Кума Лиса

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Кума Лиса

На лисицата ù омръзна да я обвиняват, че е лукава, че е лакома за грозде, че е безочлива лъжкиня. Може понякога наистина да е била такава, но едно е безспорно – тя е хубавица! Носи кехлибарени обеци и се къпе с отвара от лайка, за да изглежда рижава.
Веднъж ми дойде на гости и ме помоли да съчиня приказка, в която да я опиша в друга светлина.
Имало едно време една лисица – чистосърдечна, скромна и остроумна. Случайно минала край един кокошарник и квачката ù се оплакала, че невестулката ù краде яйцата всяка нощ. Лисицата се възмутила и се заканила да накаже подлата невестулка. Скрила се зад чувал с трици и зачакала. Познала крадлата по миризмата (невестулката ненавиждала сапуна) и за да я изплаши, се престорила на петел: Кукуригу–у! А злосторницата изсъскала: „Млък, глупако, да не ти прегризя гърлото!” - шмугнала се в кокошарника и докато лисицата се осъзнае, грабнала яйцата и избягала.
На следната нощ лисицата отново я причакала, но понеже не си била доспала от предишното дебнене, клюмнала и задрямала. И невестулката отново прибрала яйцата.
- Ох, това не може да продължава така! - затюхкала се лисицата.
За щастие се сетила какво да стори. През нощта се изправила под луната и сянката ù върху стената на кокошарника станала огромна и зловеща. Крадлата онемяла от страх.
- Веднага да върнеш яйцата на госпожа кокошката, ако ти е мил
животът! - извикала лисицата.
Невестулката начаса дотърчала с цяла кошница. Не след дълго от яйцата се излюпили пиленца, а лисицата им станала кръстница.

Автор: Ивона Николаева Тачева

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите