Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 3
Всичко: 424

Онлайн сега:
:: rosi45
:: Iony_ada
:: pastirka

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Есенна поезия
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
daik
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 07, 2003
Мнения: 268
Място: София

МнениеВъведено на: 07 Сеп 2009 16:10:57 » Николай Лилиев Отговори с цитат върни се горе

Кръгозори надвесени

и сплътени тъми.

Ръми,

есен е.

В глухи жалби унесени,

ние бродим сами.

Ръми,

есен е.

Н. Лилиев
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
joy_angels
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 28, 2007
Мнения: 900

МнениеВъведено на: 07 Сеп 2009 19:26:49 » Re: Николай Лилиев Отговори с цитат върни се горе

daik написа:
Кръгозори надвесени

и сплътени тъми.

Ръми,

есен е.

В глухи жалби унесени,

ние бродим сами.

Ръми,

есен е.

Н. Лилиев


Недостижим е Лилиев! Благодаря ти, че напомни този стих, daik!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
bilkarkata
Гост





МнениеВъведено на: 09 Сеп 2009 22:41:13 » Наистина Отговори с цитат върни се горе

Бях позабравила Лилиев...
Хубаво напомняне... Laughing Laughing Laughing
Black_dog
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 02, 2005
Мнения: 38

МнениеВъведено на: 11 Сеп 2009 13:15:59 » Силвия Чолева Отговори с цитат върни се горе

На Елин

Обичам да се премествам каза тя
а той
Напиши го за мен.
Посвети ми това.
Тогава есента беше топла.
Есента довършва нещата.
Сезонът в който лятото
добива очертания.
Липсват контурите
но има безпределна яснота.
Да вървиш в листа до глезените
да отиваш наникъде
е същото като да говориш
по телефона и да гледаш
дърветата през прозореца.
Есента довършва нещата.
Очилата срещу оптимизъм
са забравени върху масата
книгите
стоенето на място
нито да се преместваш
нито да останеш така.
Октомври е филтърът на поетите.
Тогава болката не се обяснява.
Болката се съсредоточава.
Болката се приема
както дървото приема
червея или студа.
Есента довършва.
После идва зима.
После зимата свършва.
Приятелите се губят
отпадат приятелите умират
заминават.
Минусите срещу имената
стават повече от плюсовете.
Есента и нещата.
После сядаме да попушим
малко цигари
да обелим по някой плод
преди да го потопим до дъно
в чашите които
двамата пием във вцепенение
облакътени на есента.
Отдадени на пълнотата
си посвещаваме няколко часа
мълчание заедно.
Есента си свърши работата.
Нямам вече думи за казване.
Нямам болки за казване.
Имам само крехката топлина
на този следобеден месец
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
dandan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 22, 2007
Мнения: 403

МнениеВъведено на: 14 Сеп 2009 18:51:50 » Отговори с цитат върни се горе

ХРИСТО КЕ ПЕЛЛА


Попитах клена
какво е есен? И той
разлисти пламък.


Медът разпука
кошера на лятото.
Ранна есен жужи.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 30 Сеп 2009 23:00:43 » Честит празник на поезията в най-поезийния сезон - Отговори с цитат върни се горе

Въздишка

С душа към твойто чело, о, сестро - есента
пъстрее там с лунички и чезне в унес тя -
към скитащия свод на твоя поглед нежен
политам - сякаш в парк от тиха скръб премрежен
въздиша към Лазура бял предан водоскок.
… Лазурът на Октомври тъй блед и тъй висок
с едно униние безкрайно и агония
на шума в мъртвата вода, където гони я
тих вятър и начупва студения кристал
и жълто слънце тегли лъча си изтънял.


Стефан Маларме

Превод от френски: Кирил Кадийски
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 14 Окт 2009 04:30:14 » Re: Уточнение:) Отговори с цитат върни се горе

spirit написа:
Благодаря на Марта и на vitsavia, че изровиха и поотупаха от прахта стихотворението ми "Есен на село"! Трябва да уточня, че spirit и Фрейя са едно и също лицеSmile.


Ех, че хубава есенна поезия пише това Нели бе! Ето още нейни:

Есенно

Тази тиха привечер есенна
утаи всички думи у мен.
Не, не нося в душата си песен
и в очите ми няма небе.
Уморени под кожата вените
посиняло и тежко туптят.
След безумното лятно броене
часовете в сърцето ми спят
и сънуват дръвчета кайсиеви
как ме пръскат със жълт аромат,
как целува ме плахо по шията
влюбен в мен до ушите хлапак.
Не, не искам от тебе признания,
подариха ми вече звезди,
нощем звездно просветват ми раните,
издълбани от лунни лъжи.
Мълчаливо помилвай косите ми
и ръката ми хладна вземи,
есента по лицето ми стича се,
с устни топли попивай я ти.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15997

След лятото

С бодлив осил от нивата на август
ще се задави лятото пресипнало
и в сухото му гърло ще потъне
безгрижието на смеха ни сипкав.

Ще се завърнем в кожите си бели,
притихнали, добри и уязвими,
и ще заглъхва шепотът на кея
в сърцето като в празна раковина.

Във думите ще ровим за утеха,
и ще се молим да ни изтълкуват
защо, ранени от суетна цветност,
душите ни за пясъка тъгуват.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=33490

Спешно

(или летни копнежи в студената есенSmile

Да, нещо май от релсите излезе.
След него хукнаха добрите нрави.
Наболо чувство дръзко се изплези,
и разумът се възмути безправен.

Бълбукна свежо весела наивност
и бизнес ритъмът ми се изгуби.
Неделята небрежно ми намигна.
Прииска ми се спешно да се влюбя.

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=37107
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 14 Окт 2009 09:09:08 » Отговори с цитат върни се горе

[quote="Marta"]Ето един текст на ЛюбЕ, ще ми се да мога да добавя и линк към песента, но никак не съм веща...Само опитах да го преведа.

Берёзы

Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят
И листву так печально кидают.

Я пойду по дороге, простору я рад,
Может это лишь всё, что я в жизни узнаю.
Отчего так печальные листья летят,
Под рубахою душу ласкают?

А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с берёзки упал на плечо,
Он как я, оторвался от веток.

Посидим на дорожку, родная, с тобой,
Ты пойми, я вернусь, не печалься, не стоит.
И старуха махнёт на прощанье рукой,
И за мною калитку закроет.

Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего хорошо так гармошка играет?
Пальцы ветром по кнопочкам враз пролетят,
А последняя, эх, западает...

А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с берёзки упал на плечо,
Он как я, оторвался от веток.

и вече линк към песента :

http://www.youtube.com/watch?v=qd4y0dtXOyw&feature=related


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Marta на 25 Окт 2015 15:42:36 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Vaia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 04, 2009
Мнения: 100

МнениеВъведено на: 23 Окт 2009 17:00:01 » Отговори с цитат върни се горе

Marta написа:
Ето един текст на ЛюбЕ, ще ми се да мога да добавя и линк към песента, но никак не съм веща...Само опитах да го преведа.

Берёзы

Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего белоствольные всё понимают?
У дорог прислонившись по ветру стоят
И листву так печально кидают.

Я пойду по дороге, простору я рад,
Может это лишь всё, что я в жизни узнаю.
Отчего так печальные листья летят,
Под рубахою душу ласкают?

А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с берёзки упал на плечо,
Он как я, оторвался от веток.

Посидим на дорожку, родная, с тобой,
Ты пойми, я вернусь, не печалься, не стоит.
И старуха махнёт на прощанье рукой,
И за мною калитку закроет.

Отчего так в России берёзы шумят?
Отчего хорошо так гармошка играет?
Пальцы ветром по кнопочкам враз пролетят,
А последняя, эх, западает...

А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с берёзки упал на плечо,
Он как я, оторвался от веток.


Брези

От какво ли в Русия тъй брезите шумят,
а и как белостволите всичко разбират?
Прислонени край пътя под вятър стоят
и листата си пръскат с печал, без да спират.

Аз вървя си по пътя, не гледам назад,
може би туй е повече, отколкото трябва ми -
от какво ли листата тъй печално летят
и под ризата сякаш душата погалват ми.

На сърцето отново мъчително мъчно е,
и отново, отново без отговор бродя ,
а листче от брезичката кацна - отлъчено,
сиротинче - като мен е напуснало клона.

Да поседнем на тръгване, мила, със теб,
разбери - ще се върна, да жалиш не струва,
и старица помахва с прощален привет
и капаците дървени над прозореца втурват се.

От какво ли в Русия тъй брезите шумят?
От какво ли тъй хубаво свири хармоника -
на вятър ли пръстите по копченцата* летят
ах, последната, ех, отронва се...

На сърцето отново мъчително мъчно е,
и отново, отново без отговор бродя ,
а листче от брезичката кацна - отлъчено,
сиротинче - като мене напуснало клона.

* бутончетата от лявата страна на акордеона - предполагам,
ако има предложения по превода - моля Smile



Very Happy

От какво тъй брезите в Русия шумят
и защо белостволите всичко разбират?
Там,край пътя превити от вятър стоят
и печално листата си ронят, не спират…

Радостта от простора ме мами на път,
може би няма друго в света да позная.
От какво тъй печални листата кръжат
и душата под ризата галят?(ваят)

Пр:
И отново сърцето ми сякаш замря,
и отново без отговор стене.
От брезичка листенце на рамото спря,
лист отронен и той като мене.



Да поседнем, любима, не гледай така,
не жали, ще се върна след време.
През стобора ще махне старица с ръка,
ще затвори вратата след мене.

От какво тъй брезите в Русия шумят
и хармоника толкова хубаво свири?
Изведнъж пръсти вятърни ще прелетят
после ехото ще ги сподири.

Пр:
И отново сърцето ми сякаш замря,
и отново без отговор стене.
От брезичка листенце на рамото спря,
лист отронен и той като мене.

http://www.youtube.com/watch?v=G2dNF9fu7qM
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
daik
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 07, 2003
Мнения: 268
Място: София

МнениеВъведено на: 26 Окт 2009 06:48:22 » Поздравления Отговори с цитат върни се горе

Vaia написа:


Very Happy

От какво тъй брезите в Русия шумят
и защо белостволите всичко разбират?
Там,край пътя превити от вятър стоят
и печално листата си ронят, не спират…

Радостта от простора ме мами на път,
може би няма друго в света да позная.
От какво тъй печални листата кръжат
и душата под ризата галят?(ваят)

Пр:
И отново сърцето ми сякаш замря,
и отново без отговор стене.
От брезичка листенце на рамото спря,
лист отронен и той като мене.



Да поседнем, любима, не гледай така,
не жали, ще се върна след време.
През стобора ще махне старица с ръка,
ще затвори вратата след мене.

От какво тъй брезите в Русия шумят
и хармоника толкова хубаво свири?
Изведнъж пръсти вятърни ще прелетят
после ехото ще ги сподири.

Пр:
И отново сърцето ми сякаш замря,
и отново без отговор стене.
От брезичка листенце на рамото спря,
лист отронен и той като мене.

http://www.youtube.com/watch?v=G2dNF9fu7qM

Много хубав превод! Много!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 31 Окт 2009 15:44:04 » Пол Верлен Отговори с цитат върни се горе

itsis написа:
Есенна песен - Пол Верлен
/превод от френски - Кирил Кадийски/

Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал
невидим кинжал
в гръдта е.


И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.


Къде съм дошъл…
А вятърът зъл
като лист по земята
и мен в тоя свят
напред и назад
подмята.

Есенна песен(Autumnsong) и от Manic Street Preachers:

http://www.youtube.com/watch?v=qooEby0yjyE


и още един превод на същата песен на Верлен

ЕСЕННА ПЕСЕН

превод на Георги Михайлов

В есенний здрач
с протяжен плач
цигулка тъжна
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдържна.

И в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
Скръбта в сълзи
се разрази –
и горко плача

И гасна сам,
насам-натам
във вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен…



***
Вали спокойно над града.
Рембо

Сърцето ми е в плач,
тъй както в дъжд градът е.
Какъв печален здрач
в сърцето влива плач?

Звънти вода дъждовна
по стрехи и паваж.
В минута съдбовна
о песен дъждовна!

Защо ли ме боли
сърцето ли се къса?
Измяна ли? Дали?
Без повод ме боли.

Каква най-тежка мъка
е да не знам защо
без обич, без разлъка
сърцето ми е в мъка!

Превод на П. Симов

***
Тихо вали над града…
Рембо

Сърцето ми сълзи лее,
тъй както навън вали;
какво го срази, че зле е
и сълзи лее?

Звъни водата дъждовна
по стрехи и по стъкла.
За тая мъка отровна –
о, песен дъждовна!

Това е плач без причина
в едно ранено сърце!
Измяна? Уви – проклина
света без причина!

О, най-ужасната мъка,
че сам не знаеш защо –
без обич и без разлъка –
топиш се от мъка!

Превод на К. Кадийски



Скица от Париж

Луната обкова стените с ламарина
от цинк студен,
над стръмните стрехи димът от два комина –
огромно римско пет – зачеркна този ден.

Летеше вятърът и плачеше далече
като фагот,
гласът на котарак премръзнал се провлече
и бързо стихна под изцъкления свод.

А аз вървях вглъбен и мислех за Елада,
за Саламин,
с мен крачеха Платон и Фидий към площада
и мигаха край нас фенери с пламък син.

Превод на К.Кадийски


Nevermor

О, спомен, спомен, пак ли ме преследваш? Есен.
Лъчите стинат и под купола небесен
лети самотен дрозд, а из леса понесен
ветрецът листите отвява с жална песен.

Вървяхме двама – то бе дивен сън почти! –
с коси развени и отнесени мечти,
и най-внезапно чух гласът є да звънти:
"Най-хубавия ден не си ли спомняш ти?"

О, този ангелски, неземно-сладък глас,
като че сребърна камбанка звън разлива...
И бялата ръка целунах нежно аз.

Ах, колко дъхави са първите цветя
и колко трели – щом с усмивка боязлива
за свойто първо "да" отвори устни тя.

превод: Кирил Кадийски
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
double_dealer
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 06, 2006
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 25 Ное 2010 10:48:06 » Възможно е да го има някъде тук... Отговори с цитат върни се горе

... Но какво пък, нека си го припомним:

Из "КРЪГОВРАТ ОТ СПОМЕНИ"

На дядо ми

...........

----------------------

Стърнищата горят. Внезапно руква
пороен дъжд. И всичко се омесва.
Стебла и кал, в която въглен пука.
Димът разстила своята завеса.
В такива дни обичам да съм вкъщи
и да подреждам прашните си мисли,
и дядо казва: "Стига си се мръщил.
Виж как дъждът прозорците изписва.
Огледай се. Дърветата са жадни
след летните горещи дни и нощи
и затова дъждът навреме падна.
Чуй как земята тихо вика: Още!".
И хукна пак сънливият ми поглед
по мокрите стърнища и дървета.
Видях листа, които изнемогват,
ала танцуват лудо с ветровете.
Навярно тъй преборваха се с нещо
забравено от лятото и тъжно.
Тя - есента, прилича май на вещица,
готова всеки миг да те излъже.
През есента мъдреят всички хора
и аз си правя свойта равносметка -
дали напразни думи съм говорил,
била ли е душата ми зад клетка,
лекувал ли съм лесно свойте рани,
от зъл език нарочно причинени,
и колко хора с обич съм нахранил,
когато гняв бушувал е във мене.
Въпросите са много и е важно
пред гърбиците техни да си честен.
Една лъжлива дума щом изкажеш,
взривяваш пътя стар към свойто детство.
Потънал съм отново в свойте мисли,
а дядо ми усмихва се лукаво,
защото вижда как съм се улисал,
но този път ми казва само: "Браво!".
Навярно е разбрал какво откривам
зад есенното кално покривало.
Чернеят се ожънатите ниви,
над тях дъга криле е разпростряла.
И пак не може тя да ги обхване -
отдавна няма тук имоти лични.
Каква земя! И как да не прекланяш
глава пред нея. И да я обичаш.

---------------------

Орлин Дянков (1967-1990)
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
chergligan
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 15, 2008
Мнения: 12

МнениеВъведено на: 27 Ное 2010 23:04:39 » Отговори с цитат върни се горе

Есен

Най-силният вятър изсвири,
заплакаха късни цветя,
изтръпнаха голи баири
под шатрите на есента.

Земята под мене изстина
Под бряста посърнал се спрях,
под бряста на който години
на птици гнездата броях.

Привежда той клоните тъмни
и рони широки листа.
Едно листо падна в дланта ми-
при мене дойде есента.

Жеко Христов /1935-2003/
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 911
Място: София

МнениеВъведено на: 28 Ное 2010 15:55:50 » Отговори с цитат върни се горе

ЗНАК

Преди очи със лакът да затули
денят като смутено същество,
с една забравена в листата дюля
ти кимва обгореното дърво.

И предпазливо чувство ще укрепне.
Ще те обгърне много нежен взрив.
Тъй само в есента великолепна
понякога си блед и справедлив.

Но нека тихо грижите работят.
И здрачината в нощ да продължи.
Сега най- строгото дете- животът
с глава на коленете ти лежи.

Сега ще ти останат два- три мига
на дневната последна светлина
в това, че скромен краещник ти стига
да забележиш някаква вина.

И стегнал челюст, гръб напрегнал жилест,
изронил нокти в анапеста твърд,
да се спасиш във нечия немилост-
защото милостта съдържа смърт.

От утре още. Грижите работят.
Забравен плод в дърветата тежи.
И най- печалното дете- животът
за дрехата наивно те държи.

Стопли го под ръката саможива.
Издухай от косите му праха.
И нахрани го тайно и горчиво
с каквото ти остане след стиха...

Калин Донков
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Hunterszone
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 08, 2010
Мнения: 52

МнениеВъведено на: 30 Ное 2010 00:30:15 » Отговори с цитат върни се горе

Много ми харесва инициативата с публикуването на стихтворения на есенна тематика...Та аз ще публикувам нещо мое (казвам се Константин Дренски, за тези, които не са следили дискусиите около стихосбирката ми, за която бях писал във форума), което съм публикувал и в профила си на сайта, но впоследствие претърпя почти незначителни стилистични промени.

ПРЕДЗИМЕН БЛЯН

Ваят вече комините
в бледи скулптури дим.
Есен стели в камините
своя шарен килим.

В декемврийския мраз
в тях ще креят борините.
Със тъга от искри,
пак по радост отминала.

Бледолунен – до син,
сърпът тук ще застине.
И ще жъне безспир
до зора медовинна.

Под стрехите ще спим,
ще утъпчем пъртина.
С топъл дъх ще свестим
свое собствено име.

Ще се слеят във лик
огнените езичета,
ще разцъфнат във миг
снежнобели кокичета.

Дотогава – трептим
със телце нискостеблено.
Слънчев лъч ни прегръща –
може би за последно.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com