Писмо от златната рибка

ХуЛитер Записан(а): Mar 28, 2004 Мнения: 75

Писмо от златната рибка

В една държава, в един голям град, в едно обикновено семейство, живеело десетгодишно момченце на име Кристиян. Като всяко дете на неговата възраст то много обичало игрите, но най-много компютърните. За отличното си завършване на четвърти клас той поискал от родителите си да му купят компютър. Те преценили, че е икономически по-изгодно да купят компютър на изплащане, отколкото всеки ден да дават на Криси по левче за геймклуба, и удовлетворили желанието му. Оттогава момчето започнало „да общува” все повече с компютъра и по-малко с приятелите си, освен когато не се събирали да си обменят дискове и да играят в Мрежата. Криси започнал да си мечтае един ден да стане компютърен специалист, дори понякога си фантазирал, че е страшен компютърен хакер. Желанието му за компютърно усъвършенстване се засилило още повече, когато баща му преценил, че е още малък, за да има достъп до всякаква информация и създал парола за достъп до Интернет, както и до своите документи. Криси много се амбицирал „да пробие” защитата на баща си и така да се докаже пред приятелите си. Една вечер баща му сърфирал из виртуалното пространство доста продължително и си легнал след дванайсет часа. Тази нощ изглежда имало пълнолуние, защото и Криси не го ловяло сън. Станал и тихо се промъкнал в хола, където бил компютъра. Надявал се, че баща му е бил много уморен и е забравил да вземе обичайните предпазни мерки за Интернет.
Но нямал късмет. И понеже още не му се лягало, решил да провери пощата си. Този път щастието му се усмихнало - баща му пропуснал да заключи пощата си с „Изход” и Криси можел да прочете всичките му писма. Сред няколкото безинтересни служебни съобщения попаднал на нещо много подозрително - неотваряно писмо с подател zlatnata_ribka.@of the world.com. Криси си помислил, че е много рисковано да го отваря - щом и баща му не го е направил, значи можело да е и компютърен вирус. Но любопитството му надделяло и ето какво прочел:
Готова съм да изпълня три твои желания, ако ми отговориш в следващите двадесет и четири часа.
С обич: златната рибка
Криси бил много объркан – „ значи не е никакъв компютърен вирус, ами по-лошо и от него” - помислил си той. Започнал да се тревожи, че това вероятно е някаква нахална мадама с екзотично прозвище, която се опитва да съблазни баща му. Много се ядосал и решил да отговори на писмото от името на баща си:
Златна рибке, аз имам само две желания. Първо - аз обичам много семейството си и затова искам да имам голяма непоносимост към рибки, даже и златни. Второ - никога повече не ме безпокой!
Криси изпратил писмото успешно и след минутка получил следния отговор:
Благодаря ти за доверието да използваш моите услуги. В момента дванадесет потребителя, вярващи в чудеса очакват да изпълня желанията им, но до двадесет и четири часа и твоите желания ще бъдат изпълнени.
С обич: златната рибка
Много се ядосал Криси на този подигравателен според него отговор и изключил компютъра. Легнал си, но дълго не можел да заспи. Обмислял какво да прави – с кого да говори за странното писмо – с баща си или с майка си. Но както си умувал, така и заспал и засънувал странен сън: отива на посещение в болницата, баща му е много болен, а той плаче и го моли да му прости за случилото се.
Сутринта се събудил с усещането, че историята със златната рибка също е била само лош сън и решил да не предприема нищо по въпроса. Излязъл на разходка. Когато се прибрал вкъщи разбрал, че са канени на освещаване на новия ресторант на техни роднини и този път с удоволсвие се съгласил да отиде, въпреки че не обичал много роднинските сбирки.
Още пред ресторанта настроението му се помрачило и сърцето му се свило от лошо предчувствие като прочел името „При златната рибка” изписано с едри сини букви над входа. На всичкото отгоре, когато баща му уж на майтап попитал собственика (негов братовчед) да не би да е хванал златната рибка, та така неочаквано за всички се е пръкнал този скъп ресторант с приказно име, братовчед му отговорил съвсем сериозно: „Нямаш представа колко си прав!” Криси много се впечатлил от този отговор и си помислил: „Тази работа никак не ми харесва. Тука ще има да стават разни работи - много станаха златните рибки .”
Тържественият водосвет минал, гостите се настанили по местата си и пиршеството започнало без нищо по-особено да се случи. Но точно когато веселбата била в разгара си, бащата на Криси се почувствал зле, наложило се да извикат линейка. След прегледа в Спешна помощ лекарите поставили диагноза „хранително натравяне с морски деликатеси”. Криси не можел да повярва на ушите си. Веднага се сетил за двете си желания. Хукнал навън да търси интернет клуб – трябвало спешно да напише писмо на златната рибка. За щастие помнел адреса, но срокът за отговор бил двадесет и четири часа, Криси изчислил, че вероятно му остават не повече от петнайсет минути до изтичането им. Тичал с всички сили до клуба, но там свободно място нямало. Наложило се да обяснява на няколко души, че трябва да пусне спешно съобщение, но едва петият се съгласил да му отстъпи мястото си. Ето какво написал Криси:
Мила златна рибке, прости ми за лъжата - че писах от чуждо име, прости ми за неразумните ми две желания. Моля те, изпълни ми последното - трето желание - не вземай под внимание първите две и ИЗЛЕКУВАЙ ТАТКО! Обещавам никога повече да не лъжа и да не се ровя в чужди неща!
С обич: Кристиян Пламенов – син на Пламен Кръстев

Дали писмото на Криси е пристигнало навреме? Дали златната рибка е изпълнила желанието му? – Най-важното е, че Криси спазил обещанието си. А вие можете ли?

Автор: Росица Петкова Иванова

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите