Мнението ви за текстовете на песни в радиоефира- дразнят ли?

Изгубената невинност на българския поп: от Мишо Шамара до "Скакауец". В ефира текат много глупости, но остроумието и чувството за хумор донякъде оправят нещата

/един текст на АНИТА ДИМИТРОВА /

"Сигурен съм, че моите текстове един ден ще се учат в училище. Едновремешните рапъри са били Христо Ботев, Смирненски. Има много общо между биографиите на Тупак Шакур и Ботев. И двамата са убити. Тупак има парче "Скъпа мамо", Ботев - "Майце си". Пеят за едно и също. И Яворов има стихотворение за секса. Но ние ползваме новия жаргон."
Това го каза пред един български вестник Михаил Михайлов. Михаил е от Варна, по-известен сред широките народни маси и най-вече сред техните деца като Мишо Шамара. Горе-долу по същото време същият Мишо пееше:
"Широки дънки, кърпа на главата, мой
с пари в джоба отново съм в колата, мой
аз съм боклук бе мой, не съм герой
...
За всички пи.ки с нас в играта
А-а, да си отварят краката Лапай и се потапяй..."
Чиновници от МОН, време е да пренапишете учебниците.
----
На всички обложки от дисковете на Мишо, Конса, 100 кила, "Ъпсурт", Спенс, Слим и себеподобните им пише в едно квадратче: "Родители, внимание, непедагогическо съдържание". Етикетът е заемка от западните им колеги-рапъри, които рецитират нецензурни текстове вече десетилетия. На касетките с чалга обаче, виж, не съм видяла да има такъв.
Това, от една страна. От друга, като се заслуша човек в радио- и тв ефира, там сексуални пожелания по адрес на майки, баби, гимнастички и други създания от женски пол като че ли не преобладават. (Комуто трябват, си ги търси на нарочна честота - поне са канализирани и лицензирани.)
Обаче такива глупости бълват тонколоните, такива лирически безумия и слаботокови мозъчни импулси, че да ти дожалее за времето, когато българската музика беше тръшната в клинична смърт на шосето между естрадата и попа. То, вярно, и Роби Уилямс, и "Ред Хот Чили Пепърс", и "АББА" не са титани на словото. Ама английският някак по го бива за тая работа, по-благозвучен и по-фин е в замаскирането на поетическата немощ на звездите от сцените...
Както и да е. Хубаво е, че българската музика живна, че в ефира и по клубовете се пее на езика на Ботев и Вазов, че се раздават музикални награди и че има някаква надежда някога, някъде родната сцена да се превърне в интегрална част от световната.
Обаче текстовете й са достойни директно за планираната от президента Буш колонизация на Марс!

"Слънце ще изгрее и във кучия, кучия гъз... дааа, гъз"

Ето това беше една от фразите, с които започна рененансът на българския поп. На финала на изминалия век всички си тананикаха едно парче на "Уикеда". Парчето се казваше "А ние с Боби двамата пием кафе". Беше в стила ска - жизнерадостен, купонджийски, донейде остроумен. "Уикеда" имат и по-добри текстове - като тоя за "уискито с фъстъци и от време на време бадеми". Даже цитираха в своя песен оня стих на Ботев, дето го пише с ей-такива златни букви в Сорбоната... Но с добрите текстове не прокопсаха. Други са песните, които днес тийнейджърите знаят наизуст.
Най-лесен и пресен пример са, разбира се, чаровният дует "Каризма". Безспорно красиви и талантливи, макар често да не се разбира кой точно от двамата е жената, те пишат текстове като:
"Някой отвън, някъде там чака.
На някой друг помага ли някой?
Ще избягам ли от теб? Ще избягам ли от теб?
Ще избягам ли, бягам ли, бягам ли или към теб?"
Много интересна синтактична конструкция, да ме прощават Миро и Галя. Едно време в учебниците по български език по-други бяха... Или:
"Липсвааааш, и начина,
по който нежно ме обичаш,
колко ми липсваш сега...
Е, поне е за любов текстът, не е за чукане. Eто ви още един много хитов текст за любов.
"Кажи ми, кажи ми.
Лъжи ме, лъжи ме.
Бъди до мен, бъди до мен.
Лъжи ме, лъжи ме"
Сетихте се - това е дуетът на Руши Видинлиев с актрисата Карла Рахал, впрочем към него бе заснет един от най-добрите български клипове в последните години. И Карла е добра актриса, можете да я видите в Народния, и Руши е добро момче, само че

това не е стих, ами е боза

Добре, че тийнейджърите не използват текстовете на тия песни, за да се обясняват в любов. Сега се обясняват с sms-и и те май приличат повече на текстовете на рапа, като стана дума...
Ето впрочем какво раждат мозъците на фенките. Преди година-две една от най-професионалните български попгрупи - "Д-2", записа парче по текст на студентката Миглена Георгиева. Тя бе избрана с конкурс. А парчето се казваше "Аз и ти":
"Вървиме двама боси, Аз и Ти,
по пясъка така горещ, вървим.
Студена лимонада носиш ти
и търсиш моите очи."
Не се знае какъв цвят са очите на Миглена, но буди учудване откъде едно 20-годишно момиче помни лимонадата - тази фанта фиеста на развития социализъм. По-любопитното в случая е, че освен да предизвиква пръски жлъч и пристъпи на ирония в по-претенциозни списания и вестници, този текст вдъхнови самата група за... продължение. То пък гласи така:
"Аре да ходиме на море,
сол, пясък, лимонада, дълги дни
да бъдем боси аз и ти
..
"Заеби. Добре, да поговорим за жени, после остава да попеем за коли и вече времето изтече. Човече". .. Мили мишлета, вий сте добре, аз ви целувам, идвам да потанцувам. Д2 и Део, две напред, две напред.
.. Плажа е където голо е дупето, аре да ме вземете и мене на морето"
В "Епизод 2" на "Д-2" участваше и иначе симпатичната тв звезда Део. Боже, колко мъка има по тоя свят, боже...
Въпреки това в България се раздават

награди за най-добър текст на песен

Това предполага, че не всичко, що тече в ефира, е ужас и безумие. Миналата година, например, статуетката на "Мело тв мания" за най-добър текст я спечели песента "Син талисман" на София. Коя е пък тая София, ще питате. И с право. София е едно симпатично момиче от Перник, което има всичко на всичко две песни. "Син талисман" й беше първата. Тя обаче е светъл пример за "хитмейкинг" в българския поп. Както в Америка Куинси Джоунс, Даян Уорън и "Нептюнс" пишат и продуцират на куцо и сакато, така дебютантката имаше мелодия от Момчил Колев (екс-Дони и Момчил, сега един от най-успешните наши композитори на попмузика) и текст от Ина Григорова (екс-"Егоист", ексговорителка на БНТ, сега май в Америка).
Пак е сълзлива романтика, но някак по-друго е:
"Всеки спомен гаси се на тръгване,
за да пазим любовта от щети.
Дали бяхме аз и ти
сбор от телата си?"

Има още няколко жени, написали свестни текстове

за поппесни - Ваня Щерева, Христина Стоянова... Любо от "Те" също пише, ама по-добре да се концентрира върху музиката. Хубавелките от "Антибиотика" например направиха бум с парчето си "Няма как" и заради игривия текст на поетесата Ина:
"Чух че имала стил,
от познати разбрах -
не понасяла дим.
С тебе нежна била -
сякаш аз пък не бях -
и не носела грим..."
Тия дни "Антибиотика" направи нещо като римейк, който се казва "Има как" и има бая скъп и ефектен клип със сериозен автопарк. Обаче текстът му е - 11-годишната ми племенница би се срамувала да го включи в ученическия си лексикон, чини ми се....
"Не казваш нищо пак,
мълчиш, потъваш в мрак,
дори не даваш знак,
аз казвам - има как!"
Голямата поезия не става за песни, смятал Йосиф Бродски. Но и стихотворното дилетантство не е добър изходен материал за добра песен. Едно време добри текстописци бяха Михаил Белчев, Георги Минчев, Александър Петров... Хубави текстове за песни направиха и поетите Георги Константинов, Павел Матев, Иван Ненков...
Днес поетите не се занимават много-много с музика. Надежда Захариева, например, намери хляб в чалгата - ама какво пък, лошо няма. И незаменимата ни Миряна Башева сътвори "Живот без грях" на фолкзвездата Бойка Дангова... Така че попзвездите остава сами да си пишат текстовете. И ето какво се получава: надежда има.
Тя обаче не се казва Михайлова, а носи две бая странни имена: "Ъпсурт" и "Хиподил". (Преди години бяха много нашумели и "Обратен ефект" с майтапчийските си "поеми" "За Марчето" и "Моля ви, мадам". Те обаче първо западнаха, после се разпаднаха.)
И с двете групи случаят е от интересен, по-интересен. От една страна, "Ъпсурт" са рапъри. Ицо Хазарта и компания имат доста

рими, от които би се изчервил и шофьор на ТИР

по линията Истанбул-Букурещ. Те обаче са толкова остроумно и игриво поднесени, изпети като скоропоговорка и със съответната музикална опаковка, че започвам да прощавам на оня баща, който преди две-три години беше завел на фестивала "Рокексплозия" в Бургас 6-годишната си щерка. Специални гости на сцената бяха "Ъпсурт" и момиченцето куфееше яко на раменете на татко си, който изглежда хич не се смущаваше от речника на Ицо, Шлеви и бат'Венци...
За уникалния живот и творчество на "Ъпсурт" вече имахте шанса да прочетете преди няколко седмици в съботния "Сега", но не може лесно да се устои на изкушението да се цитират няколко ключови (и съвсем цензурни) фрази на уличните поети. "Виж са, играя либеро,
май не ме разбра, говора примерно."
...
"Бавно танго за моя бял дроб,
Дал бог добро, но кой е ял боб?"
...
"Песни, танци, мацки, ласки
как беше "се ла ви" на испански?"
Апропо, тъкмо "Ъпсурт" бяха хората, които спечелиха споменатата награда за най-добър текст на "Мело тв мания" само преди няколко седмици. Това те направиха с "И твойта майка също" - дует с далеч по-изисканата Белослава. Афинитетът й към триото не е случаен - все пак, "Ъпсурт" са единствената рапгрупа, изучена в НГДЕК!
"И твойта майка също" беше парче, записано към едноименния мексикански филм, което мигновено се превърна в огромен хит. И има защо!
"Не знам във кой момент ще взема сопата,
в Тихуана ли да гоня антилопата?
Sunset Boulevard не е "Гурко"!
Зад Ботевград не е Акапулко. Евала, Азис, евала блендо - по-малко Пижо, повече Пендо!"
Не знам дали сте чули или чели, обаче днес, в събота, "Ъпсурт" и Белослава ще пеят в Народния театър... Е, вярно, не в голямата зала с позлатата, а в клубчето, отворено в едно от някогашните фоайета... но самият факт е показателен!

Не толкова гладък бе пътят към славата

за "Хиподил". Подобно на "Ъпсурт", чиито корени могат да се търсят в гимназията за древни езици и култури, и тая група е създадена в елитно училище - Софийската математическа гимназия, през далечната 1988 г. След като ожънват лаврите сред връстниците си с първите си три албума "Алкохолен делериум", "Нек'ъв ужас, нек'ъв ад" и "С гол в ръката... с текстовете си "Хиподил" си навличат гнева на самото Министерство на културата. При това много преди Абрашев да се настани там!
Издаването и разпространяването на скандалния "Надървени въглища" е забранено най-официално от Министерството на културата, а срещу групата е заведено следствено дело за разпространение на порнографски текстове. Въпреки - или може би тъкмо поради - апокрифния нюанс една песен от този албум обаче става истински хит. Едва ли сте забравили култовото "Бааате Гойко, ти си мъж....", с което и до днес бъзикат ген. Бойко Борисов...
След дълго затишие "Хиподил" се завърнаха с гръм и трясък - и този път без забрани - с култовото парче "Скакауец". Вдъхновено от някои особености на локалните наречия в Пернишко, то се превърна в най-големия хит на 2003-а и все още често звучи наоколо. Кратка извадка е достатъчна да се види фундаменталното му значение:
"Нема да се пуашиш, копеуе!
Сеуенин с куело, куебуйв,
с теуефон
Кеуеме!!
Загуедах се, миуо мишуенце, ха-ха
Ауангуе - не е зуе
Петио еуемент
Няма да се пуашиш к-оопеуе
Уиуипут, с интеуект, с убуекуо
в куектив
Уебуебия
Няма да се пуашиш копеуе
Айде мойто момче,
айде кажи го пак, знам че го желаеш
Тебе не ти требва жокер, ти си от там
You can do it!"

Е, вярно, не е много сериозно. И за читанките не става. Обаче кой иска в колата на път за работа да слуша теорията на относителността или даже Химна на Република България?

Права е жената, почти не останаха текстописци. Но пък има "ретро" радио и радио "едно", на които лично аз наблягам. А за "и твойта майка също", ми пък харесва ми тая песен, забавна ми е. Като за песен, създадена с цел открито комерсиална - да продаде добре филма - е много успешна.
А ми харесват донякъде текстовете за песните на Ирина Флорин, не се сещам сега кой и ги е писал, не всички разбира се, някои. И тези на споменатата Ина Григорова. А и последния текст на "Каризма" - "Минаваш през мен".
Но в никакъв случай не мога да ги сравня с текстовете на песни, които сме пускали в тема "Шлагери" - по стихове на Павел Матев, Борис Христов, Миряна Башева, Н. Йорданов и много други добри автори. Дума не може да става за някаква сравнимост.

ХуЛитер Записан(а): Dec 11, 2003 Мнения: 9

От цялата статия ми става ясно най-вече, че жената нещо е нервна. Въобще не ми харесва тонът на статията, сега просто напук ми се иска да седна да извадя още толкова примера за страхотни съвременни текстове и да разгледам поне част от цитираните в съвсем друга светлина. Evil or Very Mad

ами дерзай Smile

Аз лично подкрепям всички до някъде.И въпреки всичко не мисля,че ние сме хората,които трябва да съдим този или онзи...Има-направил,станал хит-без спор!То е ясно,че не на всеки ще се хареса,но самите резултати са показателни...А и това,че си излагаме мнението не значи,че трябва да приобщаваме към него...Във всяко нещо си има смисъл и логика...Ако обаче този или онзи не може да го почувства това чий проблем е? Rolling Eyes

Аз лично поставям първи отговор от анкетата.И знаете ли защо?Защото днес се казват нещата пряко,ясно и без заобикалки и човек може да добие реална представа за всичко заобикалящо го...Защо трябва да се напъва ме да сме интелигентни и да казваме думи , които не са присъщи за говора ни само защото така трябва?Та това ни прави фалшиви...Нима искате да плъзне епидемия от фалшифи хора?Аз лично предпочитам тези текстове с точно тези открити хора,които имат смелостта да изкажат истината такава каквато е!..

Пък аз и без друго си уважавам само "Черно фередже", "Хиподил" и "Ъпсурт", така че нямам от какво толкова да се оплача. Вярно е, че повечето текстове на песни по нашенско са крайно несмислени. В тоя ред на мисли: наскоро чух по "Хоризонт"-а някакви ужасии на някого си Христо Кидиков от Пловдив. Крайно бездарие!!! Нещо като късна Лили Иванова, но без подплатата на някогашната й слава. Глас няма, текст няма, мерак - голям.
Може би заради всичко това в тайфата сме го ударили на поовехтелки пънкарии.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите