Мечтите

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Мечтите

Вятърът беше толкова студен, че въпреки дебелия пуловер и якето мъжът потрепери. Макар че се беше смрачило той ясно виждаше пред себе си детската площадка. Тя беше пуста. Изключение правеше само една люлка, на която се беше сгушило малко момче.
- Необичаен час за люлеене – каза мъжът. Две уплашени и изненадани очи се взряха в лицето му.
- Аз… много ми се люлееше, господине.
- Като начало не ми казвай господине, а Михаил. Аз пък си мислех, че си тук понеже искаш да си сам и да продължиш да се ядосваш и измъчваш заради подигравките, които ти отправиха днес другите момчета в училище.
- Ще ме извините може от математика да разбирате, но от деца определено не – тросна се момчето. Михаил зае люлката до него.
- Освен учител аз съм и човек. Аз също съм бил дете и колкото и невероятно да ти се струва съм минал по този път и знам точно как се чувстваш. Ще ти разкажа една кратка история, а после ще си отида, за да не ти досаждам. Става ли? Добре тогава слушай внимателно: Не много отдавна имало едно момче, на което всички се подигравали и наричали некадърник. Дори родителите му го смятали за безхарактерен и мекушав. Но момчето съвсем не било такова. То просто не се решавало да им се противопостави и докаже обратното. Веднъж му попаднал вестник, в който прочело за един канкурс. Трябвало да се изпрати рисунка и ако я харесат печелиш пътуване до Египет и прочутите пирамиди. Момчето винаги било мечтало да види пирамидите, но и този път си помислило, че би било глупаво да участва, защото няма да харесат рисунката и ще му се присмеят и те. Изминала цяла седмица, но нещо непрестанно гризяло момчето отвътре. В момент, когато му било много тежко, то събрало смелост и напук на всички нарисувало рисунка и я изпратило за конкурса. Самата рисунка предствалявала един огромен сфинкс, какъвто момчето било виждало по докуминталните филми. След още една седмица то получило писмо. Не можело да повярва. В писмото пишело, че е спечелило конкурса! Лятната ваканция вече била започнала и единствената пречка била съгласието на родителите му. Когато им разказало те също не можели да повярват, но и не можели да не го пуснат. Три дни по-късно момчето заминало за Египет. Пътувало с един журналист от вестника, който с пристигането го поверил на един възрастен мъж облечен в роба. Египет бил толкова различен от родината му, че момчето сериозно се уплашило. Човекът с робата обачи бил много мил и успял бързо да го успокои. Програмата включвала кратка обиколка на столицата Кайро и посещение на прочутите пирамиди. Озовавайки се в пустинята момчето забравило всичко, което до онзи момент го тревожело и огорчавало. Възхищението му от това “природно чудо” както то си нарекло пустинята било неописуемо. По време на дългия път до пирамидите момчето научило много неща. Мъжът с робата му разказвал много и различни истории. Научил го на най-важното – да обича и преоткрива себе си и разбира човешкото поведение. Там насред пустинята била нужна само една буря, за да отнеме живота им. Само една непредпазлива стъпка можела да доведе до верига от грешки и да ги застраши. Момчето постепенно осъзнало, че не е безполезно, че за да е там има дарба и че всеки човек е способен да осъществи мечтите си по един или друг начин стига да вярва и да се бори за тях. Така, борейки се с необятната пустиня момчето достигнало пирамидите. Дъхът му спрял при необикновената и величествена гледка.
Тръгването му било трудно и мъчително, но то си обещало някой ден да се върне. Когато се прибрало у дома и тръгнало отново на училище, то не било същото. Съучениците му забелязали това. Момчето, което най-много му се присмивало в класа, решило да го унижи и подхвърлило:
- Я гледай ти! Какво е станало с теб? Да не би да си се престрашил да излезеш от стаята си това лято?
- Да. Бях в Египет – отговорил спокойно нашият герой – Видях пирамидите и разговарях с номадите. О! Но извинявай, ти сигурно не знаеш къде се намира Египет или пък какво е номад? Да. Предполагам това лято си бил твърде зает да тормозиш околните. Но нека ти кажа нещо. Всеки човек има право да сбъдне мечтите си, но за да го направи трябва да е наясно какви са те. А, за да узнае това трябва да се вслуша в себе си. Ти не би могъл да го направиш, защото си такъв, какъвто другите очакват да си. Държиш се грубо и надменно, защото те е страх да не те помислят за слабак. И каква е ползата? Заобиколен си от “приятели”, които никога не биха били такива, ако се държеше друго яче.
- Всеки един от нас трябва да бъде себе си и да се бори за това, което иска. Това разбрало и лошото момче. То престанало да се подиграва с околоните, а по-късно започнало да взема уроци по пиано. Това била неговата мечта, на която никога не било обръщало внимание, защото родителите му искали да тренира баскетбол, а не да се “изнежва”. Надявам се си разбрал какво исках да ти кажа с тази история.
Михаил гледаше момчето в бавно поклащащата се люлка. То кимна.
- Подиграват ми се, защото те самите не са щастливи. Но аз не трябва да им позволявам да ме победят. Нещастието прави хората зли и аз не бива да допусна това да се случи и с мен, защото…
- Защото си надарен с ум на математик и си важен както всеки един човек. И трябва да се гордееш с това.
- И защото един ден и аз искам да посетя Египет.

Автор: Марина Дженкова Драганова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите