Литературно погребение на книгата на Станислав

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Из поканата:
Опелото ще се състои там, където надеждата и любовта не пожелаха да отворят врати. Там където единствена остана вярата. В Столичната библиотека на пл. Славейков, в гр. София, в 18 часа на 30-ти юни. Желаещите да се записват върху театралния плакат срещу Витиз.
Моля присъстващите да носят ефирно и леко облекло. Препоръчва се отдолу всеки да има бански костюм. След отдаването на последна почит всички гости ще се отправят към морето на свои разноски, за да се убедят на живо, че то е мъртво (и черно).

Из Надгробно слово за книгата „Кой уби морето”:
„Кой уби морето” живя кратко, но енергично. Тя се роди в една малка градска глава и води доказано нощен живот – предимно след 00 (символиката е случайна, макар на този свят да няма нищо случайно) часа, ту в стаята, ту в кухнята. Животът й се изливаше с пълни химикалки върху белия лист, а впоследствие, под ударите на еднообразните клавиши успя да емигрира на дисков носител. След края на жизнения си път, тленните й останки бяха благополучно качени на хартиени носители, които са изложени (както се изложи и авторът й) в тази зала.
Тленните останки се продават в гробарниците, извинете, в книжарниците, за скромната цена от шест лева, което автоматично снема от нея задължението да се превръща в едно безценно творение на изкуството. Всеки желаещ може да си я закупи и да я погребе последователно – първо в главата си, после на рафтовете в личната си колекция до урните на другите книги.
Лека й прах. Нека прашасва в мир. Мир на праха й.

Уважаеми Станислав, с дълбока покруса узнах за трагичния инцидент, при който загина едно море. Моля да предадете на семействата и близките на загиналото и пострадалите моите най-искрени и дълбоки съболезнования. Напусна ни едно от моретата на моето детство, завинаги отшумя непримиримото сърце на бурята, приливите, отливите и лунните пътеки.
До последната си глътка пясък морето остана верно на принципите, които изповядваше. Не служеше на ничии интереси, освен на истината.
Българската културна общественост загуби даровито и безкористно вдъхновение. Искрено се надявам виновните да бъдат открити и наказани с цялата строгост на закона. В знак на съпричастие ще се присъединя към Вас на поклонението.
Искрено Ваша, друг изчезнал вид, чийто убийци остават неоткрити.

хихихи
много сте готини Smile

Само да имам възможност и аз ще се присъединя Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Току що актьорът ми отказа да чете надгробното слово. Критикът никакъв го няма. Магазинът за виното е в ревизия. Градският транспорт е в стачка. Библиотеката се разпада.

Така че: заповядайте.

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

На 20.12.2006 г. в едно училище, в един град, в една страна се ексхумираха нетленните останки на книгата на Станислав „Кой уби морето” пред аудитория от млади и амбициозни научни работници. Книгата беше изровена от бездънните лавици на библиотеката и отупана от трислойния прах. На есхумацията присъстваха и творците Петър Делчев, заедно с книгата си „Трънски разкази” и Светла Стайкова, заедно с Петър Делчев.
Въпреки усилията на авторите – Петър Делчев и Станислав Пенев, аудиторията беше подозрително тиха, кротка, нито даде признак на отегчение, нито на въодушевление. Авторите се опитаха да породят някакъв диалог – Петър Делчев чрез изказвания за стойностната литература, за любимите четива на учениците, за ролята на българския писател и творец, за непреходните ценности, а Станислав, чрез провокативни подмятания за интернет, за филмите, за нещата, които се четат насила и тези, които ти се иска да прочетеш. За съжаление, явно този ден нито един от тях не беше улучил точната стръв, на която да кълват учениците. Чак впоследствие се разбра, че една от присъстващите учителки – две на брой, всъщност е бил, въпреки привидното си бездействие, действащ директор на училището. А както е известно, пред директор, а и зад него и стените мълчат.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите