като казвате нещо есенно, ето нещо есенно и от мен

Есен
Тихо е.Аз стоя сама
и гледам есенните листа.
Гледам пъстрите килими
постлани по пътя.
Тихо е.Аз стоя сама
и гледам през прозореца
есента.
Толкова е красива тя сега.
Есен е.Слънцето не грее тъй силно.
Мисля си за отминалите дни.
Дни изпълнени с живот и радост.
Дни посветени на теб.
Тихо е.Есен е.
В таз тишина изпълнена със спомена,
внезапно чувам стъпки.
Едни стъпки тъй познати.
Усещам ръка на своето рамо.
Обръщам се и виждам теб...
"Ах, слънце мое,
озаряващо душата ми.
Ти си тук!?!"
Прегръщаш ме и внезапно
се връщам назад в щастливите дни.
Есен е. Тихо е.
Аз не съм сама, ти си с мен.
Чувам само как бият сърцата ни
в един ритъм.
И си мисля колко хубаво е че те има.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка ICQ номер
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 910

МнениеВъведено на: 11 Окт 2005 09:20:11 » В октомврийската сутрин Отговори с цитат върни се горе

В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам, няма ги мутрите!
И дечица се мяркат.

- Бре! - си викам, - човеко,
я се връщай! Къде се
запиля надалеко -
чак във другата есен!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
vitsavia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com

МнениеВъведено на: 11 Окт 2005 15:24:18 » Отговори с цитат върни се горе

Приятно заразителна стана тази есенна тема. И колкото по-внимателно допълваме думите в нея, толкова по-вероятно ми се струва да харесам есента : ) А край мен има "твърде много град", че почти не е останало място за есен, което съвсем не звучи спасително : )))
Ето още нещо с есенен ритъм :


ЕСЕННА СВАТБА

Есента залудява, троши огледалото,
хвърля сватбен букет зад гърба си и хуква.
Три свенливи липи го улавят,
разкъсват с листата си жълтото –
после дълго се карат с повея коя да е първа.

Есента засиява, прелива октомври
над ръба на мъгливата облачна чаша от звуци -
дъжд звъни, хрипват есенни бури,
гъргорят капчуците...
И дори захарта в кафето извиква "Горчиво"!



Вероятно затова през есента променяме предпочитанията си към напитките: ))) , почти до лятото... Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 11 Окт 2005 21:06:10 » Отговори с цитат върни се горе

Много е свежо, vitsavia, много ми допадна. Smile

два стиха на Атанас Далчев

ЕСЕННО ЗАВРЪЩАНЕ

Мойто есенно скръбно завръщане
подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.

Колко много години са минали
по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!

Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.

А през техните клони запречени
вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
-------------------------

ЕСЕН НА КЕ ВОЛТЕР


Изстива медлено кръвта
и слънцето изгубва сили;
под бързите автомобили
изхвръкват птички и листа.
Отново скитам аз невесел.
Какво ще кажеш ти, сърце?
Тя е все тази скръбна есен
и тук, в Париж, на Ке Волтер.
Картината е все една:
вида й тъжен не изменят
ни плаващите върху Сена
широки маслени петна,
ни мостовете, чийто свод е
опушван вечно от дима
на толкоз много параходи,
нито крайбрежната стена,
където този миг във здрача
седи разчорлено момче
и гледа как до него скача
на две нозе едно врабче.
Трепери голото дърво,
разтърсвано невем от спазми,
и моето сърце е празно
като напуснато гнездо.
Какво да искам? Вехне всичко:
и сенчестите дървеса,
и книгите на букиниста.
Шуми стъмената река
и като времето тече;
би казал, с нея ще отплуват
стената, зданията, Лувър,
момчето, сивото врабче.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 12 Окт 2005 04:58:15 » Отговори с цитат върни се горе

Наистина ли си отива лятото...



Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Лятото ме гледаше.
С очите си отново ме целуваше.
А вятърът се блъскаше във роклята,
прегръщаше нозете й, докосваше
по устните й сянката на залеза
и цялата неспирно я люлееше -
завиждаха му може би ръцете ми...
Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки -
в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите... Ний вечно се усмихваме.
И устните ни вечно са уплашени.
И вечно, вечно, вечно искаме
да задържиме за минута лятото.
Наистина ли си отива лятото?
Наистина ли? Бързо се притискаме.
И махаме с ръцете си... И гларуса,
и вятъра, и залеза тържествено
ще съобщят на всеки, че за София
със влака в десет си замина лятото.
По дяволите! Всичко е известно.
Известно е. Но все пак оставете ме
да се удавя в погледа на лятото.
Да ме вълнува беглото докосване
на медните й колене...
И в пръстите,
замрежили лицето ми изопнато,
да прозвучат тръстиките созополски.
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...

Ах, лятото
не искаше да си отиде...

Христо Фотев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
BlackCat
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив

МнениеВъведено на: 16 Окт 2005 12:32:09 » Отговори с цитат върни се горе

Ровейки насам-натам, си харесах едно такова "есенно" нещо Smile

ДЪРВЕТАТА СИ СКУБЯТ МИГЛИТЕ
в гримьорната на скоротечна есен.
Танцьор, нетърпеливо стигам
изтръпнал, твоя лунен глезен.

Навръх короните об/есен/о
издъхва циганското време -
О мисъл в гроздобер унесена
попий стаеното у мене!

Поети,
нека ви налея вино
/поне това ми разрешете/ -
Вечерята отдавна е изстинала,
а с тайните нахранил съм конете ви.

Николай Павлов

_________________
BlackCat
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
Shemet
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 04, 2005
Мнения: 11
Място: Мухтана

МнениеВъведено на: 19 Окт 2005 13:08:33 » Eто още едно стихче по темата и дано се хареса... Отговори с цитат върни се горе

Есен

От севера полека, лека
се спусна с тихи стъпки есента,
обагри във пастел пътеките
и до всяко дворче спря.

Нашари листите във жълто,
другаде обрули клони,
с вечерите хлад нахълта
и по паважа листите подгони...

Наниза жиците с мъниста
и песен птича от небето,
синигерчето прелетя да чисти
и ширна се във плод полето.

Закътах си тъгата на дълбоко
по веселите летни дни,
по тучните ливади на високите,
обвити в маранята планини...

Небето оплоди се с птици,
поели хилядолетни бъднини,
засвири вятъра във жиците
и опустяха хълмове и рътлини.

Селата сгушиха се, хлопнали врати,
дворчета изпълниха се с шума
и в очакване на пролетните дни,
която с повея ,капчука ще ни извести![/color][/size]
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com