Alkabala
ХуЛитер
Записан(а): Mar 28, 2004
Мнения: 75
|
 Въведено на:
10 Юни 2005 17:09:40 » Омайно цвете - живо пламъче |
  |
Омайно цвете - живо пламъче
В едно китно село, сгушено някъде в полите на Пирин планина, живяла хубава девойка Грозданка. Толкова била хубава, че който момък я видел, заплесвал се по нея и все за нея си мислел - денем и нощем. Но колкото Грозданка била хубава, толкова била горделива. Никого от момците не харесвала, от никого цвете не вземала.
По онова време в друго планинско селце, пръснало белите си къщи високо из чукарите, живял вакъл овчар. Кръстан му било името. Бил строен момък, хрисим и разговорлив. Всички от селото се радвали на добротата и захваляли на хубостта на момъка. А той всекиго почитал и всекиму добро струвал.
Така минавали дните на Кръстан – мирни и спокойни, докато другарите му от селото не узнали за хубавицата Грозданка. Споменали му за нея и го придумали сам да я види що за хубавица е наистина. Замислил се момъкът, дощяло му се и нему поне веднъж да я види. Тъй траял ден-два, но на третия слязал от планината и – право у дома на девойката. Нали от старите хора бил научил, че в чужда къща с празни ръце не се влиза, с усмивка й поднесъл гърненце с овче мляко и вежливо я поздравил.
Девойката също се усмихнала – за пръв път й станало драго за момковото уважение и приела с благодарност неговия дар. Но внезапно гордостта й отново заговорила в нея - свела очи, изопнала вежди и рекла тихо:
- Благодаря ти, момко, но незнаеш ли, че при девойка с цвете се ходи. Донеси ми цвете, но такова, което само в планината цъфти. Ако такова не намериш, по-добре и ти никога повече не идвай при мене.
Погледнал Кръстан девойката и сторил облог – до три дни от планината цвете да й донесе, омайно цвете, каквото цъфти само високо в планината и рядко хората го виждат. После се върнал в селото и разказал на другарите си що му се било случило.
Още на другия ден Кръстан подкарал стадото си към високия чукар, под който се синеело мъничко езеро и изтичало бистро поточе. Там момъкът намерил чудното цвете омайниче. Листенцата му били като малки пламъчета – оранжево-червени те пленявали погледа на всеки, който го види, потулено в тревата. Момъкът откъснал стръкче цвете и го завил с тревички и листенца от подбел, за да остане свежо дълго време и доволен подкарал стадото си към къщи. После не чакал, ами бързо заслизал към селото на красивата девойка.
Още щом срещнал хубавицата Кръстан й поднесъл чудното цвете с думите:
- Вземи това цвете, Грозданке. Нека то теб да омае, както твоята хубост мене омая. Както листенцата му венче са свили, тъй двама ни в едно да свърже.
Девойката не казала ни дума. Само леко въздъхнала, склонила гордата си главица и застинала в прегръдката на момъка, пленена от чудната красота на малкото цвете омайниче.
Автор: Христо Ганчев Мандев |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 378
ХуЛитери: 7
Всичко: 385
Онлайн сега:
