Георги Константинов - интервю

Прочетохте ли в Словеса?

...Х.Л. - А тази ситуация променя ли се по някакъв начин от възможността всеки автор да публикува своите произведения, стига да събере необходимата сума да плати разходите по издаването в някое издателство, паралелно с безплатното публикуване в интернет?

Г.К. - Това също е един по-сложен въпрос. Ситуацията, за което намеквате, е създадена от факта, че е разрушена йерархията на ценностите и не е построена наново, не е изградена отново. Тази йерархия е веднъж разрушена - преди десет-петнадесет години и след това не се възстановява. Когато има една относително ясна подредба на ценностите, много хора не биха посмели да си издадат своите литературни опити, като знаят, че в литературата съществуват такива автори, като, да кажем, Валери Петров, да не споменава други имена. Не бих посмял, а и не бих хвърлил свои собствени средства за да занимавам хората с това, което и самият аз усещам, че не е на много високо ниво. А тъй като сега няма критерии, много подобни автори всъщност, сравнявайки се с други посредствени автори, си казват „Защо да не издам и аз?“...
...А интернет е просто друга планета. Там много хора публикуват без да им струва нищо. Аз знам много автори, които там са си направили файлове. Където разказват велики неща за себе си (смее се)...

"Големите" сякаш не оценяват възможностите на Интернет?!

с навлизането ни в Европейския съюз възможностите за самоиздаване ще се снижат тотално.
Не случайно вече само ограничен брой печатници имат право да дават ISBN на направената от тях книга.
До края на 2004 година нещата стояха по друг начин. Всеки си плащаше такса в Народна библиотека и можеше да получи межд. стандартен номер на книгата, която финансира от своя собствен джоб. Политиката на издателствата отдавна пет пари не струва. На пръсти се броят достойните. Колкото до авторите- един Валери Петров независимо, че е голям автор не смеят да го издават току тъй. Пет приказки представяна на един от последните панаири на книгата беше субсидирана от МОН. Е, това какво говори?
Лично на мен, че издателствата не залагат на български автори. Било то и добри. И добрите трябва да извадят пари от джоба си или да намерят спонсор. Това е истината. Голата истина в нашата тъжна държавица.

Rolling Eyes

Колкото до посредствените автори
няма да цитирам имена, но преди години преди 1989 г. имаше автори които ги издаваха, преиздаваха, пре-преиздаваха, а не може да се говори за качество на написаното от тях. Дори имаше автори които ни затрупваха с количества, а не с качество. Така че, и това е въпрос на гледна точка.

Уважавам всяко мнение, защото всеки човек има право да каже какво мисли по наболял въпрос, и нека не забравяме че днешните ценности зависят от нас.

Това си е наболелият въпрос за "качествената литература".

Опре ли въпросът до пари - забрави за качеството. Книгата е стока и трябва да се продаде. За малцина тя е "особен" вид материя. Обикновено се намира по антикварните сергии на срамно ниски цени,но слава Богу! (Все давам за пример Блок, изд. световна класика, за 1.50лв) Е, има и ново мегакачество - ОДИСЕЙ 40лв - бързайте, че свърши!
Не прави чест на големи писатели да споменават с носталгия миналите времена с насадената си ценностна система. И тогава се публикуваше доста шкарт, псевдо-класика и т.н. и то преминали през няколкостепенна редакторска мрежа. И колко млади таланти се лансираха тогава, дето така и не изгряха. Само че тогава "съображенията" бяха други: идеологически, партийни, шуро-баджанашки... Сега са парични, рекламни, демонстрация на възможности. След като всеки може да издаде - значи въпросът с качеството отпада.
Интернет безкрайно улеснява процеса - тук и пари не се искат. Гласовете и оценките се докарват по всякакви начини. Всеки напън се публикува и оценява...
Не може вече да се разчита и на оценката на "публиката". Без да обиждам никого, аз също съм част от публиката, но тя доста изпростя. Азис пълни стадионите, а театрите и оперите са празни...

Така че трудно е да се даде оценка за "качествена литература". Най-малкото въпросът дълго ще стои отворен, да не кажа завинаги.

Мисля си, "качественото" узряване на един автор донякъде се подразбира и по това - сам да си слага бариерата пред напъните.

Големите, без кавички, много добре разбират интернет и всичко, което казва Константинов е вярно. Който твърди обратното... просто, как да кажа, не е разбрал смисъла на горния цитат.

Едноо време редакторите слагаха бариери за издаване.
Сега останаха само финансовите бариери.
Интернет премахна всички бариери.

Може би наистина трабва сами да си ги слагаме.

dara33 написа:

Не случайно вече само ограничен брой печатници имат право да дават ISBN на направената от тях книга.

Много глупаво и неточно изречение.
Печатниците не дават никакви номера на книгите, освен при приемане на поръчка, някои от тях, но това е номер на поръчката, а не на книгата.
ISBN няма нищо общо с печатниците, това е Международен книжен номер и той се дава от съответната организация в съответната страна. В България това става в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Сам по себе си той също е пореден номер и няма никакви ангажименти с качеството на книгата. Напоследък дават ISBN и на електронни издания. С това те не стават по-истински или по-добри.
Не знам за случай печатница да е отказала отпечатването на книга без такъв номер.
Никой не се стреми и не би могъл да се стреми да ограничава даването на такъв номер. Той се дава безплатно и за всички печатни издания. В депозита на Народната библиотека приемат и книги без ISBN.
Книгите издадени допреди 15 години в България нямат такъв номер, но това не ги прави по-слаби или по-малко книги.
Много от издаваните и сега книги нямат такъв номер, но това не ги прави автоматично лоши. Няма нищо общо и с продажбите. Например една от книгите, които аз съм правил през последните години е без такъв номер и с продадени 1000 бройки тираж. Не е важен номерът, а качеството на съдържанието.
Аз рядко обръщам внимание на ISBN-a на една книга, интересува ме авторът, тематиката, съдържанието, оформлението. Както и когато се запознавам с някой не го питам кой му е ЕГН (единен граждански номер), а как се казва и какъв човек е.

но тази информация за межд стандартен номер имам от НБКМ,
а не съм си я измислила своеволно доколкото знам също така този номер единствено е от значение във връзка с авторските права това е знам че книги се депозират и без такъв номер
провери си информацията когато някой автор си плати в печатница тя прави книгата, а номер можеше да се получи от НБКМ
Това вече не е така
Само определени печатници имат правата да получават такъв номер и разбира се издателствата, ако такова те издава. Ако не можеш да намериш информация а искаш мога да ти предоставя списъка на поне 10 печатници, които дават ISBN.
На мен лично ми бе обяснено, че това се прави с цел да се ограничи самизадаването.
Ако нещо съм сбъркала, значи са ме излъгали там, а това не го вярвам!

"Не знам за случай печатница да е отказала отпечатването на книга без такъв номер. " ммм
Разбира се, че не отказват нали човек си плаща за да им свършат работа. Това е естествено.
Никога не съм твърдяла подобно нещо Мартине.
А и никога не съм твърдяла, че книги без ISBN са лоши. Явно не сте ме разбрал г- н Митов.
И в какво ми е неточно изречението?
Просто това е факт от днешната действителност.

Rolling Eyes

* Необходими документи за влизане в системата на ISBN:

- копие от съдебната регистрация на издателя, което остава в архива на националната ISBN агенция и с това се гарантират правата му върху заглавието и ISBN в рамките на системата;

- удостоверение за актуалното състояние на фирмата / издателството и др.;

- квитанция от платена такса за издателски код (5 лв. - платими в Данъчна служба "Оборище" - Републикански бюджет БИН 7301350007; Росексим банк, банков код 32093208, сметка 3081500405, София).

* Необходими документи за регистрация на отделните издания:

При получаване на ISBN за всяко издание се попълват бланки, които прилагаме:

- Регистрационна карта за присъждане на издателски идентификатор (код);

- Регистрационна карта за присъждане на ISBN за издание.

Б. За присъждане на ISSN

* Необходими условия за влизане в системата на ISBN:

- заглавието да бъде уникално;

- издаден първи или следващ брой на периодичното издание;

- при промени (подменени, добавени или премахнати думи; промяна в реда на думите; промяна в наименованието на издателския колектив, когато е част от заглавието; промяна в езика на заглавието - от кирилица на латиница и обратно) в заглавието на изданието се присъжда нов ISSN.

* Необходими документи за регистрация на ISSN:

- ксерокопие от съдебната регистрация на издателя, посочен в периодичното издание, което остава в архива на националния ISSN център и с това се гарантират правата му върху заглавието и ISSN в рамките на ISSN агенцията.

Съдебната регистрация трябва да е издадена след 2000 г. Когато случаят не е такъв, се изисква и

документ за актуално състояние на фирмата.
При промяна на издателя в периодичното издание се представя и:

нотариално заверен документ за прехвърляне на правата върху изданието.
Присъдените ISBN и ISSN са:

основа за образуването на баркода;
обвързани със Закона за задължителното депозиране.
Предоставяме на вниманието на автори, редактори и издатели образците, които трябва да се попълват при Регистрация за присъждане на издателски идентификатор (код) [html; doc] и Регистрационна карта за присъждане на ISBN на издание [html; doc].

http://liternet.bg/publish9/eangelova/otgovori.htm

http://liternet.bg/publish9/eangelova/isbn.htm

Тук има информация по въпроса за кодовете.
Но всъщност май не това беше въпроса Smile

thebigplucky написа:

Тук има информация по въпроса за кодовете.
Но всъщност май не това беше въпроса Smile

Всъщност темата май изобщо не е за ISBN.

Не искам да коментирам повече за ISBN, каквото имаше да казвам го казах. Ти също си вмъкнал цитат от правилата, които по никакъв начин не обвързват международния книжен номер с определени печатници.

Само една забележка:

Цитат:

* Необходими условия за влизане в системата на ISBN:

- заглавието да бъде уникално;

Става дума за ISSN, не за ISBN.
Не може някой да иска уникалност на заглавието на книга.
При книгата уникален е номерът (ISBN), който е комбинация от кода на държавата, издателството, пореден номер на изданието вътре в издателството и контролна цифра.
ISSN е за периодични издания и всъщност номерът представлява кодирано самото заглавие. И в този случай естествено трябва заглавието на периодичното издание да е уникално, защото в противен случай и ISSN би се повтарял.

В интернет подобно нещо е излишно, тъй като тук уникалността се получава от уникалния уеб адрес (и IP адрес). Няма как два сайта да са с адрес hulite.net, например.

chocolate написа:

Едноо време редакторите слагаха бариери за издаване.
Сега останаха само финансовите бариери.
Интернет премахна всички бариери.

Може би наистина трабва сами да си ги слагаме.

За мен темата тръгна от интервюто. Директно се намеква, че навремето е имало критици и редактори и те не са допускали слаби произведения, а сега всеки може да прави каквото си иска и да публикува където и както си ще, т.е. публикуват се слаби произведения.
Аз съм на позицията, че и преди се публикуваха слаби произведения, въпреки редакторските мрежи, а имаше и случаи с кадърни писания, които се връщаха. Критериите и ценностната система ги имаше, но бяха порочни. Сега интернет срина всякакви подобни граници, включително и финансовите. Като критерий остана публиката и самите пишещи. Публиката е с ужасно ниско ниво - малко купува поезия, малко чете, още по малко я разбира. Остават самите пишещи със собствените си талант, амбиции и ценностна система.

Един цитат от Йордан Евтимов (Кой писател, кой читател?) (има го в Словото)

"Високата литература не се ражда от низовата, а от наличието на просветена публика. Това ще му кажа на В. Трендафилов. И хич и да не се надява на успехи в тази посока, защото прослойката на образованите хора у нас става все по-тънка и все по-зависима.

Говоря със социологически обертонове. Защото критериите за сполучлив текст могат да бъдат различни и за да говорим спокойно за уменията, отначало трябва да се споразумеем кои умения ще ценим. А В. Трендафилов пробутва своя вкус като универсална мярка. Ами първо, ако обичаш, седни и рационализирай вкуса си, изясни го пред нас, и тогава го прилагай! Защото всеобщ критерий за добра литература не съществува."

Но нещата, които научих за кодовете са интересни. И полезни.
Smile

Добре е да се прочете и отсрещната страна.

КЛАСИКАТА КАТО ВИД ИЗЛИШЪК
Владимир Трендафилов

http://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/klasikata.htm

"... Като говорим за класичността като тотален модус на нашата литература, не би трябвало да подминем в заключение факта, че днес из публичното пространство се реят много епитети, които изразяват дефинитивно пренебрежение по адрес на некласичния тип литература - "масова", "несериозна", "жълта", "булевардна", "кичова" и пр. Това общо взето носи в себе си подтекста: "тя е временна, аз съм вечна". Класиката ревнува цялата територия и не отпуска парчета от нея доброволно. По един вече немалко самоубийствен начин тя не осъзнава, че проблемите на масовата литература са проблеми на цялата литература..."

Текстът е интересен и сам по себе си, дори и на местата, с които неизбежно някой не е съгласен.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите