За въпросите и отговорите...или всъщност, за любовта.

"Захир-нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост."/Паулу Коелю
"Според писателят Хорхе Луис Борхес идеята за Захира произлиза от ислямската традиция, като се смята, че се е появила през XVIII веб. Захир на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепенно започва да изпълва мислите ни, докато в един моемнт вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост." Фобур Сен Пиер/Енциклопедия на фантастичното,1953г./

"Преди известно време бях в Женева за поредица от интервюта. В края на един натоварен ден излязох да се поразходя из града, тъй като една моя приятелка ми се обади,че няма да може да вечеря с мен. Вечерта беше много приятна,улиците-пусти, баровете и ресторантите-оживени и всичко изглеждаше така, както би трябвало да бъде. Беше спокойно, красиво и изведнъж....си дадох сметка че съм съвсем сам...открих, че няма нищо по-лошо от това да чувстваш как на останалите им е все едно дали съществуваш, или не, как изобщо не се интересуват какво мислиш за живота, как светът може да мине прекрасно и без твоето удобно присъствие.
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент -независимо дали са богати, красиви или очаРОВАТЕЛНИ-СА УБЕДЕНИ, ЧЕ СА ИЗЛИШНИ, НЕЩАСТНИ, ЗАЩОТО СА САМИ ТАЗИ ВЕЧЕР, ПРЕДИШНАТА ВЕЧЕР А МОЖЕ БИ и утре ще са сами. Студенти, които нямат с кого да излязат, възрастни, седнали пред телевизорите, сякаш те са последното им спасение, бизнесмени в хотелските си стаи, питащи се дали, това което правят, има смисъл, жени, които цял ден са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там, не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият че са самотни майки, или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер , за да си изкарват прехраната, и нямат време да четата вестнци.
Хора, които поглеждат в огледалото и решават, че са грозни, понеже смятат, че йрасотата е от първостепенно значение, се примирятват с това, да разглеждад по цял ден списания за красиви и известни, богати личности. Мъже и жени, които току-що са вечеряли и биха искали да си поговорят, както са правели по-рано, но сега имат други задължения, по-важни неща за вършене, отлагат разговора за утре, а това "утре"никога не настъпва.
Същият ден говорих с една позната която скоро се бе развела и ми ми каза"Сега разполагам с всичката свобода, за която съм мечтала".Какво заблуждение!Никой не желае точно такъв вид свобода, всички искаме да сме обвързани, да има някой до нас, с когото да разглеждаме красотите на Женева, да обсъждаме книги, интервюта, филми, или просто да си разделим един сандвиш, защото нямаме пари за два. По-добре да изядеш половин сандвиш, но да не си сам! По-добре една жена да бъде принудена да прекъсне разходката си, защото мъжът й бърза да се прибере в къщи, за да гледа мач, или още един мъж, да не успее да завърши изречението си за кулата на катедралата, защото жена му спира пред някоя витрина, отколкото всеки от тях да има Женева до себе си и да разполага с всичкото време и спокойствие на света, за да я рразгледа.
По-добре да останеш гледен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам-не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш дабъдеш част от човешкия род.
В красивият ми хотел ме чакаше удобен апартамент, любезен персонал, първокласно обслужване и всичко това ме караше да се чувствам още по-зле, защото трябваше да съм доволен и щастлив от постигнатото.
По пътя ми към хотела срещнах други хора в моето положение и забелязах, че погледите им са различни: на някои бяха арогантни, защото предпочитаха да се преструват, че сами са избрали самотата в тази красива вечер, а на други бяха тъжни, защото се срамуваха, че са сами.
Разказвам всичко това, защото наскоро си спомних за един хотел с Амстердам, за една жена, която тогава беше до мен, разговоаряше с мен, разказваше ми живота си. Споделям с вас всичко това, тъй като макар според Еклисиаст да има време за раздиране и време за съшиване, понякога времето за раздиране нанася много дълбоки рани. Защото има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен из Женева и то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот"-из "Захир"-Паулу Коелю
Позволих си да направя тази малка извадка за Вас, защото тук намерих и много лични мисли и усещание, които исках да споделя Smile

ХуЛитер Записан(а): May 10, 2005 Мнения: 1

Текста е прекрасен, хваща те яко, защото нещата са казани просто и ясно, и защото са много важни за душата на човека. Благодаря ти, че си го преписала. Зда всичките ни намеци, неточни думи, празни мисли, лица/за гости, за приятели, за непознати/, стои едно голо сърце гладно за любов, отзивчиво и добро, и вечно назнаещо как да се доближи до другото. Може би точно там е и изворченто на поезията.

"Дори да ме убият утре,няма да съжалявам.Бъдещият мравуняк ме ужасява.Ненавиждам добродетелта на роботите.Бях роден да бъда градинар."
Антоан Дьо-Сент Егзюпери
Хубаво е да спреш и да се огледаш.Винаги помага. Smile

Izabella написа:

"Захир-нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост."/Паулу Коелю
"Според писателят Хорхе Луис Борхес идеята за Захира произлиза от ислямската традиция, като се смята, че се е появила през XVIII веб. Захир на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепенно започва да изпълва мислите ни, докато в един моемнт вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост." Фобур Сен Пиер/Енциклопедия на фантастичното,1953г./

"Преди известно време бях в Женева за поредица от интервюта. В края на един натоварен ден излязох да се поразходя из града, тъй като една моя приятелка ми се обади,че няма да може да вечеря с мен. Вечерта беше много приятна,улиците-пусти, баровете и ресторантите-оживени и всичко изглеждаше така, както би трябвало да бъде. Беше спокойно, красиво и изведнъж....си дадох сметка че съм съвсем сам...открих, че няма нищо по-лошо от това да чувстваш как на останалите им е все едно дали съществуваш, или не, как изобщо не се интересуват какво мислиш за живота, как светът може да мине прекрасно и без твоето удобно присъствие.
Започнах да се питам колко ли милиона души в този момент -независимо дали са богати, красиви или очаРОВАТЕЛНИ-СА УБЕДЕНИ, ЧЕ СА ИЗЛИШНИ, НЕЩАСТНИ, ЗАЩОТО СА САМИ ТАЗИ ВЕЧЕР, ПРЕДИШНАТА ВЕЧЕР А МОЖЕ БИ и утре ще са сами. Студенти, които нямат с кого да излязат, възрастни, седнали пред телевизорите, сякаш те са последното им спасение, бизнесмени в хотелските си стаи, питащи се дали, това което правят, има смисъл, жени, които цял ден са си правили прически, за да отидат в някой бар, преструвайки се, че са там, не за да си търсят компания, а само за да се уверят, че все още са привлекателни. Ала когато мъжете ги забележат и се опитат да завържат разговор с тях, те ги отблъскват с надменно изражение, защото изпитват комплекс за малоценност, страхуват се да не би мъжете да открият че са самотни майки, или че работят нещо безинтересно, или че не са в състояние да разговарят за политика, понеже са заети от сутрин до вечер , за да си изкарват прехраната, и нямат време да четата вестнци.
Хора, които поглеждат в огледалото и решават, че са грозни, понеже смятат, че йрасотата е от първостепенно значение, се примирятват с това, да разглеждад по цял ден списания за красиви и известни, богати личности. Мъже и жени, които току-що са вечеряли и биха искали да си поговорят, както са правели по-рано, но сега имат други задължения, по-важни неща за вършене, отлагат разговора за утре, а това "утре"никога не настъпва.
Същият ден говорих с една позната която скоро се бе развела и ми ми каза"Сега разполагам с всичката свобода, за която съм мечтала".Какво заблуждение!Никой не желае точно такъв вид свобода, всички искаме да сме обвързани, да има някой до нас, с когото да разглеждаме красотите на Женева, да обсъждаме книги, интервюта, филми, или просто да си разделим един сандвиш, защото нямаме пари за два. По-добре да изядеш половин сандвиш, но да не си сам! По-добре една жена да бъде принудена да прекъсне разходката си, защото мъжът й бърза да се прибере в къщи, за да гледа мач, или още един мъж, да не успее да завърши изречението си за кулата на катедралата, защото жена му спира пред някоя витрина, отколкото всеки от тях да има Женева до себе си и да разполага с всичкото време и спокойствие на света, за да я рразгледа.
По-добре да останеш гледен, отколкото да останеш сам. Защото, когато си сам-не говоря за самотата, която сами сме избрали, а за тази самота, която сме принудени да приемем,-сякаш преставаш дабъдеш част от човешкия род.
В красивият ми хотел ме чакаше удобен апартамент, любезен персонал, първокласно обслужване и всичко това ме караше да се чувствам още по-зле, защото трябваше да съм доволен и щастлив от постигнатото.
По пътя ми към хотела срещнах други хора в моето положение и забелязах, че погледите им са различни: на някои бяха арогантни, защото предпочитаха да се преструват, че сами са избрали самотата в тази красива вечер, а на други бяха тъжни, защото се срамуваха, че са сами.
Разказвам всичко това, защото наскоро си спомних за един хотел с Амстердам, за една жена, която тогава беше до мен, разговоаряше с мен, разказваше ми живота си. Споделям с вас всичко това, тъй като макар според Еклисиаст да има време за раздиране и време за съшиване, понякога времето за раздиране нанася много дълбоки рани. Защото има нещо още по-лошо от това да вървиш самотен и нещастен из Женева и то е да си с някого и да го караш да се чувства така, сякаш той е без каквото и да било значение за твоя живот"-из "Захир"-Паулу Коелю
Позволих си да направя тази малка извадка за Вас, защото тук намерих и много лични мисли и усещание, които исках да споделя Smile

хубаво е, че сподели, Бела - толкова е видимо и близко, че не го виждаме понякога, защото е под носа ни

"Всемогъщият Захир сякаш се ражда заедно с всяко човешко същество и достига разцвета на силите си по време на детството му, налагайки своите превила, които от този момент насетне винаги трябва да бъдат спазвани.
Хората, които са различни от останалите, са опасни, принадлежат на друго племе, искат да превземет нашите земи и жените ни.
Трябва да се оженим, да имаме деца, да продължим човешкия род.
Любовта е малка, стига колкото да обичаме само един човек и, забележете, всеки опит да твърдим, че в човешкото сърце има място за още един трябва да бъде заклеймяван.
Когато се оженим, получаваме разрешение да притежаваме тялото и душата на другия.
Не обичаме работата си, но трянва да я вършим, защото сме част от организирано общество и ако всеки започне да прави това, което му харесва, светът няма да върви напред.
Трябва да си купуваме бижута-чрез тях се отъждествяваме с нашето племе...
Трябва да бъдем духовити и да се отнасяме иронично към хората, които показват чувствата си-опасно е за племето да позволява на своите членове да изразяват това, което чувстват....
Това, което другите мислят, е по-важно от това, което чувстваме..."
"Захир"-П.Коелю

Онова, което искам да кажа е-колко жалко да гледаме през света от пещерата на едно племе, живеейки в свят на свръх модерни технологии, във време на така наречена " еволюция" на развитието, а може би и на чувствата, която може да ни доведе и до саморазпад, но все пак е неизменната спирала нали така, и всичко това само от страх да не бъдем отлъчени или по-скоро страх от самота, на която сама се обричаме, затворили вратата към самите себе си.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите